Решение № 21 от 13.01.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Сливен, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20252230103840 по описа за 2025 година

В исковата молба се твърди, че ответника не е собственик на недвижим имот представляващ поземлен имот с площ от 1598 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих.

Посочено е, че правния интерес на ищците е акт за частна общинска собственост на Община Сливен, молба от ищците за деактуване на процесния имот и писмо от ответника, с което е отказано деактуването. Твърди се, че с нотариален акт за собственост от 1992 г. са признати за собственици по давностно владение и наследство Р.А.Б., Е. Г. Д. и Й. Г.Б., на полски имот, находящ се в местността Касъмово, с площ от 8 дка. Твърди се, че с нотариален акт за покупко продажба от 1992 г. ищците са закупили 1400 кв.м. от правото на собственост върху посоченият полски имот, целият с площ от 8 000 кв.м. Посочено е, че първоначалните собственици са продали на Г. С.

Т. 1200 кв.м. от същия недвижим имот и останалите 5400 кв.м. са останали в собственост на първоначалните собственици. Посочено е, че делба на недвижимия имот не е извършвана между съсобствениците, а в границите на процесния имот от 8 дка има изградени оградни съоръжения и съсобствениците са си разпределили ползването доброволно. Излагат се съображения, че Община Сливен е актувала идеални части от имота, без да има ясна законова обосновка. Твърди се, че съставения акт за частна общинска собственост има само удостоверителна функция, но не и вещно прехвърлителен ефект.

Поискано е, да се признае за установено, че Община Сливен не е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ 1598 кв.м. с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих и да се признае за установено, че ищците са собственици на имота, при условията на евентуалност е поискано, да се признае за установено спрямо ответника, че ищците са придобили процесния недвижим имот по давност.

Съдът квалифицирал така предявеният отрицателен установителен иск като такъв, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Съдът е квалифицирал така предявеният положителен установителен иск като 1 такъв с правно основание, чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Съдът е квалифицирал така предявеният положителен установителен иск за придобИ.е по давност на правото на собственост от ищците, като такъв с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Указано е на ищците, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им за издаден констативен нотариален акт по давностно владение и наследство върху площ от 8 дка, продажбата на 1400 кв.м. на ищците, факта, че от продажбата до датата на издаване на акта за частна общинска собственост, ищците са упражнявали владение върху недвижимия имот, е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.

В отговора за явено, че претенцията на ищците е неоснователна, тъй като твърдят че са придобили 1400 кв.м., а претендират 1598 кв.м. Направени са възражения, че ищците не са придобили процесния недвижим имот чрез покупко продажба, нито чрез давностно владение. Твърди се, че не е установено процесния имот да принадлежи на граждани, юридически лица или държавата. Сочи се, че не е налице идентичност между посочения в исковата молба недвижим имот и описания в АОС нито по площ, нито по граници.Твърди се, че въз основа на нотариалните актове за покупко продажба на недвижимия имот е невъзможно да се изведе идентичност на недвижимия имот с имота описан в АОС.Направено е възражение, че ищците не са придобили правото на собственост чрез договор за покупко продажба или чрез давностно владение.Посочено е, че АОД е издаден въз основа на проверка по чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ.

Поискано е, предявените искове да бъдат отхвърлени , като неоснователни и недоказани.

Указано е на Община Сливен, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им, че АОС е издаден въз основа на извършена проверка по по чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ, е тяхна.

Указано е на Община Сливен, че не сочи по отношение на твърденията им, че АОС е издаден въз основа на извършена проверка по по чл.25,ал.1 от ЗСПЗЗ, е тяхна.

В съдебно заседание, процесуалния представител на ищците адв. И., моли да бъдат уважени предявеният отрицателен установителен иск и предявеният положителен установителен иск за собственост и да бъдат присъдени на доверителите му направените по делото разноски. Подробни съображения излага в писмена защита.

В съдебно заседание ответникът Община Сливен, чрез адв. Д., моли да бъдат отхвърлени предявените отрицателен установителен иск и положителен иск за собственост, като неоснователни и недоказани и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение, издадено от Сливенска община се установява, че в том 9, стр.

299 има деклариран полски имот от 8 дка на Р.А.Б., Е. Г. Д. и Й. Г.Б.,с граници Ст. М., Зарчи, Марков, Г. Л. и път. Имота е деклариран с нотариален акт № 85/92г. Базисната пазарна цена на целия имот от 8 дка е 7020 лв. съгласно наредбата за цените на недвижимите имоти и трайните насаждения. Оценката на парцелите, парцел първи от 1400 кв.м. е 165 лв., втори парцел от 1200 кв.м. е 953 лв., трети парцел от 1000 кв.м. е 2

1250 лв., четвърти парцел от 1300 дка е 1307 лв., пети парцел от 3100 дка е 1860 лв. В удостоверението е посочено , че имота е селскостопански в землището на гр. Сливен и удостоверението се издава, за да послужи пред РС – Сливен.

С нотариален акт от 15.01.1992 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, са признати Р.А.Б., Е. Г. Д. и Й. Г.Б., всички от гр. Сливен за собственици по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: полски имот , състоящ се от 8 дка, находящ се в м. Касъмово, при граници Ст. М., З.М.в, Г. Л. и път. Посочено е, че имота е селскостопански и е в землището на гр. Сливен.

С нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот от 22.04.1992 г. Р.А.Б., Й. Г.Б. и Е. Г. Д. са продали на Е. Р. Д. само 1400 кв.м. от полския имот, състоящ се целия от 8 дка, находящ се в м. Касъмово, в землището на гр. Сливен, при граници на продаваемия имот: Е. Г. Д., Й. Г.Б., Р.А.Б., П. П. и Г. Т. за сумата от 1650 лв.

С нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот от 22.04.1992 г. Р.А.Б., Й. Г.Б. и Е. Г. Д., са продали на Г. С. Т. само 1200 кв.м. от полския имот, състоящ се целия от 8 дка, находящ се в м. Касъмово, в землището на гр. Сливен, при граници на продаваемия имот: Е. Г. Д., Й. Г.Б., Р.А.Б., П. П. и Е. Р. Д. за сумата от 953 лв.

На 08.09.2021 г. във връзка с постъпило заявление от Е. Р. Д. е поискано от директора на дирекция Устройство на територията да бъде издадена справка, дали имота е собственост на физически или юридически лица, ползвател или съсобственост на граждани върху земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

На 08.10.2021 г. е издадено удостоверение, че поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1598 кв.м., е общинска собственост и се намира в м.

Чинтулово в землището на гр. Сливен. Удостоверението е издадено във връзка със заявление на Е. Р. Д..

С писмо от 09.09.2021 г. на Община Сливен до отдел Общинска собственост при Община Сливен е посочено, че извършена справка за поземлени имот с идентификатор *** по кадастралния план на вилна зона запад от 1995 г. имота е с планоснимачен номер 50. В разписната книга към кадастралния план имота е неидентифициран, за съседните имоти за имот с планоснимачен № 50, също няма записани собственици. По границите, описани в приложения нотариален акт от 22.04.1992 г., не може да се установи идентичност на имота, описан в нотариалния акт и имот с идентификатор ***.

От разписния лист се установява, че имоти с № 47 е записан овощна градина 48 – овощна градина, 49 нива и лозе, 50 - овощна градина.

От скица на имота, издадена на 02.04.2025г. в графа собственици е посочено – неидентифициран.

3

От скица, издадена от АГКК се установява, че към 02.04.2025г. не е имало данни за собствеността на процесния имот.

На 04.04.2025 г. на основание чл. 56, ал. 1 от ЗОС вр. чл. 25 ал. 1 , изр. 1 от ЗСПЗЗ , вр. с § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ е актуван като имот частна общинска собственост ПИ с площ от 1598 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих, като местонахождение на имота е посочено гр. Сливен, общ. Сливен, м. Чинтулово, поземлен имот с идентификатор ***.

От данъчна оценка на недвижимия имот се установява, че е вписан като нива, земеделска земя, пета категория.

На 8.04.2025г. е подадено заявление за вписване на акта за частна общинска собственост в Служба Вписвания при СлРС.

Като собственик на недвижимия имот в АГКК, е вписана Община Сливен, въз основа на акта за общинска собственост от 4.04.2025г., като е посочено, че няма предишен идентификатор на имота, трайното предназначение на имота е земеделска, за земеделски труд и отдих.

На 25.09.2025 г. е съставен констативен протокол от главни експерти в Дирекция ОСИ на поземлен имот с идентификатор ***, при което е констатирано, че имота е изоставен, трудно достъпен и обрасъл с храстова и дървесна растителност.

От показанията на свидетелката Б. се установява, че знае за имота в м.

Чинтулово, който е наследила от баща си. От показанията й е видно, че свидетелката си спомня, че когато майка й е била жива е продала две места от имота, като на мястото, което е останало, майката на свидетелката е ходела постоянно, защото е имало черешова градина и орехи. От показанията й е видно, че майката на свидетелката е починала през 2000 г. от показанията й се установява, че двете отделни места, които майка й е продала, единия човек е бил от селото, а другият свидетелката е посочила ищците. От показанията й е видно, че е имало каменни огради.

От показанията на свидетелката Герганова се установява, че е ходила в имота през 80-те години, заедно с баба си и братовчедите си и помни една каменна стена. От показанията й се установява, че е имало в имота на баба й орехи и череши и затова са ходили по черешово време.

От показанията на свидетелката З. се установява, че е ходила в имота през 80-те години на миналия век и в имота е имало череши и орехи.

От показанията на свидетелят Т. се установява, че е съсед с ищците и имота се намира в землището на с. Чинтулово. От показанията му е видно, че имота на свидетеля Т. е закупен от баща му, който му го е дал, а имота на ищците е закупен от 4 баща им, който им го е дал. От показанията му е видно, че мястото, което са закупили ищците е било ползвано, като половината е било черешова градина, а другата половина лозе и тези две места не са оградени и в момента не се ползват от десетина години.

От назначената и изпълнена съдебно геодезическа експертиза се установява, че отразения контур в КККР на гр. Сливен на имот с идентификатор *** еднозначно определен от координатите на чупките си, представлява самостоятелен недвижим имот, който като граници, форма, площ и дори, като планоснимачен номер (пл.50) присъства в предходния план от 1995г., послужил, като основа при създаването на кадастралната карта.Преди 2006г. съществува само един кадастрален план този от 1995г. - на „Вилна зона -запад“. Както описах в предходния въпрос имот с пл.50 (от кадастрален план на „Вилна зона -запад“), съответства напълно на ПИ с идентификатор *** по действащата КККР. Територията е земеделска с НТП за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Същото е валидно и за съседните на него имоти.Имот от 8 декара, придобит по давностно владение и наследство по силата на н.а 22/15.02.1992г. изд. от PC Сливен, не е присъствал в картен материал, защото към момента на съставянето на документа за собственост за процесната територия - м. „Касъмово“ не е имало план или карта. Първия картен материал, както е описано в констативната част е създаден през 1995г. - т.н. план на вилна зона запад. В него в обхвата на процесната територия (около ПИ ***) не присъства имот с такава голяма площ. Повечето имоти са типичните вилни места с площ между 1 и 2 декара. Както е видно при анализа на документите приложени към делото - н.а. 22/15.02.1992г.(стр. 8), н.а 152/22.04.1992г.(стр. 9) и н.а 153/22.04.1992г.