Акт от 15.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14621 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Д. К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110134575 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

С искова молба ищецът С. Р. Б. е предявил установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП против „К.Г“ ЕООД за прогласяване за нищожен на договор за възлагане на поръчителство от 23.03.2021 г. поради заобикаляне на закона, а под евентуалност - поради противоречие с добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 23.03.2021 г. сключил с „К.К.М ЕАД договор за кредит „К.Л.А 1Б.К.“ № *********, по който в полза на ищеца бил отпуснат потребителски кредит в размер на 500.00 лева, по който бил уговорен лихвен процент от 40.00%, без да е посочен годишен лихвен процент, като следвало да върне предоставената сума за срок от 6 месеца. В изпълнение на чл. 1, ал. 2 от договора на 23.03.2021г. ищецът сключил договор за възлагане на поръчителство с ответника „К.Г“ ЕООД, по силата на който ответникът поел задължение да обезпечи пред „К.К.М ЕАД задълженията на по договора за кредит, като се задължил солидарно за всички задължения на ищеца при условията и за срока на договора за потребителски кредит „К.Л.А 1Б.К.“ № ********* от 23.03.2021 г. По договора за поръчителство ищецът се задължил да изплати в полза на ответника сума в общ размер на 163.56 лв., платими на вноски заедно с месечната вноска по договора за кредит. Поддържа, че характеристиките на потребителски договор, освен договора за кредит, има и договорът за предоставяне на поръчителство от 23.03.2021 г., сключен с ответника „К.Г“ ЕООД, тъй като наличието на основание за предоставяне на 1 поръчителство от страна на ответното дружество било обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи. Твърди, че в чл. 1 ал. 2 от договора за кредит било възложено в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция (в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което съставлявало изискване за получаване на кредит и не се предоставяло избор за потребителя дали да предостави обезпечение и какво да бъде това обезпечение, така и посочените условия били неосъществими за ищеца. Чрез поставянето на изисквания, които длъжникът не можел да изпълни, кредиторът целял да го насочи към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „К.К.М ЕАД дружество, което било свързано и с допълнителни разходи по договора за кредит. Счита, че договорът за възлагане на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради това, че със сключването му се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, а и от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР по договора за кредит. В съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора следвало да бъде посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит, но и да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Поддържа, че договорът за възлагане на поръчителство е недействителен, като сключен без основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставяла услуга, а единствено било уговорено, че задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като навежда, че двете дружества били свързани. Сочи, че в раздел IV т. 4 било предвидено, че при кандидатстване за кредит „К.К.М извършва проверка в ЦКР на БНБ и други бази данни за оценка на кредитоспособността, което счита, че възлага в тежест на длъжника допълнителни разходи, които следва да заплати на ответника. Релевира и довод, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а се цели допълнително оскъпяване на договора за заем и допълнително възнаграждение за заемодателя по договора за потребителски кредит, вземането по който е обезпечен с процесния договор за възлагане на поръчителство, с оглед на което последният бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица недействителност на целия договор. По изложените 2 съображения моли за уважаване на исковата претенция.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Релевира се възражение за недопустимост на производството с довод, че ищецът оспорва действителността на договора за кредит, сключен с „К.К.М ЕАД, поради което не е пасивно процесуално легитимиран по предявения иск. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за възлагане на поръчителство с посочените в исковата молба параметри. По същество се заявява, че предявените искове са неоснователни. Със сключването на договора за поръчителство ответникът бил изпълнил поетото с договора за възлагане на поръчителство задължение да се задължи солидарно с ищеца за всички задължения, произтичащи от договор за потребителски кредит. Излагат се съображения, че договорът за поръчителство съставлява споразумение, по силата на което ищецът е възложил на ответника срещу възнаграждение да се задължи солидарно по кредита, като да сключи договор за поръчителство. Поддържа се, че разпоредбите на ЗЗП не следва да се прилагат, доколкото процесният договор има характера на обезпечителна сделка по главния договор, като били приложими разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗД и правилата за договора за услуга. Сочи се, че извън правоотношението по договора за поръчителство е дали кредиторът е изчислил правилно ГПР и дали възнаграждението за поръчителство следва да се включва в него, дали са приложими разпоредбите на чл. 11 за реквизитите на договора за потребителски кредит, чл. 19 относно ГПР и чл. 21 и чл. 22 относно нищожността, поради което оспорва да е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации. Моли за отхвърляне на иска.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Приет по делото е договор за потребителски кредит №

*********/23.03.2021г., сключен между „К.К.М ЕАД и ищеца, по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредит „К.Л.А 1Б.К.“, а кредитополучателят го усвоява при предвидените в Договора срок и условия, в съответствие с Общите условия за ползване на услугите на К.К. тип „Кредитна линия“.

Съгласно чл.1, ал.2 Кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този Договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500лв., одобрено от Кредитодателя дружество – поръчител или неотменима или безусловна 3 банкова гаранция от одобрена от К.К. Мобайл ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от Кредитодателя банки. Кредитният лимит е до 500лв., лихвеният процент е 40,00%, като е предвидено обезпечение описано по-горе в чл.1, ал.2 от договора. Съгласно чл.3, ал.1 заплащането на кредита се извършвало по банков път по сметка с посочен IBAN: BG88RZBB9**-****, както и в търговски обекти на „К.К.“ ЕАД. Към договора има представени два примерни погасителна плана, като съгласно втория посочен „с включено възнаграждение за обезпечение“ (л.31) е описано, че в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство между Клиента и одобрено от кредитодателя дружество, общо дължимата сума по усвоения кредит № ********* и възнаграждение за предоставяно обезпечение, възлиза на 723,48лв.

Съгласно договор за възлагане на поръчителство от 23.03.2021г. се установява, че е сключен договор между „К.Г“ ЕООД и кредитополучателя, по силата на който страните се споразумяват поръчителя да поеме задължение да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя при условията и за срока на Договор за потребителски кредит тик „К.Л.А 1Б.К.“ № *********/23.03.2021г., между ищеца и кредитодател „К.К.М ЕАД, като в чл.1, ал.2 от договора е описано, че влиза в сила от момента на подписването му, но ще породи действие, само ако Кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по Договора за потребителски кредит не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимални брутно месечно възнаграждение в размер на 1500лв., одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от К.К. Мобайл ЕАД банка и не представи съответните доказателства за това. Съгласно чл.2, ал.1 за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита кредитополучателят заплащал на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на кредитополучателя при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на кредитополучателя, чиито конкретни размери при съответните условия били посочени в Погасителния план, неразделна част от договора.

Възнаграждението по смисъла на договора за поръчителство представлявало сбор от вноските по погасителния план, като същото се заплащало на части, а съгласно чл.2, ал.3 – същото се заплащало по банкова сметка на посредника (с посочен IBAN: BG88RZBB9**-****) или в брой в търговските обекти на „Посредника“. Описано е, че в случай на възползване от услугата, общо дължимата сума по договор за кредит тип „К.Л.А 1Б.К.“ № ********* и възнаграждение за предоставено обезпечение възлиза на 120.58лв (л.39), така и че като клиент на „К.К.“ ЕАД, в рамките на 5 календарни дни усвояването на кредита може да предостави обезпечение според обявените условия от „К.К.М ЕАД. Ако няма такава възможност се ползва услуга от дружеството 4

„К.Г“ ЕООД, предоставящо гаранционни услуги на пазарна цена, като към месечната вноска автоматично се добавяла стойността на услугата по гаранцията, която е разсрочена за срока на кредита и се заплащала заедно с месечните погасителни вноски.

Приет по делото е Договор за поръчителство от 28.03.2021г., сключен между „К.К.М ЕАД и „К.Г“ ЕООД, по силата на който поръчителят (К.Г ЕООД) се задължавал при условията на този договор да отговаря спрямо Кредитодателя (К.К. Мобайл ЕАД) за задълженията на Кредитополучателя (ищец) по договора за потребителски кредит.

С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 23.03.2021г. ищецът сключил с „К.К.М ЕАД договор за кредит „К.Л.А 1Б.К.“ № *********, както и че в изпълнение на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит ищецът сключил с ответника „К.Г“ ЕООД договор за възлагане на поръчителство от 23.03.2021 г. с твърдените клаузи.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от правна страна следното: