Решение № 259 от 08.04.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 259/08.04.2024 г. по НАХД

Районен съд - Бургас

№ 986/2024г. по описа на

Производството по делото е образувано въз основа на постановлението на Районна прокуратура - Бургас, с което на основание чл. 375 от НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата М. С. С., родена на *** в Р., българска гражданка, с адрес: гр. Бургас, ***, ***, ЕГН **********, за това, че на 31.01.2022г. в гр. Бургас, съставила неистински частен документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК- Договор за мобилни услуги № 172313-53352311 от 31.01.2022г., в частта му, в която е положен подпис, на който е придаден вид, че е изпълнен от управителя на търговско дружество ***, ЕГН **********, от гр. ***, без в действителност да е сторила това и го употребила пред ***, за да докаже, че съществува правно отношение - правото на използване на мобилни услуги и задължението да бъдат заплащани използваните услуги, с което за управителя М. С. С., ЕГН ********** е възникнало задължение в размер на 1076.00 /хиляда седемдесет и шест/ лева - престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.

В пледоарията си прокурорът застъпва тезата, че безспорно е доказано авторството на обвиняемата М. С. С. за извършеното от нея престъпление по чл. 309, ал.1 от НК. Намира, че от събраните доказателства се установява, че обвиянемата С. е извършила деянието от обективна и субективна страна и че са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, като липсват отрицателните предпоставки, предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК, поради което моли съда да признае обвиняемата за виновна, като я освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” в минимален размер от 1000 лв. Моли също така да й бъдат възложени направените по делото разноски в размер на 2069. 91 лв.

Защитникът на обвиняемия счита, че са налице основанията за приложение на чл. 78а от НК, тъй като подзащитната е признала за извършеното деяние и е изразила съжаление за стореното. В същото време не е наказвана по чл. 78а от НК, не е осъждана, от престъплението не са причинени имуществени вреди и е съгласна, че е в неин интерес да бъде освободена от наказателна отговорност по чл. 78а от НК с налагане на административно наказание “глоба” в минимален размер.

В съдебното заседание обвиняемата не се явява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено от фактическа страна следното:

Към 31 януари 2022г. св. *** работела като сътрудник продажби в офис на мобилен оператор *** находящ се в гр. Бургас, ***.

На 31.01.2022г. обвиняемата М. С. С. отишла в горепосочения офис при св. Х. с намерението да сключи на името на дружеството ***, ЕИК: ***, с управител М. С. С., ЕГН ********** договор за мобилни услуги за две сим карти, като предоставила личната си карта съответно на името на обвиняемата М. С. С., ЕГН **********, твърдейки, че е управител на горепосоченото дружество. Св. Х. извършила проверка в Търговския регистър и след като се убедила, че в действителност управителят на дружеството се казва М. С. С., предприела действия по изготвяне на договора. Св. Х. не разбрала, че явилото се пред нея лице, а именно обвиняемата М. С. С., ЕГН ********** не е действителният управител на дружеството ***, ЕИК: ***, като той всъщност е М. С. С., ЕГН ********** – налице е съвпадение на имената. Преди да бъде подписан договорът между обв. С. и ***, св. Х. изпратила документите в кредитния отдел, който се намирал в гр. София. От там било получено потвърждение, че договорът може да бъде подписан, поради което св. Х.

1 представила за подпис на обв. М. С. С. Договор за мобилни услуги № 172313-53352311 от 31.01.2022г., съгласно който обв. С. получила два броя сим карти с номера ***, както и мобилен телефон марка „Самсунг“ с ИМЕЙ: *** за сумата от 1,00 лев.

На 31.01.2022г. обв. М. С. С. отишла в офиса, в който работела св. Х., с намерението да сключи на името на ***, ЕИК: *** с управител М. С. С., ЕГН ********** договор за мобилни услуги, да подпише приложенията към него и да употреби същите пред ***, за да докаже, че съществува правно отношение правото на ползване на мобилни услуги и задължението да бъдат заплащани използваните услуги между ***, ЕИК: *** с управител М.

С. С., ЕГН ********** и ***. Св. Х. предоставила готова бланка на договор за мобилни услуги №172313-53352311 от 31.01.2022г. по абонаментен план за сим карта № *** и сим карта с № ***. Обв. С. положила подпис в графите „за абонат“ в договора и представила договора пред св. Х., за да докаже, че съществува правно отношение между ***, с ЕИК: ***, с управител М. С. С., ЕГН ********** и ***. След като свидетелката се уверила, че всички необходими графи са попълнени и подписани, подала заявка за активиране на услугата. Обв.

С. добре знаела, че не е управител на дружеството ***, с ЕИК: ***, но възползвайки се от пълното съвпадение на собствените й три имена и тези на управителя на горепосоченото дружество- М. С. С., ЕГН **********, подписала договор между ***, с ЕИК: ***, с управител М. С. С. и *** за ползване на техните мобилни услуги, с което за М. С. С., ЕГН ********** възникнали задължения за тяхното заплащане.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Н.Т.Х., М. С. С., И.М.Б.

От писмените доказателства: договор за мобилни услуги и приложението към него, справка за съдимост, писма, както и от останалите писмени доказателства, приложени в ДП.

От експертизите: графическа експертиза, съдебна психолого-психиатрична експертиза.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да признае обвиняемата за виновна, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемата М. С. С. е осъществила от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 309, ал. 1 НК, за което й е повдигнато обвинение.

Налице е частен документ по смисъла на т. 3 от Постановление № 3 от 28.03.1982 г. по н. д. № 12/1981 г. на ПВС, съгласно което частен документ е този, който е съставен от частно лице лично или като представител на друго частно лице или от длъжностно лице извън кръга на службата му, съответно от представител на обществеността извън кръга на възложените му функции. Процесният частен документ е неистински по смисъла на чл. 93, 2 т. 6 от НК - неистински документ е този, на който е придаден вид, че изхожда от друго лице, т. е. действителният му автор не е този, посочен като такъв.

В тази връзка от обективна страна по делото се събраха категорични доказателства, че на 31.01.2022г. в гр. Бургас обвиняемата е съставила неистински частен документ - Договор за мобилни услуги № 172313-53352311 от 31.01.2022 г., в частта му, в която е положен подпис, на който е придаден вид, че изхожда от управителя на търговско дружество *** ., ЕГН **********, без в действителност тя да е сторила това.

За съставомерността на деянието по чл. 309, ал. 1 от НК от обективна страна е необходимо освен съставянето на неистински или преправянето на истински частен документ още и неговата употреба от дееца, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение или някое правно отношение. Изпълнителното деяние е довършено, когато документът е употребен, т. е. когато е осъществено и второто деяние на двуактното престъпление. Употребата ще е налице с представянето на документа пред съответното длъжностно лице или пред частно лице за доказването на определени обстоятелства. В настоящия случай документът е употребен от обвиняемата пред ***, за да докаже, че съществува правно отношение- правото на използване на мобилни услуги и задължението да бъдат заплащани използваните услуги, заради което за управителя на дружеството М. С. С., ЕГН ********** е възникнало задължение в размер на 1076.00 /хиляда и седемдесет и шест/ лева. По този начин е създадена невярна представа у третите лица по отношение на автора на документа, като именно тогава престъплението е било завършено, т. е. когато е налице представянето му пред мобилния оператор.

Установено е безспорно и авторството на деянието, доколкото СГЕ е категорична относно кое е лицето, положило подписа си в горепосочения договор, а именно- обв. С..

От субективна страна деецът трябва да съзнава, че използва неистински документ и че го представя пред съответното лице. В конкретния случай неистинският документ е съставен и употребен умишлено от обвиняемата при наличието на "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като тя е съзнавала обществената опасност на деянието си, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването им. Същата е била наясно, че полага подписа си, за да докаже, че съществува правно отношение между последната в качеството й на управител, какъвто в действителност не е, на търговско дружество *** и ***.

В хода на разследването обвиянемата С. се признава за виновна и изразява съжаление за стореното. По досъдебното производство е била назначена и изготвена комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, като видно от заключението й, обв. М. С. С. страда от параноидна шизофрения, но „същата е способна да възприема и запаметява факти и обстоятелства, имащи отношение към делото, да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва в наказателното производство в качеството на обвиняем“. Вещите лица са посочили също, че „към 31.01.2022г. лицето не се е намирало в състояние, което да доведе до разстройство на съзнанието, препятстващо способността му да осъзнава и ръководи постъпките си“, както „и е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си“. По тази причина и съдът кредитира с доверие тази експертиза.

Относно вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемата М. С. С. бе призната за виновна, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до две години. В същото време, към 3 момента на извършване на деянието, по отношение на обвиняемата са налице законово предвидените материалноправни предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:

1. За престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;

2. С извършеното престъпление не са причинени имуществени вреди;

3. Обвиняемата М. С. С. не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.

78а от НК;

4. С престъплението не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемата не е била в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози; нито са налице множество престъпления; престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.

При това положение постановлението на прокурора от Бургаска районна прокуратура е законосъобразно и обосновано.

Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание "глоба" в размер от хиляда до пет хиляди лева. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете чистото съдебно минало на обвиняемата. Отегчаващи обстоятелства не бяха отчетени. Всичко това навежда съдът да приеме, че обвиняемата е лице със сравнително ниска степен на обществена опасност. Поради тези съображения съдът счита, че спрямо нея следва да се определи наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно – "глоба" в размер на 1000 лева.