Акт от 06.07.2020, Административен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

126

Гр.

Перник, 06.07.2020 година.

В И М Е

Т О Н А Н

А Р О Д А

Административен съд – Перник, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов като разгледа докладваното от съдия

Ивайло Иванов административно дело № 608/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с § 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е служебно от съда във връзка с разпореждане от 11.06.2020 година на председателя на VІІІ отделение при Върховния административен съд, с което делото е изпратено на Административен съд – Перник за поправяне на очевидна неточност в диспозитива на постановеното и обжалвано по касационен ред Решение № 13/19.02.2020 година, постановено по адм. дело № 608/2019 година по описа на Административен съд – Перник, като се посочи конкретния размер на законната лихва по отношение на която е отменен Ревизионен акт №

Р-22001418002877-091-001/04.02.2019 година издаден от

М.С.Х.а на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Валентина Иванова Секулова на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, който е частично потвърден с Решение № 1 233/17.07.2019 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София, в частта с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 2 фактури издадени от „***“ ЕООД, по 1 фактура издадена от „***“ ЕООД, по 34 броя фактури издадени от „***“ ЕООД и по 3 броя фактури издадени от ЕТ „***“ в общ размер на главницата 32 653.59 лева за данъчните периоди от месец 06.2013 година до месец 07.2017 година.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като взе предвид материалите по делото установи, че е налице очевидна неточност по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДОПК в постановеното Решение № 13/19.02.2020 година. Със същото е отменен Ревизионен акт № Р-22001418002877-091-001/04.02.2019 година издаден от М.С.Х.а на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и В. И. С. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, който е частично потвърден с Решение № 1 233/17.07.2019 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно

– осигурителна практика“ София, в частта с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 2 фактури издадени от „***“ ЕООД, по 1 фактура издадена от „***“ ЕООД, по 34 броя фактури издадени от „***“ ЕООД и по 3 броя фактури издадени от ЕТ „***“ в общ размер на 32 653.59 лева, ведно с лихвата за забава за данъчните периоди от месец 06.2013 година до месец 07.2017 година.

Видно е, че волята на съда е да отмени РА както по отношение на допълнително установените задължения произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 32 653.59 лева, така и срещу начислените върху него лихви.

Съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТПДВ, във връзка с чл. 86, ал. 2, връзка с чл. 88, ал.

1, връзка с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС те се дължат в размер на законната лихва, считано от 15-то число на месеца, следващ данъчния период за който е дължим данъка. Размерът на законната лихва е определен с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 година за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения/ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 година, в сила от 1.01.2015 година/. Затова изчисляването на дължимата върху процесните данъчни задължения законна лихва за периода от изискуемостта на всяко от тях/15-то число на месеца, следващ данъчния период, през който е издадена фактурата, по която е отказано право на приспадане на данъчен кредит/ до датата на издаване на ревизионния акт – 04.02.2019 година не изисква специални знания, а представлява обикновено пресмятане. Съдът го извърши чрез използване на вграден в Правно – информационната система „АПИС“, Версия 7, продукт „***“ изчислителен модул за пресмятане на лихви върху данъци и такси, законна и договорна лихва в левове и валута, трудови възнаграждения, обезщетения, осигуровки и удръжки, финансов анализ и прие, че общият и размер е 13 824.78 лева.

Предвид изложеното и на основание чл.

175 от АПК, във връзка с § 2 от ДОПК следва да се допусне поправка на очевидна неточност в постановеното съдебното решение, като в диспозитива след „ведно със съответните лихви върху посочената сума“ се чете „в размер на общо 13 824.78 /тринадесет хиляди осемстотин двадесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/“.

Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ДОПУСКА поправка на очевидна неточност в Решене № 13/19.02.2020 година, постановено по административно дело № 608/2019 година по описа на Административен съд – Перник, като в диспозитива след израза „ведно с лихвата за забава върху сумата от 32 653.59 лева“ СЕ ЧЕТЕ: „в размер на общо 13 824.78 /тринадесет хиляди осемстотин двадесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/“.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия:/п/