Решение № 11497 от 12.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11497 гр. С., 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110165000 по описа за 2023 година

Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б срещу следните лица:

Н. А. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „С.В.“ № 4, вх. Г, ет. 1, ап. 63,квота 2/6;

В. А. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „С.В.“ № 4, вх. Г, ет. 1, ап. 63,квота 4/6, по чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделност при горните квоти съществуването на следните вземания за имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. „С.В.“ № 4, вх. Г, ет. 1, ап. 63, аб. № 31733: сумата от 2338,65 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 312,78 лв. за периода 15.09.2021 г. - 21.06.2023 г.; сумата от 42,90 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.07.2023г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 9,41 лв. за периода 16.07.2020 г. - 21.06.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 38709/2023 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответниците в качеството на собственик (Н. А. за 2/6) и ползвател (В. А. за 4/6) на процесния имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което дължат суми за топлинна енергия и дялово разпределение.

В срока за отговор ответниците оспорват исковете. Твърдят, че липсва облигационна връзка между страните по договор за доставка на ТЕ до процесния 1 имот, като не им била доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в съответни размери. Правят възражение за погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи по исковете за главници: възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че ответникът е собственик/вещен ползвател на имота или го обитава на валидно договорно основание с открита на негово име партида, факти, спиращи и/или прекъсващи давността, а по исковете за мораторни лихви: съществуване на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответниците в забава и размер на лихвите.

В тежест на ответниците е при установяване на горните обстоятелства да докажат погасяване на дълга.

Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Според чл.

153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените норми се налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.

Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя. В настоящия случай видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, в рамките на исковия период имотът е бил топлоснабден. Тук следва да се отбележи, че в настоящото производство е ирелевантно кой фактически ползва имота, респ. доставената в него топлинна енергия, доколкото облигационното правоотношение възниква по силата на закона между ищеца и собственика/вещния ползвател на имота.

Като писмени доказателства по делото са приети копия от Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищно устройство № ***, том XII, нот. дело № ***/**** г. по описа на I нотариус при СРС; Нотариален акт за продажба на недвижим имот на низходящ № 77, том *****, нот. дело № *****/**** г. по описа на нотариус И.Р.; Акт за женитба № *** от 26.05.1963 г. на Кирковски народен съвет; удостоверение за наследници изх. № РСЛ24-ВК08-536-2 от 03.04.2024 г. на А.Т.А., издадено от СО – район Слатина. От съвкупния анализ на посочените доказателства се установява, че през **** г. ответницата В. А. А., по време на брака й с А.Т.А., е придобила правото на собственост върху ап. № 63, находящ се в гр. С., ж.к. „Г.М.“, блок ****, вх. Г, ет. 1, със застроена площ 88,02 кв.м., ведно с избено помещение № 2 и 2,687 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху земята, като обезщетение срещу отчуждения й недвижим имот в гр. С., м. „Г.М.“, ул. „А.Б.“ № 1а, 2 парцел 271, кв. 16, на основание Заповед № РД-35-1038/06.03.1981 г. на Председателя на ИК на СНС. Общата цена на имота e 19332 лв., като сумата от 7356 лв. е покрита от припадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот и собствени средства на получаващия обезщетението, а разликата от 11976 лв. се заплаща при условията на Наредба за продажба и замяна на държавни жилища в срок от 30 години чрез равни месечни вноски при 2% годишна лихва. Следва да се отбележи, че имотът е придобит по време на действието на СК от 1985 г. (отм.), съгласно чл. 19 от който вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.

Съгласно разясненията на ППВС № 5/1972 г., т. 2 (което не е загубило приложение) недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, ако придобиването е станало, докато трае бракът. Моментът на придобиването се определя съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Изключение от общността, освен в изрично посочените случаи на чл. 20 СК 1985 г. (отм.), е налице и ако те са придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг. С дадените с ППВС № 5/1972г., т. 3, задължителни разяснения, според които ако срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, е налице пълна трансформация на притежаваното от единия съпруг имущество в друго такова, поради което съпругът – собственик на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по този начин нов имот, макар това да е станало по време на брака. Когато срещу отстъпения в тези случаи имот (жилище) следва да се доплати известна разлика в цената и това стане по време на брака, в съпружеската имуществена общност се включва само съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот. В този смисъл е и константната практика на ВКС и ВС – Решение № 145/27.06.2013 г. по гр. д. № 1352/2013 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 549/30.06.2010 г. по гр. д. № 3218/2008г. на ВКС, І г.о.; Решение № 697 по гр. д. № 3456/1978г. и др.

Стойността на отчуждения имот и собствените средства на получаващия обезщетението е в размер на 7356 лв., като по отношение на нея съдът приема, че липсва принос от страна на А.Т.А.. Доплащането е в размер на 11976 лв., като доколкото не е посочено при какви квоти В. А. и А. А. са придобили имота, съдът приема, че са равни, т.е. за сумата от 11976 лв. е налице съвместен принос между В. А. и А. А., доколкото се касае за задължения, които съпрузите са поели по време на брака си и отговарят солидарно. Затова произходът на тези средства следва да се приеме, че е семеен. В този смисъл, при прекратяване на брака между В. А. и А. А. със смъртта на последния на 01.02.1992 г., В. А. е притежавала 13344/19332 ид.ч. (от които 7356/19332 ид.ч. по трансформация на лично имущество + 5988/19332 ид.ч. при прекратяване на съпружеската имуществена общност по отношение на 11976/19332 ид.ч. от имота) или 1112/1611 ид.ч., а А. А. – 5988/19332 ид.ч. или 499/1611 ид.ч. След смъртта на А. А. на 01.02.1992 г. неговата част е била наследена от наследниците му по закон – В. А.

(съпруга), В. А. (син) и Н. А. (дъщеря) при квоти съответно по 1/3 ид.ч. за всеки – арг. от чл. 9, ал. 1 ЗН, или по 499/4833 ид.ч. Така след смъртта на А. А. е възникнала съсобственост между посочените лица, като В. А. притежава 3835/4833 ид. ч., а В. А. и Н. А. – по 499/4833 ид. ч..

Следователно В. А. може да прехвърли на Н. А. 3835/4833 ид.ч. (което се 3 равнява на 7670/9666 ид.ч.), а В. А. – 499/4833 ид. ч. (което се равнява на 998/9666 ид.ч.) Видно от приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот на низходящ № 77, том *****, нот. дело № *****/**** г., В. А. е прехвърлила на Н. А.

4/6 ид.ч. (което се равнява на 3222/4833 ид.ч. или 6444/9666 ид.ч.) от имота, т.е. помалко от това, което притежава, като си е запазила пожизнено вещно право на ползване върху тях. С горепосочения нотариален акт В. А. е прехвърлил на Н. А. 1/6 ид. ч. (което се равнява на 1611/9666 ид.ч.), а е притежавал 499/4833 ид.ч. (което се равнява на 998/9666 ид.ч.), т.е. повече от това, което притежава.

При това положение Н. А. е получила от В. А. 3222/4833 ид.ч. (или 6444/9666 ид.ч.), но върху тях същата притежава голата собственост предвид запазеното пожизнено право на ползване от страна на праводателя й, а от В. А. – 998/9666 ид. ч. от имота, доколкото праводателят й е притежавал такава част от правото на собственост върху имота.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че през исковия период между В. А. и Н. А. съществува съсобственост по отношение на процесния имот при следните квоти: за В. А. общо 1226/9666 ид.ч. и за Н. А. общо 8440/9666 ид.

(от които 998/9666 ид.ч. по наследяване на А. А. + 6444/9666 ид.ч. от В. А. по договор за продажба + 998/9666 ид. ч. от В. А. по договор за продажба). Идентичността на имота, обект на горепосочените разпоредителни сделки, с процесния имот се установява от приложеното по делото удостоверение изх. № 68-00-853/28.06.2013 г., издадено от „ГИС С.“ ЕООД.

Поради това и с оглед на цитираните норми настоящият състав намира, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.” АД на потребители в гр. С., действали през исковия период, като правоотношението е възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление от страна на ответниците в тази насока. Следователно ответницата В. А. отговаря за изпълнението на задължението за заплащане на 7670/9666 ид. ч. (като собственик за 1226/9666 ид.ч. и вещен ползвател за 6444/9666 ид.ч.) от стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия, а Н. А. – на 1996/9666 ид.ч.

От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, се установява, че за исковия период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е начислена по прогнозни данни топлинна енергия в размер на 2364,01 лв., а след извършено изравняване за периодите м.05.2020 г.-м.04.2021 г. и м.05.2021 г.м.04.2022 г. е налице сума за доплащане от потребителя в общ размер на (+) 31,52 лв.