Решение № 51 от 19.02.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Варна, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000523 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 15069/16.06.2023г. на „ФРЕЯ БИЛД 2022“ ООД- гр. София ЕИК 207013130, представлявано от управителя Д А Н, срещу решение № 224/22.05.2023г., постановено по т. д. № 688/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е обявен за недействителен по отношение на ищеца „ТЕМПО ТРАНСТ“ ЕООД, ЕИК 148069808, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от А Ж М, сключен на 15.07.2022г. между “Делта Хил 2020“ ООД- гр. София, ЕИК 206123030, представлявано от Д А Н, и въззивника “Фрея Билд 2022“ ООД- гр. София, ЕИК 207013130, представлявано от Д А Н, договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № ХХХ, том ХХ, рег. № ХХХХ, дело № 761 от 2022г. на Нотариус с рег. №147 на НК, с който е прехвърлена собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-64 от 16.05.2008г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Варна, ж.к.

„В I“, с площ от 2454кв.м., с трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване /над 15метра/, с 1 номер по предходен план 1418, кв.27, парцел I, при граници поземлени имоти с идентификатори:

***;***;

***;

***; *** и ***, като в имота са налице подобрения и приращения, осъществени съобразно Разрешение за строеж № 37 от 22.02.2021г. на Гл. архитект на Община Варна и Заповед № А-45 от 26.05.2022г. за допълване на разрешението за строеж на Гл. архитект на Община Варна, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

В жалбата са инвокирани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които са бланкетни, без конкретика, свързана с висящия спор и събраните доказателства, както и за нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите относно предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Твърди се, че ищецът няма качеството на кредитор, тъй като паричните вземания, с което се легитимира, не са установени с влязъл в сила съдебен акт, че не е налице увреждане от сделката, защото кредиторът би могъл да се удовлетвори от продажната цена на имота, както и че съдът неправилно е приел, че купувачът е знаел за увреждането, въпреки посоченото в решението, че презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД не намира пряко приложение. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението и отхвърляне на иска, с присъждане на съдебноделоводни разноски за две инстанции.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез органния представител на дружеството- въззивник, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „Темпо Транс“ ЕООД представя отговор, чрез адв. Г. И. от ВАК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. Претендират се съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.

В проведеното на 05.02.2025г. открито съдебно заседание в тази инстанция, на основание чл. 265, ал. 1 ГПК, е допуснато присъединяване на първия ответник “Делта Хил 2020“ ООД към въззивната жалба на втория ответник “Фрея Билд 2022“ ООД- гр. София.

За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд съобрази следното:

2

Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „Темпо Транс“ ЕООД- с. Николаевка, Община Суворово, с която е предявен отменителен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу “Делта Хил 2020“ ООД- гр. София, ЕИК 206123030, и “Фрея Билд 2022“ ООД- гр. София, ЕИК 207013130. Ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник, с парични вземания, произтичащи от извършени доставки на стоки (бетон) и услуги със строителна механизация и транспорт. Стойността на доставките и услугите не е заплатена от длъжника, поради което, по заявления по чл. 410 ГПК в полза на кредитора са издадени две заповеди за изпълнение, съответно от дати 07.06.2022г. и 09.06.2022г., а след влизането им в сила, и изпълнителни листи по ч. гр. д. № 26907/2022г. и ч. гр. д. № 26910/2022г., двете по описа на СРС.

Задълженията на първия ответник до датата на подаване на настоящата искова молба възлиза общо на сумата 46 131.49лв., включваща главници, лихви до 21.10.2022г. и разноски. Излага се, че след издаване на двете заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ТПК, на 15.07.2022г. ответника “Делта Хил 2020“ ООД се е разпоредил в полза на втория ответник “Фрея Билд 2022“ ООД, с единствения притежаван от дружеството- продавач недвижим имот (подробно индивидуализиран в диспозитива на обжалвания съдебен акт), чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № ХХХ, том ХХ, рег. № ХХХХ, дело № ХХХ от 2022г. на Нотариус с рег. № 147 на НК, за цената от 600 000лв., която е следвало да се заплати в срок до 31.12.2024г. Според кредитора описаните обстоятелства водят до извод, че учредяването на “Фрея Билд 2022“ ООД е направено с цел прехвърляне правото на собственост на единствения недвижим имот, притежаван от първия ответник, и с това, умишлено увреждане на правата на кредитораищец, тъй като по този начин длъжникът “Делта Хил 2020“ ООД е намалил имуществото си и е затруднил съществено принудителното изпълнение на паричните задължения по заповедите на изпълнение, а към настоящият момент той не притежава друго имущество, което би могло да послужи за удовлетворяване на кредитора. Знанието за увреждане у втория ответник ищецът основава на твърденията, че атакуваната сделка е извършена между свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ТЗ, като купувачът е новоучредено от двамата съдружници в дружеството продавач и е вписано на ТР на 13.07.2022г., два дни преди процесната сделка. Сочи се също очевидно намерение за увреждане на кредиторите, предвид уговорката между продавача 3 и купувача, обективирана в нотариалния акт, за отложено плащане на продажната цена до 31.12.2024г., изпълнението на което задължение представлява бъдещо несигурно събитие, а същевременно- транслативният ефект от продажбата настъпва веднага.

В подадените от ответниците идентични по съдържание отговори на искова молба се заявява становище за неоснователност на иска, като се оспорва наличието на предвидените елементи от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД. На първо място се оспорва качеството на кредитор на дружествотоищец спрямо първия ответник, по съображения, че паричните вземания не били установени в влязъл в сила съдебен акт. На следващо място, ответниците считат, че сделката няма увреждащ характер и не е налице недобросъвестност, тъй като имотът е прехвърлен срещу заплащане на продажна цена, а отлагането на плащането й не означавало, че сумата няма да бъде платена.

Твърди се недоказаност на твърдението на ищеца, че продавачът няма друго недвижимо имущество, от което ищецът може да се удовлетвори и се оспорва твърдението за знание за увреждане у втория ответник.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното решение, с което искът с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е уважен, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, в това число и правен интерес. Без успешното провеждане на иск за обявяване на относителна недействителност на процесната сделка ищецът не би могъл да се присъедини към вече насоченото от други кредитори принудително изпълнение върху прехвърлените от длъжника на свързано дружество вещни права, за удовлетворяване на паричните вземания по заповедите за изпълнение, въз основа на които, след влизането им в сила, са издадени изпълнителни листи срещу “Делта Хил 2020“ ООД, в полза на „Темпо Транс“ ЕООД.

Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната преценка на събраните доказателства, обсъдени по правилата на ГПК.

4

Установено е по безспорен начин, посредством приложените към исковата молба и неоспорени писмени доказателства, че ищецът е кредитор на първия ответник с парични вземания за доставени и транспортирани стоки и предоставени услуги за обект, находящ се в гр. Варна, кв. “Възраждане“, за които са издадени фактура № 0010030455 от 22.12.2021г., фактура № 0010030455/22.12.2021г., фактура № 0010030668/18.01.2022г., фактура № 0020005696/31.01.2022г., фактура № 0010030819/09.02.2022г., фактура № **********/15.02.2022г. и фактура № 0010030955/22.02.2022г. Въз основа подадени от ищеца заявления са издадени Заповед № 16037 от 09.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26907/2022г. на СРС, и Заповед № 15839 от 07.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26910/2022г. на СРС.

След влизане в сила на посочените заповеди за изпълнение, на основание чл.

416, ал. 2 ГПК, в хипотезата на неподадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, в полза на ищеца „Темпо Транс“ ЕООД срещу “Делта Хил 2020“ ООД са издадени изпълнителни листи, общо за сумата 44 410.98лв., включваща главници, мораторни лихви и разноски. Общият размер на паричните вземания е нараснал на 46 131.90 лв. към датата на подаване на исковата молба в резултат на начисляване на законни лихви върху главните парични задължения след датата на заявлението и разноски. Длъжникът не твърди и няма данни за погасяване на паричните задължения, включително и към момента на приключване на устните състезания в тази инстанция.

Процесната сделка за покупко- продажба на недвижим имот е обективирана в нот. акт № 167, том IV, рег. № 8179, дело №761 от 2022г. на Нотариус с рег. № 147 на НК, по силата на който “Делта Хил 2020“ ООД е прехвърлило на “Фрея Билд 2022“ ООД собствеността върху поземлен имот, с идентификатор *** по КККР, с адрес: гр. Варна, ж. к.

“Възраждане I“, с площ от 2454 кв. м., ведно с изградените в имота подобрения и приращения, за цената от 600 000лв., която ще бъде заплатена до 31.12.2024г.

Видно от вписванията по електронните партиди на ответните дружества, водени от АВп, ТР, считано от 22.02.2022г. като съдружници в “Делта Хил 2020“ ООД са вписани З Д Д и Я Д Д. Тези две физически лица са учредили на 10.07.2022г. втория ответник- дружество с ограничена отговорност “Фрея Билд 2022“, което е вписано в ТР при АВп на 13.07.2022г. Процесната сделка е 5 сключена два дни след вписване на новоучреденото дружество.

При така приетата за установена фактическа обстановка съставът на въззивния съд намира на първо място, че е безспорно установена в процеса активната материалноправна легитимация на ищеца по предявения отменителен иск, като необходима обективна предпоставка за неговата основателност, в хипотезата на възникване на легитимиращите парични вземания преди осъществяване на сделката, за която се твърди относителна недействителност по отношение на кредитора. Съществуването и изискуемостта на паричните задължения на първия ответник към ищеца „Темпо Транс“ ЕООД са установени и подлежат на принудително изпълнение по силата на влезли в сила заповеди за изпълнение, въз основа на които са издадени изпълнителни листи в полза на кредитора.

Вторият обективен елемент от фактическия състав, необходим за уважаване на иска по чл. 135 ЗДД, а именно увреждащ характер на оспорения правен акт, също е налице.

Съгласно установената константна практика на ВКС, формирана с решение № 320 от 15.11.2013г. по гр. д. № 1379/2012г., IV г. о. и решение № 48 от 21.02.2014г. по гр. д. № 4321/2013г., IV г. о., и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК, увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД има винаги когато се извършва разпореждане с имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява.