Решение № 55 от 03.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20251001000922 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по: въззивна жалба от 9.05.2025 г. на ищеца „Белвю Пропъртис“ ЕООД срещу решение № 427/19.03.2025 г. по т. д. № 1594/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ответника „ИНГ Банк Н.В.“, чрез клона в гр. София, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6 782,57 евро, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 26 330,43 евро за периода 29.06.2022 г. – 1.08.2024 г., както и искането за законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба; частна жалба от 13.10.2025 г. на ищеца „Белвю Пропъртис“ ЕООД срещу определение № 2800/8.07.2025 г. по т. д. № 1594/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав, с което е отхвърлено искане за изменение в частта на разноските на решението от 19.03.2025 г.

Във въззивната жалба се твърди, че неправилно съдът е приел, че ответникът не следва да отговаря за претенциите за законна лихва и съдебни разноски на осн. чл. 10 от Регламент /ЕС/ № 269/2014, тъй като е действал добросъвестно. Сочи се, че този извод противоречи на приетото от съда по иска за главницата по процесната банкова гаранция, че нейното плащане не попада под ограничителните мерки по този регламент. Твърди се и, че неправилно не са присъдени и съдебни разноски на същото основание.

В частната жалба се поддържа, че неправилно съдът е отказал да присъди разноски на ищеца по аналогични съображения, както при произнасянето по иска по чл. 86 ЗЗД.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваните решение и определение по чл. 248 ГПК и да уважи предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.

Въззиваемият „ИНГ Банк Н.В.“ – ответник по иска – в писмен отговор на процесуалния 1 си представител, оспорва жалбите. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната и частната жалби пороци на атакуваните съдебни актове и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Белвю Пропъртис“ ЕООД с искова молба от 1.08.2024 г., с която срещу „ИНГ Банк Н.В.“ са били предявени: 1) иск по чл. 442 ТЗ за заплащане на сумата 26 330,43 евро, представляваща главница по банкова гаранция № BGBTFSBGI0000813-ISS001/30.09.2020 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането; и 2 ) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6 782,57 евро, представляваща законна лихва за забава за периода 29.01.2022 г. – 1.08.2024 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е бенефициер по посочената банкова гаранция, издадена от ответната банка, която се задължила неотменяемо и безусловно да заплати сума в размер до 32 529,60 евро при получаване на писмено искане от ищеца, деклариращо неизпълнение на задълженията на наредителя „ВТВ Капитал“ АД в качеството на наемател по договор за наем, по който ищецът е наемодател. Твърди се, че на 21.06.2022 г. ищецът подал писмено искане за плащане по банковата гаранция в размер на 26 330,43 евро, но ответникът отказал да плати, мотивирайки се с наложени от ЕС санкции спрямо наемателя „ВТВ Капитал“ АД и липсата на разрешение от компетентния български орган. Поддържа се, че отказът е неоснователен, тъй като банковата гаранция поражда абстрактно правоотношение, на което не може да се противопоставят ограниченията в отношенията между наредителя и банката, както и между наредителя и бенефициера.

По делото е представена банкова гаранция № BGBTFSBGI0000813/30.09.2020 г., издадена от „ИНГ Банк Н.В.“, валидна до 30.09.2022 г., с която банката се задължила неотменимо и безусловно към ищеца „Белвю Пропъртис“ ЕООД да му плати сумата до 32 529,60 евро в срок до 5 работни дни от първото писмено поискване, деклариращо неизпълнение на задълженията на наредителя „ВТВ Капитал“ АД в качеството на наемател по договор за наем от 9.02.2012 г., по който ищецът е наемодател. В гаранцията е посочено, че се издава по искане на наредителя „ВТВ Капитал“ АД по повод сключения с ищеца договор за наем на офис помещения на 5-ти и 6-ти етаж в офис сграда, находяща се в гр. София, ул. „Княз Александър І Батенберг“ № 4, като според условията на наемния договор наемателят следва да предостави в полза на наемателя гаранция за плащане в размер на три месечни наемни плащания с ДДС и три месечни вноски за поддръжка с ДДС. Посочено е, че гаранцията се подчинява на Еднообразните правила за гаранциите, платими при поискване, публикация 758, ревизия 2010 на Международната търговска камара – Париж.

С писмо от 15.06.2022 г. ищецът е поискал плащане по банковата гаранция на сумата 26 330,43 евро. В искането е декларирано, че наредителят „ВТВ Капитал“ АД не е изпълнил задължения по договора за наем от 9.02.2012 г. и допълнителните споразумения към него на обща стойност 51 497,84 лв., равностойни на 26 330,43 евро. Искането е подадено чрез обслужващата ищеца банка „Уникредит Булбанк“ АД, от където на 21.06.2022 г. е изпратено на ответната банка чрез системата SWIFT – видно от писмо с изх. № 0911-58023802/22.06.2022 г.

С писмо от 29.06.2022 г., изпратено чрез системата SWIFT, ответната банка е заявила, че във връзка с искането по банковата гаранция е установила участие на лице, спрямо което са наложени международни санкции. Посочено е, че плащане ще бъде извършено, ако се установи, че не е незаконно и не е в нарушение на приложими санкции, но за целта е нужно компетентният български национален орган да издаде съответното разрешение, което да позволи плащане по гаранцията.

В отговор с писмо с изх. № BPRO-577/25.07.2022 г. ищецът е заявил на ответника, че счита отказът му за неоснователен, тъй като транзакцията по гаранцията е между банката и ищеца, които не са санкционирани лица, а отношенията между банката и наредителя „ВТВ Капитал“ АД са извън обхвата на едностранната сделка по чл. 442 ТЗ, по която ищецът е 2 правоимащ. Повторно е отправено искане за плащане по гаранцията.

С писмо от 2.08.2022 г., изпратено чрез системата SWIFT, ответната банка е заявила, че според извършения анализ плащане по гаранцията не може да бъде извършено без разрешение на компетентния български национален орган, до който банката своевременно е отправила запитване. Посочено е, че след получаване на въпросното разрешение банката има готовност да извърши плащане по гаранцията.

С писмо с изх. № 20835/4.07.2022 г. ответникът е поискал от ДАНС предоставянето на дерогация по чл. 6 от Регламент /ЕС/ № 269/2014 за процесната банкова гаранция. В отговор с писмо с рег. № ФР-10-5528/19.07.2022 г. ДАНС е заявила, че няма правомощия за предоставянето на дерогации.

С писмо с изх. № 20868/4.08.2022 г. ответникът е поискал от Министерство на външните работи предоставянето на дерогация по чл. 6 от Регламент /ЕС/ № 269/2014 за процесната банкова гаранция. В отговор с писмо с изх. № 25-00-116/11.08.2022 г. от МВнР е заявено, че няма правомощия за предоставянето на дерогации, като не сочи и друг компетентен орган.

От ответника е изпратено и ново запитване до МВнР с писмо с изх. № 20898/26.08.2022 г. – да посочи компетентния национален орган за предоставяне на дерогации, на което писмо не е отговорено.

С писмо с изх. № 20886/16.08.2022 г. ответникът е поискал от БНБ – управление „Банков надзор“ да укаже дали разрешенията по чл. 6 от регламента са от компетентността на БНБ, а ако това не е така – да посочи компетентния за целта национален орган. В отговор с писмо с изх. № БНБ-90250/24.08.2022 г. от БНБ е заявено, че не е компетентен орган за предоставяне на дерогации.

Със SWIFT съобщения от 4.10.2022 г. и 24.10.2022 г. ответникът е информирал ищеца за предприетите действия относно поисканата дерогация, като е посочил, че такива може да предприеме и ищецът.

От вписванията в електронния Търговски регистър по партидата на „ВТВ Капитал“ АД с ЕИК – 201910739 е видно, че след 22.12.2016 г. представители на дружеството са Н. Д. М.

Х., гражданин на Великобритания, както и „Делта Кепитъл Инвестмънтс“ ООД, представлявано от М. Е. В. и К. В. К. /от 10.09.2025 г. – само М. В./. В раздел „Действителни собственици“ на осн. чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП за действителен собственик е посочено лицето А. Л. К., гражданин на Руската федерация. В поле 537 „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ е посочено „ИСУ Венчърс Лимитид“ /YISU Ventures Limited/, регистрирано в Кипър, представлявано от А. М. и М. Л. Х.. В поле 538 „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“ е посочено „Холдинг ВТБ Капитал Ай Би“ ООД; акционерно дружество „Холдинг ВТБ Капитал“ с представител А. А. Я.; и „Банка ВТБ“ АД, регистрирана в Русия, с представител А. Л. К..

Вписванията са извършени въз основа на представените декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП от 28.05.2019 г., извлечение от 21.05.2019 г. на Единния държавен регистър на юридическите лица на Руската федерация, както и удостоверение за актуално състояние на „ИСУ Венчърс Лимитид“.

Други доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

І. По въззивната жалба

Предмет на въззивното производство е отхвърленият от първоинстанционния съд иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6 782,57 евро, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 26 330,43 евро за периода 29.06.2022 г. – 1.08.2024 г., както и искането за законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба. В частта относно уважения иск по чл. 442 ТЗ за заплащане на сумата 26 330,43 евро, представляваща главница 3 по банкова гаранция № BGBTFSBGI0000813-ISS001/30.09.2020 г., първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

С влязлото в сила в тази част първоинстанционно решение е установено съществуването на изискуемо задължение на ответника спрямо ищеца, произтичащо от процесната банкова гаранция. Спрямо това задължение е отречена принципната приложимост на ограничителните мерки по Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна. Прието е, че нито ищецът, нито ответникът попадат в обхвата на ограниченията, а обстоятелството, че банковата гаранция е издадена в обезпечение на задължение на лице, свързано със санкционирано лице по този регламент, не означава, че самото плащане по гаранцията е замразен актив.

Спорният въпрос по отношение на претенцията по чл. 86 ЗЗД е относно тълкуването на чл. 10 от Регламент (ЕС) № 269/2014. Според чл. 10, пар. 1 замразяването на финансови средства и икономически ресурси или отказът да се предоставят финансови средства или икономически ресурси, предприето добросъвестно въз основа на обстоятелството, че подобно действие е в съответствие с настоящия регламент, не поражда отговорност от какъвто и да е вид за физическото или юридическото лице, образуванието или органа, който го извършва, нито за неговите ръководители или служители, освен ако не бъде доказано, че финансовите средства и икономическите ресурси са били замразени или задържани в резултат на небрежност. Разпоредбата е тР.ционна за подобни „санкционни“ регламенти с политически характер /вж. напр. аналогичния чл. 42 от Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010/.

Несъмнено доколкото чл. 86 ЗЗД урежда форма на отговорност за забавено изпълнение на парично задължение, то тя попада в приложното поле на чл. 10 от Регламент (ЕС) № 269/2014, ако са налице неговите предпоставки. В случая според въззивния съд тези предпоставки не са налице в пълнота поР. следното: