Определение № 1512 от 27.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1512 гр. София, 27.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002104903 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт К. А. против решение № 5487/10.10.2024г., постановено по в.гр.д. № 8531/2024г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 10142/29.05.2024г. постановено по гр.д. № 66269/2023г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ по предявените от Г. К. Н. с ЕГН [ЕГН] против Прокуратурата на Република България искове е признато, че уволнението на Г.

К. Н. извършено със Заповед № РД-08-1456 от 05.10.2023г. на и.ф. Главен прокурор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, е незаконосъобразно и същото е отменено, като ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „съдебен администратор на Върховна административна прокуратура“, с правоприемник Върховна прокуратура на Република България.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.

Касационният жалбоподател поддържа, че при постановяване на обжалвания акт въззивният съд неправилно е приел, че оспореното уволнение се предшества само от решение на ПК на ВСС за намаляване на щатните бройки в администрацията на ВАП, без да е налице взето решение за съкращаване на длъжността „съдебен администратор“ при ВАП от и.ф. главният 1 прокурор към момента на уволнението, доколкото реално съкращаване на длъжността е извършено с решението от 04.10.2023г. на компетентния орган – ПК на ВСС. Съдът не е съобразил, че вследствие на реалното съкращаване на щатната бройка е утвърдено ново щатно разписание от и.ф. главния прокурор, като последващото волеизявление на административния ръководител за утвърждаването на ново щатно разписание за промяна в щатните бройки е с констативен характер и е последица от извършеното реално съкращаване на щата с решението на компетентния орган. Ето защо е спазена процедурата за съкращаване на щата – реално е премахната трудовата дейност от администрацията на органа на съдебната власт. Поддържа също необоснованост на решението, доколкото съдът не е изложил мотиви по доводите в подкрепа на тезата на Прокуратурата, че подборът в случая е право, а не задължение на работодателя тъй като в рамките на обособеното структурно звено – ВАП е съкратена единствената щатна длъжност „съдебен администратор на ВАП“.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Г. К. Н., чрез процесуален представител адв. С. Л. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор от 30.03.2023г., по силата на което ищцата заемала длъжността „съдебен администратор на ВАП“. Трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено със Заповед № РД-081456/05.10.2023г. на заместника на главния прокурор при ВАП, и.ф. главен прокурор на Република България съгласно Заповед № РД-08-1430/12.09.2023г., изменена със Заповед № РД-08-1449/03.10.2023г. Заповедта за уволнение е връчена на Г. К. Н. на 05.10.2023г. В същия ден на ищцата е връчено уведомление, че срокът на предизвестието за уволнение няма да бъде спазен. Съгласно извлечение от Протокол № 35 от дистанционно заседание на ПК на ВСС, проведено на 04.10.2023г., е взето решение за съкращаване на една щатна бройка за длъжността „съдебен администратор“ при ВАП. И.ф. главен прокурор на Република България е утвърдил поименно разписание на съдебните служители във Върховна административна прокуратура, съгласно което е премахната щатната бройка, предвидена за длъжността „съдебен администратор“ при ВАП, считано от 01.11.2023г. Безспорно между 2 страните по делото е обстоятелството, че преди издаване на заповедта за уволнение на ищцата не е извършен подбор.

В исковата молба уволнението е било оспорено с доводи за издаване на заповедта за уволнение от лице без работодателска власт; за неналичие на посоченото в оспорената заповед основание към момента на прекратяване на трудовия договор – неизвършени промени в щатното разписание на ответника по предвидения в закона ред, нито утвърдено ново щатно разписание, както и за неизвършен подбор.

При установените факти, от правна страна въззивният съд е приел, че уволнителната заповед е подписана от заместника на главния прокурор при ВКС, и.ф. главен прокурор на Република България, поради което е издадена от лице с работодателска компетентност. По довода за липса на реално съкращаване, изтъкнал, че правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.

2 от КТ възниква едва след или най-рано с вземане на решението на компетентния орган с работодателска власт за съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност. Посочил, че правопораждащият факт за възникване на основанието за уволнение поради съкращаване на щата е волеизявлението на работодателя за промяна в щатните бройки, независимо дали и в какъв документ е отразено това волеизявление. За това волеизявление законът не е предвидил форма за действителност или за доказване, поради което то може да бъде обективирано във всякакъв документ и да бъде доказано с всички допустими от закона доказателства. В изложения смисъл се позовал на практиката на ВКС, която цитирал /Решение № 50095/10.07.2023г. по гр.д. № 3340/2022г. на IV ГО; Решение № 139/21.06.2016г. по гр.д. № 6226/2015г. на III ГО; Решение № 417/01.12.2015г. по гр.д. № 2512/2015г. на IV ГО на ВКС/. Отбелязал, че на основание чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗСВ главният прокурор ръководи и представлява прокуратурата, а съгласно т. 4 – назначава и освобождава служителите в администрациите на ВАП, ВКП, НСС и администрацията на главния прокурор, въз основа на което формирал извод, че чрез главния прокурор или овластени от него длъжностни лица се упражняват функциите на работодател спрямо съдебните служители в посочените администрации. Съобразил, че за да възникне правото за уволнение на служител от администрацията на ВАП, ВКП, НСС или администрацията на главния прокурор поради съкращаване на щата, то е необходимо да се установи, че предварително е взето решение от главния прокурор за такова съкращаване на щата. Решението на ПК на ВСС приел за неотносимо към възникването на потестативното право на работодателя на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, доколкото ВСС не е работодател на служителите в администрациите на прокуратурите. Изтъкнал, че решенията по чл. 30, ал. 5, т. 8 и чл. 341, ал. 2 от ЗСВ на ПК на ВСС имат за адресат административния ръководител /в случая и.ф. главен прокурор/, като именно последният в качеството на представляващ работодателя може да извършва самостоятелна преценка за това дали дадена длъжност следва да съществува или дали предвидените за тази длъжност бройки са достатъчни или не.

При това, за установено в случая въззивният съд приел, че уволнението на Г. Н. се предшества само от решение на ПК на ВСС за намаляване на щатните бройки в администрацията на ВАП, без по делото да се твърди, нито да са представени доказателства, 3 че и.ф. главен прокурор на Република България е взел решение за съкращаване на длъжността „съдебен администратор” при ВАП преди или най-късно на датата на уволнението. Най-ранното волеизявление на и.ф. главен прокурор за съкращаване на щата, прието за установено по делото, се съдържа в акта за утвърждаване на поименното разписание на съдебните служители във Върховна административна прокуратура, считано от 01.11.2023г. Това волеизявление посочил, че следва датата 05.10.2023г., на която е извършено уволнението на ищцата. В този смисъл заключил, че към датата на уволнението не е било взето валидно решение за съкращаване на щата и не е възникнало правото на работодателя едностранно на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ да прекрати трудовото правоотношение с работника. Така обосновал извод за незаконност на оспореното уволнение, в който смисъл постановил и крайния си акт.

Касаторът Прокуратурата на Република България обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК поставяйки следните правни въпроси:

1/ За наличието на реално съкращаване на длъжност по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ достатъчно ли е ПК на ВСС да е взела решение за съкращаване на определена длъжност в администрацията на ПРБ?

2/ Налице ли е съкращаване на щата при фактическо премахване на трудовата функция на единствената длъжност в администрацията на прокуратура – звено в структурата на ПРБ?

3/ Решението на ПК на ВСС за съкращаване на определена длъжност в администрацията на ПРБ представлява ли акт/документ, обективиращ волеизявление за съкращаване по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ?

Въпросите се сочат като разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения по гр.д. № 1561/2010г., IV ГО; по гр.д. № 5072/2017г., III ГО; по гр.д. № 919/2012г., на IV ГО.

4/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, от които да е видно какви фактически констатации и правни изводи прави по посочените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение?

5/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и съображения за неправилност на първоинстанционното решение?

По тези въпроси касаторът твърди противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в решение по т.д. № 2896/2019г., II ТО; по гр.д. № 850/2011г., II ГО; по т.д. № 34/2013г., II ТО; по гр.д. № 1413/2009г., IV ГО; т.д. № 1106/2010г., II ГО; т.д. № 823/2010г., II ТО; т.д. № 866/2012г., I ТО; гр.д. № 1368/2016г., IV ГО; т.д. № 606/2018г., I ТО; т.д. № 2852/2019г., I ТО и много други.

Касаторът обосновава и очевидна неправилност на обжалваното решение.

По поставените въпроси, за да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното:

Първите три въпроса са свързани с касационните оплаквания в подкрепа на доводите, че реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност е извършено с решение от 04.10.2023г. на ПК на ВСС, съобразно правомощията й по чл. 30, ал. 5, т. 8 и чл. 341, ал. 1 и 4 ал. 2 от ЗСВ, поради което е неправилен изводът на въззивния съд за липса на валидно решение за съкращаване на щата и невъзникване на правото на работодателя едностранно на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ да прекрати трудовото правоотношение с работника.

Съставът на касационната инстанция намира, че тези въпроси в изложението са относими към предмета на спора и от значение за постановения резултат, но по тях не се установява поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие с практика на ВКС. В цитираната от касационния жалбоподател съдебна практика на ВКС е дадено разрешение, че правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал.