Определение № 457 от 21.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600470 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. И. Х. в качеството й на защитник на обвиняeмия Н. М. Ц. срещу определение № 863 от 28.09.2023 г. по ЧНД № 1925/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, наказателно отделение, с което е било отменено постановлението на Окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство (дознание) № **** г. по описа на сектор „РТП“ при ОДМВР- Пловдив.

Определението се обжалва в срок от надлежно легитимирана страна.

Релевират се доводи за неправилност, незаконосъобразност и противоречие със събраните в рамките на досъдебното производство доказателства. Сочи се, че не се налага извършването на допълнително разследване по делото в указания от първия съд смисъл.

Въззивният съд намира, че Окръжен съд – Пловдив мотивирано не е възприел изводите на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Правилно е посочено, че в случая се налага провеждането на допълнително разследване, тъй като изводите не са били направени въз основа на пълно и всестранно, разследване, а приетата от прокурора фактическа обстановка е останала доказателствено необезпечена.

В тази връзка коректно е било отбелязано, че д осъдебно производство 1 дознание №**** г. по описа на сектор „РПТ“ при ОДМВР-Пловдив е било образувано за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342 ал. 1 НК. В хода на същото на 02.11.2020 г. Н. М. Ц. от с. К. бил привлечен като обвиняем за това, че на 01.11.2020 г., на републикански път III-606 км. 83 обл. П., при управление на МПС – лек автомобил „Ф.*“ с рег. № *******, нарушавайки правилата за движение по чл. 5 ал. 2 т. 1 пр. 2 ЗДвП и чл. 20 ал. 2 ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на Г.С.В.

В посочения от първия съд смисъл, представителят на държавното обвинение е приел за установена следната фактология:

На 01.11.2020 г. около 18.10 ч. обвиняемият Ц. управлявал лек автомобил „Ф.“ с рег. № ******* от П. към с. К., На задната седалка пътувала майката на Ц. - свид. Г.Ц.. Когато Ц. напускал очертанията на с. С. по посока на с. М.ч., вече било тъмно, поради което превключил на дълги светлини и увеличил скоростта на движение до 80-90 км/ч. Движението продължило извън границите на населеното място в прав участък от двупосочен републикански път, с настилка в добро експлоатационно състояние. По пътя нямало сигнализация за ограничение на скоростта и важали общите ограничения за движение извън населено място. Хоризонталната маркировка била единично прекъсната, видима. Габаритът на пътя бил 8 метра, с две ленти за движение, а банкетите били по 1,5 метра. По същото време, около 18.45 часа, пострадалият Г.В. се движел по посоката на движението на лекия автомобил „Г.“, управляван от обв. Ц., от юг на север (с. С. – с. М.ч.), бутайки червен велосипед от дясната си страна. Съгласно заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза (л. 80 и сл., том 1 ДП), пешеходецът се намирал на платното за движение пред автомобила на обвиняемия, движещ се с около 94 км/ч. Приближавайки пешеходеца, лекият автомобил го ударил с предната си дясна част в задната част на тялото, в резултат на което се счупили фарът, бронята и предното обзорно стъкло на управлявания от обвиняемия автомобил, като и предната му дясна гума се спукала. Автомобилът поднесъл, а Ц. плавно намалил скоростта, след което спрял. Ударът настъпил по дължина на 45-47 метра южно от ориентир № 2, отразен в протокола за оглед (л. 26 и сл., том 1 ДП), а по широчина на 1 – 1,5 метра западно от източната граница на платното за движение (от ориентир № 2 – дясната лента, тъй като оттам започва следата 2 от предната дясна гума, оставена след загуба на налягането в нея). Мястото на удара се намира по дължина преди първия паднал предмет, който бил шапката на В., а след него - кошница на велосипеда. Самият велосипед също бил ударен и разкривен, а задната му гума изпаднала. Поради липса на данни за движението на пешеходеца, експертите приели, че същият се е намирал на платното за движение, при което приближавайки пешеходеца и велосипеда на дълги светлини на фаровете, водачът Ц. е имал видимост пред автомобила около 100-110 метра, но не е реагирал своевременно и така е настъпил посоченият удар. Като основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка вещите лица са посочили, че Ц. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца, към който следва да е имал видимост при условие, че последният е бил на платното за движение пред автомобила. След депозиране на нови обяснения от обвиняемия (л. 9, том 1 ДП), около две години след провеждане на първоначалния му разпит, обвиняемият разширил информацията на случая, като завил, че 1-2 секунди преди да блъсне пострадалия се разминал с лек автомобил, който бил с много силни бели фарове, които го заслепили и не видял човека. В тази връзка била назначена допълнителна автотехническа експертиза (л. 121 и следв., том 1 ДП). Същата приела, че в момента на удара В. е бил пешеходец, стъпил на платното за движение с гръб към автомобила, бутайки велосипеда от дясната си страна. При тези условия на движение със заслепяване от насрещен автомобил, видимостта е била не повече от 26 - 52 метра. Технически съобразена с конкретните условия на видимост скорост на движение на лекия автомобил е била 34 - 58 км/ч. От тази гледна точка реалната скорост от 94 км/ч е била технически несъобразена с дължината на видимата зона към пешеходеца В.. Вследствие на удара на В. били причинени множество травми, а причина за смъртта му станала станала причинената на пострадалия черепно-мозъчна травма, която била несъвместима с живота. Ц. подал сигнал за случилото се на тел. 112 от телефона си (л. 127, том 1 ДП – протокол за оглед на веществени доказателства - компактдиск с аудио запис ). Тестът за наличие на алкохол у водача бил отрицателен. Заключението по съдебнохимикотоксикологичната експертиза (л. 78, том 1 ДП ) посочила наличие на алкохол в кръвта на пострадалия – 1,56 грама на литър и в урината – 2,2 грама на литър, относима към фазите на остро алкохолно повлияване, характеризиращо се с емоционална нестабилност, загуба на критична оценка, 3 повлияване на възприятието, паметта, разбирането, понижен сензорен отговор, повишено реакционно време, понижена зрителна острота и периферно зрение, промени в акомодацията, сензорно-моторна некоординираност, нарушено равновесие, забавена реч, повръщане, сънливост. В съответствие с материалите по делото окръжният съд е посочил, че постановлението на прокурора липсва анализ на заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (л.

324 и сл., том 2 ДП).

За така описаната фактология представителят на държавното обвинение е посочил, че същата не позволява повдигането и поддържането на меродавно обвинение, тъй като не била установена причинно-следствена връзка между евентуалните нарушения на Ц. и настъпилото произшествие поради липсата на непоколебимо убеждение къде се е намирал непосредствено преди удара пострадалият. За нарушенията по ЗДвП, допуснати от водача, прокурорът е посочил, че при привличането му са били посочени бланкетни текстове, които разследващият полицай е счел да относими към произшествието, а именно чл. 20 ал. 2 ЗДвП и чл. 5 ал. 2 т. 1 пр. 2 ЗДвП, които наред с посочената от прокурора норма на чл. 116 ЗДвП, нямали отношение към настъпването на престъпния резултат.

Въззивният съд напълно споделя изводите на първия, че при описаната фактология, очевидци на ПТП са обвиняемият и неговата майка. Това само по себе си е изисквало представените от тях сведения да бъдат подложени на задълбочен анализ по отделно и в съвкупност. Свидетелите не са посочили данни за точното местонахождение на пострадалия, но от друга страна заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, е обсъдило констатираните по пострадалия травми и най-вече травматичната ампутация на двата му крака в областта на подбедрицата на еднаква височина, както и деформациите по автомобила и велосипеда, поради въз основа на които е приело, че в момента на удара пешеходецът е бил стъпил на платното за движение с гръб към автомобила, бутайки велосипеда от дясната си страна. Правилно първият съд е отбелязал, че в случая банкетът на пътя в процесната отсечка не е бил укрепен и силно затревен (в този смисъл е огледният протокол – л. 26 и следв., том 1 ДП ), поради което е нямало как да се очаква пострадалият В. да се движи по него. Правилно първият съд е забелязал, че при първоначалното описание на фактите в 4 прекратителното постановление, прокурорът е приел, че обвиняемият е блъснал пешеходеца В., бутащ велосипеда си, управлявайки автомобила на дълги светлини. Впоследствие, изхождайки от допълнителните обяснения на Ц., е приел, че малко преди удара последният бил заслепен от фаровете на насрещно движещ се автомобил, няколко секунди след което настъпило ПТП, което от своя страна наложило назначаване на допълнителна експертиза.

Всъщност цитираните обяснения са непоследователни, тъй като на 02.11.2020 г. – в деня след ПТП, Ц. е заявил, че се движел на дълги светлини, тъй като нямало други участници и в двете посоки на движението, пътят бил хубав и прав, поради което увеличил скоростта на движение (в този смисъл е неговият разпит на л. 8, том 1 ДП). Година и половина след това – на 24.02.2022 г.

(разпит на обвиняемия на л. 9, том 1 ДП ) вече твърдял, че непосредствено преди удара се разминал с друг автомобил с много силни бели фарове, които го заслепили и една - две секунди по-късно настъпил ударът. Две години след ПТП – на 19.10.2022 г. (съгласно обясненията си на л. 208, том 2 ДП ) посочил, че пътят бил с дупки, имало голямо движение, постоянно се разминавал с коли, което наложило да се движи на къси светлини със скорост около 90 км/ч. В съответствие с материалите по делото окръжният съд е забелязал, че сведения за касателно наличието на трафик в процесната отсечка непосредствено преди деянието сочи единствено обвиняемият, който не е бил последователен в своите твърдения. Майката на обвиняемия - свид. Ц.А е съобщила само за преминаването автомобили, които не спрат за оказване на помощ (л. 209, том 2 ДП), поради което първият съд е указал необходимостта от провеждането и на допълнителния й разпит за установяване на относими към делото обстоятелства. За проверка на първичните източници, коректно е било указано и установяването самоличността на всички полицейски служители, посетили ПТП и техния разпит, включително и този на съставителя на констативен протокол за ПТП - Г.В.. Правилно е прието, че обвинението не е успяло да даде категоричен отговор за приетата за установена фактология поради липса на осъществено пълно и всестранно разследване.

Задълбочено е проучването на материалите от окръжния съд и основателна е отправената забележка към аналитичния подход в прекратителното постановление, в което е било подминато обстоятелството, че на бутания от пострадалия велосипед е имало закрепена светлоотразителна 5 жилетка, за която и самият обвиняем е споменал в един от разпитите си (л.

208, том 2 ДП). Наличието й е било отразено и в констатациите на изготвения протокол за оглед (л. 26, том 2 ДП ). В тази връзка изнесената от обвинението теза, че вина за произшествието има изцяло пострадалия е останала доказателствено необезпечена.

Във връзка с горното правилно първостепенният съд е посочил, че произнасяйки се, без да бъде осъществено пълно и всестранно разследване и излагайки необосновани правни изводи относно приетата теза, прокурорът е постановил незаконосъобразен и необоснован акт. Едва след инкорпориране на допълнителните доказателствени източници и детайлен анализ на събраните такива. в пълен обем, както и излагане на аргументирано становище относно подлежащите на изясняване въпроси, би могъл да се направи коректен извод относно доказаност на обвинението.