Решение № 367 от 03.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. П., 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20235001000503 по описа за 2023 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 вр. с чл. 294 ГПК.

Обжалвано е решение № 219 от 29.05.2023г., постановено по т.д. № 12 по описа за 2023г. на ОС П., с което ЗД „Б.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., бул. Д. № 87, ет.5 е осъдено да заплати на Н. Д.

С., ЕГН ********** и М. Р. С., ЕГН ********** с поС.ен адрес в с. Д., обл.

П., ул. „ **” 36, съдебен адрес: гр. П., ул. „Р.” № 48 - адвокат С. Г. Я., АК-П., обезщетение за неимуществени вреди - преживени болки и страдания от смъртта на сина им Г. М. С., настъпила в резултат на пътно транспортно произшествие, станало на 14.04.2019г. на пътя С.-К., край ханче „П.” между лек автомобил марка Р., модел С., с рег. № ***, управлявано от А.З.Б., ЕГН **********, застраховано със застрахователна полица серия СА, ***, и мотоциклет Х. *** с рег. № ***, управляван от Г. М. С. в размер на 157 500 /сто петдесет и седем хиляди и петстотин/ лева за всеки от тях, допълнително, освен присъденото и изплатено им обезщетение на основание влязло в сила съдебно решение № 269/04.08.2022 г., постановено по гр.д. № 20215320101224 на РС - К., ведно със законната лихва върху всяка от двете главници, считано от 09.01.2020 г. до окончателното плащане на сумите, както са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата им част до претендирания от ищците 1 размер от 250 000 лв. за всеки от тях, предявени като частични от пълен размер от 400 000 лв. за всеки, както и исковете за заплащане на законна лихва върху главниците, считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество за настъпване на произшествието на 26.04.2019 г. до 08.01.2020 г., поради погасяването им по давност.

Решението в отхвърлителната част е обжалвано от ищците Н. Д. С., ЕГН ********** и М. Р. С., ЕГН ********** с поС.ен адрес в с. Д., обл. П., ул. „ **” 36 с твърдения за неправилност и необоснованост при определяне справедливия размер на обезщетението и формално приложение на чл. 52 ЗЗД. Искането, отправено до въззивният съд е решението в частта, с която предявените искове са отхвърлени за разликата над присъдените 157 500 лв. до претендираните 250 000 лв. да бъде отменено и да бъде поставено друго, с което исковете бъдат уважени в пълен размер. Претендират разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба на ищците е постъпил такъв, с който ЗД „Б.”АД, ЕИК *** оспорва жалбата и настоява решението в неговата отхвърлителна част да бъде потвърдено.

Решението в частта, с която ЗД „Б.”АД, ЕИК *** е осъдено да заплати на Н. Д. С., ЕГН ********** и М. Р. С., ЕГН ********** сумите над 107 500 лв. до присъдените 157 500 лв. е обжалвано от ответника - застраховател с твърдения за неправилност на изводите на съда досежно определения справедлив размер на обезщетението.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по субективно активно съединени искове на Н. Д. С., ЕГН ********** и М. Р. С., ЕГН ********** против ЗД „Б.”АД, ЕИК *** с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., частични претенции от 400 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2019г. до окончателното им заплащане. Твърденията, на които се основават предявените искове се свеждат до следното: на 14.04.2019 г. на пътя С. – К., край ханче „П.” е станало ПТП между лек автомобил Р. С., рег. № ***, управляван от А.З.Б., ЕГН **********, застрахован при ответника със застрахователна полица серия СА, ***, валидна към момента на ПТП и мотоциклет Х. ***, рег. № ***, управляван от Г. М. С., който загинал на място. Твърдят, че ПТП-то е настъпило по вина на водача на лекия автомобил, който починал на 11.09.2020 г.. Сочат, че с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 1224/2021г. на РС К., II гр.с., ответното дружество е осъдено да им заплати, в качеството им на родители на починалия Г. М. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер общо на сумата от 25 000 лева, предявена частично от 400 000 лева за всеки от тях, като признават, че присъдената сума им е заплатена. Сочат, че синът им 2 живеел на семейни начала със своята приятелка в гр. П., но всяка събота и неделя посещавал родителите си и им помагал. Заявяват, че приятелката на Г. била възприета като снаха в дома им и с надежда, че ще им роди внуче.

Твърдят, че нелепата смърт на Г. ги лишила от надеждата за опора на старини и внуци, както и че Н. облякла черни жалейни дрехи, които не е свалила и до днес, а М. изпаднал в ступор, бил неадекватен, непрежалим и некомуникативен, което съС.ие не е преодоляно и понастоящем. Въз основа на изложеното настояват да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да им заплати сумата по 250 000лв. за всеки един от тях, предявена частично, от пълен размер от по 400 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника - 26.04.2019г. до окончателното изплащане на цялото обезщетение.

Ответникът – ЗД „Б.”АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д." № 87, ет.5 в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който признава механизма на настъпване на процесното ПТП, наличието на твърдяната родствена връзка между ищците и загиналия Г. С., както и факта, че гражданската отговорност на причинителя на ПТП е застрахована при ответното дружество. Оспорва размера на предявените искове, като твърди, че с влязлото в сила съдебно решение частичните искове са били приети за основателни от пълен размер по 150 000 лева за всеки от тях. Дружеството признава исковете до пълен размер от по 120 000 лева за всеки от ищците и след приспадане на заплатени по 25 000 лв. на всеки от тях, изразява готовност за съдебна спогодба за изплащане на остатъка от 95 000 лв. за всеки от ищците. Оспорва исковете над сумата 95 000 лв. до предявения размер от 250 000 лева за всеки от ищците, като частичен от 400 000 лв. като счита, че е прекомерен и несъответен на принципа на справедливост. Претендира разноски.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба.

С влязло в законна сила на 01.09.2022г. съдебно решение № 269 от 04.08.2022г., постановено по гр.д. № 1224/2021г. по описа на РС К. е осъдено ЗД „Б.”АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д." № 87, ет.5 да заплати на Н. Д. С. ЕГН ********** и М. Р. С. ЕГН ********** сумата от 25 000 лв., представляваща част от сумата от 300 000 лв.

/формирана от сбора на 150 000 лв. за всеки от ищците/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания, вследствие смъртта на сина им Г. М. С., настъпила при ПТП на 14.04.2019г. на път І-6 при км. 241+600м. между с.И. и с. К., обл. П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2019г. до окончателното й заплащане.

При зачитане на обективните предели на СПН на влязлото в сила решение, с което е уважен предявения частичен иск и разясненията дадени с 3

ТР № 3/2016 от 22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приемат за установени фактите досежно допустимостта на прекия иск по чл. 432 КЗ, противоправността на деянието, извършено от А.Б., вследствие което е настъпила смъртта на Г. С. - син на ищците, както и че гражданската отговорност на Бочев е била застрахована при ответното дружество.

Спорните между страните във въззивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във въззивните жалби и се свеждат до неправилна преценка на първостепенния съд, обосновала справедливия размер на дължимото се на ищците обезщетение.

За отговор на тези спорни въпроси от значение са събраните гласни доказателства.

В качеството на свидетел в проинстанционното производство е разпитана Д.З., чиито показания съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира, като подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Свидетелката твърди, че ищците и техния син Г. били много задружно семейство, привързани един към друг и въпреки, че Г. живеел в П., посещавал редовно родителите си и им помагал, вкл. и финансово. Сочи, че родителите му се надявали Г. и приятелката му, с която живеел на семейни начала, да ги дарят с внуци, която надежда била попарена със смъртта на Г..

Свидителката заявява, че след неочакваната загуба на сина им, ищците се затворили, майка му ходи цялата в черно и всяка седмица посещава гроба му, а сутрин пие кафе и пуши цигара пред екипа на Г., с който бил облечен на фаталния ден.

В аналогичен смисъл са и показанията на св. М.З., която заявява, че Г. и неговите родители подържали много добри взаимоотношения – обичали се и се подкрепяли, като Г. им се обаждал по телефона през седмицата, а събота и неделя ги посещавал. Заявява, че родителите на Г. се надявали да направят сватба и той да ги дари с внуци, които да продължат рода им. Свидетелката сочи, че родителите на Г. преживяли много тежко смъртта му – майка му припаднала, а баща му забил глава и не искал никого да вижда, което съС.ие продължава и до днес. Твърди, че майка му ходи и понастоящем с черни дрехи, както и че посещава често гробищата, а всяка сутрин си пие кафето пред моториския костюм на Г..

Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се зачетат. Налице са доказателства за интензитета на негативните емоции, преживяни от ищците, като следва да се посочи, че дори и да не са налице такива, съдът би приел последните за доказани, предвид невъзможността да се обективират болките и страданията, доколкото последните са част от психичния живот на личността. Затова и 4 преценявайки внезапността на събитието, причинило смъртта на Г., неговата млада възраст и обстоятелството, че същия е низходящ на ищците, за които болката от факта, че са преживяли детето си е с висок интензитет и константност и съответно трудно може да се съизмери с някакъв имуществен еквивалент, съдът счита, че заявената претенция за обезщетение е доказана и основателна до размера от по 170 000 лв.. С посоченият размер според настоящия състав на съда ще се реализира целта на института за репарация на търпените от ищците неимуществени вреди и същевременно се спази общественото разбиране за справедливост, ориентир, за което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя – застраховател за това, че размера на справедливото обезщетение следва да бъде съобразен с факта, че починалия не е единствено дете за ищците, както и че те имат други деца, на които могат да разчитат за помощ и подкрепа. Подобно възражение е лишено от житейска логика, тъй като общоприето е разбирането, което се споделя и от настоящия състав, че без значение колко деца имат родителите, смъртта на всяко от тях предизвиква интензивни негативни емоции, които не могат да бъдат преодолени от факта, че родителите имат други низходящи, на които да разчитат за подкрепа.

Обстоятелството, че Г. не е живял, заедно със своите родители, а в гр. П. от една страна е нормален житейски факт за млад мъж на 30 години, а от друга не обосновава тезата на жалбоподателя – застраховател, че отношенията родители – дете не били ежедневни. Подържането на ежедневни контакти при съвременните средства за комуникация е възможно да бъде стоР. и дистанционно, което в конкретния случай е установено и от събраните гласни доказателства и опровергава възражението на жалбоподателя застраховател.