Решение № 4757 от 22.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4757

Хасково, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВА БАЙНОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20267260701166 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с Глава V от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС (Регламент (ЕС) 2024/1348).

Образувано е по жалба на М. Г. – [държава], с посочен адрес: с.П. Т. ц. на ДАБ при МС, против Решение № УПП-156/21.08.2026г. на Интервюиращ орган при ДАБ към МС.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Административният орган формално приемал, че извършил индивидуална преценка на случая, но от съдържанието на акта се установявало, че решаващо значение имало обстоятелството, че жалбоподателят е [държава] и че за тази държава процентът на предоставяне на международна закрила в Европейския съюз е под 20 на сто, като именно въз основа на този критерий молбата била квалифицирана като явно неоснователна. Жалбоподателят счита, че подобен подход противоречи на задължението всяка молба за международна закрила да бъде разгледана индивидуално, обективно и безпристрастно, като сочи, че Регламент (ЕС) 2024/1348 не допускал статистическите данни за държавата на произход да заместят анализа на конкретната личност, индивидуалните характеристики и личното положение на търсещия закрила. От изложените мотиви не се установявало по какви съображения решаващият орган приел, че статистическите данни за [държава] са представителни именно за жалбоподателя, нито бил извършен задълбочен анализ на неговото конкретно положение, поради което изводът за явна неоснователност се явявал необоснован. Наред с това, решението било постановено при непълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за производството. От протокола от интервюто и от мотивите на акта не се установявало административният орган да бил изпълнил в достатъчна степен задължението си да събере и оцени всички относими факти и данни, както и да провери задълбочено наличието на индивидуални обстоятелства, които могат да имат значение за преценката по молбата. Вместо това фактическите констатации били сведени основно до обща информация относно държавата на произход и до извода, че заявените причини за напускането имат икономически характер. Съществено процесуално нарушение била и липсата на достатъчно данни относно гарантирането на правото на ефективна правна помощ по време на административното производство. В решението било посочено единствено, че лицето разполага с право на безплатна правна помощ по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2024/1348, но от съдържанието на акта не се установявало дали такава помощ била осигурена реално и своевременно преди провеждането на интервюто и преди постановяване на решението. Липсвали данни жалбоподателят да получил необходимото правно консултиране за подготовка на защитата си, което поставяло под съмнение ефективното упражняване на процесуалните му права. Сочи се също, че не се установявало и дали проведеното интервю отговаряло изцяло на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1348 за пълно и ефективно изясняване на всички релевантни факти. От мотивите на решението не ставало ясно дали на кандидата била предоставена реална възможност да изложи подробно всички обстоятелства, които счита за относими към молбата си за международна закрила, както и дали изложените от него твърдения били подложени на задълбочена оценка от административния орган. Допуснатите нарушения били от съществен характер, тъй като пряко засягали гарантираното от Регламент (ЕС) 2024/1348 право на ефективна защита и ефективно средство за правна защита. Липсата на достатъчна индивидуална оценка и на убедителни мотиви относно приложението на чл. 42, пар. 1, б. ,,i" от регламента препятствало възможността за проверка на законосъобразността на акта и нарушавало правото на жалбоподателя на справедливо разглеждане на молбата му за международна закрила.

По изложените съображения се претендира да бъде отменено оспореното решение и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания относно тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът – Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (М. К.), в писмен отговор по жалбата, чрез процесуален представител, оспорва същата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Попълнен е, съответно е подписан от жалбоподателя, Скрининг формуляр с рег. № 4069р-16518/24.07.2026г. на ГПУ-[община] (вх.№ТЦП-01-1875/10.08.2026г. на ТЦ – с.Пъстрогор), за извършен скрининг с начална дата 24.07.2026г. и място на скрининг ГПУ – Малко Търново, в който е отбелязано, че гражданинът на трета държава М. Г. не отговаря на условията за влизане, съгласно чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/399 и е заловен във връзка с незаконно преминаване на външна граница по суша, по море или по въздух; че по време на скрининга не е идентифицирана уязвимост или специални нужди, и че не е отправил молба за убежище или международна закрила преди или по време на процеса по скрининг. Видно от скрининг формуляра, М. Г. е насочен към С. – [населено място].

От М. Г. е подадена чрез С. – Л. М. за закрила вх. №105450-2827 от 04.08.2026г., във връзка с което с Приемно-предавателен протокол на 10.08.2026г. е предаден на служител на ТЦ – с.Пъстрогор, където желанието му за закрила е потвърдено с Молба вх.№ТЦП-01-1876/10.08.2026г.

Молбата на М. Г., [държава], за международна закрила от властите в Република България, е регистрирана с рег.№УП-18210/10.08.2026г. на ДАБ при МС.

Попълнен е Регистрационен лист рег.№УП-18210/10.08.2026г., с който чужденецът е регистриран като М. Г., [държава], етническа принадлежност а., роден на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес [държава], О. М., [населено място], религия м., с о.о., професия з., н., без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, братът и сестрите на чужденеца – всички с местонахождение в [държава].

С Писмо рег. № ТЦП-01-1929/12.08.2026г. Директорът на ТЦ – с. Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. С писмо, постъпило в ДАБ с рег.№ УП-18210/28.08.2026г., е отговорено, че не се възразява на лицето да бъде предоставена закрила в България, в случай, че М. Г. отговаря на условията по ЗУБ.

На 20.08.2026г. с М. Г. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП-18210/20.08.2026г.

С обжалваното Решение № УПП-156/21.08.2026г. на Интервюиращ орган при ДАБ към МС, след проведена в Транзитен център – с.Пъстрогор – териториално поделение на ДАБ – МС, по реда на чл.42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1348, като процедура на границата за предоставяне на убежище при условията на чл.54, във вр. с чл.45, във вр. с чл.44, параграф 1, б.„б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, въз основа на подадена молба за международна закрила в Република България при проведен скрининг:

(т.1) е отхвърлена молбата за международна закрила, подадена от М. Г. относно статута на бежанец, поради липса на условия да бъде признат за бежанец съгласно чл.13 от Регламент (ЕС) 2024/1347;

(т.2) е отхвърлена молбата за международна закрила, подадена от М. Г. относно статута на субсидиарна закрила, поради липса на условия за предоставяне на субсидиарна закрила съгласно чл.18 от Регламент (ЕС) 2024/1347, като на основание чл.42, параграф 1, б.„а“, във връзка с б.„й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, подадената от М. Г. молба за международна закрила е обявена за явно неоснователна.

На 24.08.2026г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана чрез ДАБ при МС на 31.08.2026г., където е регистрирана под рег.№УП-18210 от същата дата.

По процедурата следва да се отбележи, че въз основа на регистрираната на 10.08.2026г. молба на жалбоподателя за международна закрила, производството по издаване на обжалваното решение е проведено по реда на Регламент (EС) 2024/1348, който установява обща процедура за предоставяне и отнемане на международната закрила съгласно Регламент (EС) 2024/1347, и който Регламент (EС) 2024/1348, по силата на чл.79, параграф 3 от същия, се прилага по отношение на процедурата за предоставяне на международна закрила във връзка с молби, подадени от 12 юни 2026г.

В Глава III „Административна процедура“ от Регламент (EС) 2024/1348 са обособени Раздел II „Процедура за разглеждане“ и Раздел IV „Специални процедури“. Последният включва Ускорена процедура за разглеждане, условията за провеждане на която са предвидени в чл.42, включително параграф 1, буква „з“ – когато кандидатът е влязъл незаконно на територията на държава членка.

Съгласно чл.43 „Условия за прилагане на процедурата на границата за предоставяне на убежище“, параграф 1 от Регламент (EС) 2024/1348, след скрининга, извършен в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1356, когато е приложимо и при условие, че кандидатът все още не е получил разрешение да влезе на територията на държавите членки, дадена държава членка може, в съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II, да разгледа молбата в рамките на процедура на границата, когато молбата е подадена от гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не отговарят на условията за влизане на територията на държава членка, установена в член 6 от Регламент (ЕС) 2016/399.

Чл.45 „Задължително прилагане на процедурата на границата за предоставяне на убежище“, параграф 1 от Регламент (EС) 2024/1348 предвижда, че държавите членки разглеждат дадена молба по процедура на границата в случаите, посочени в член 43, параграф 1, когато е налице някое от обстоятелствата, посочени в член 42, параграф 1, буква „в“, „е“ или „й“.

Доколкото предвиденото в ЗУБ ускорено производство при разглеждане на молбите за международна закрила е сходно на установените с Регламент (EС) 2024/1348 ускорена процедура за разглеждане и процедура на границата, то при липса на друга специална нормативна уредба в националното право, следва да бъдат прилагани онези разпоредби от ЗУБ, които не противоречат на Регламента.

Същото е относимо и за разпоредбите от Глава седма „Съдебен контрол“ на ЗУБ, приложими при липса на друга изрична уредба в Глава V „Процедура за обжалване“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, включително в частта относно сроковете и инстанционността на съдебния контрол, съответстващи на регламентираното в чл.67, параграф 3 и параграф 7 от Регламент (ЕС) 2024/1348.

Съгласно чл.67, параграф 1, б.„б“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, кандидатите за международна закрила имат право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в глава II основни принципи и гаранции, отнасящи се до процедурата по обжалване на решение, с което молбата се отхвърля като неоснователна или явно неоснователна както по отношение на статута на бежанец, така и по отношение на статута на субсидиарна закрила. Същевременно предвиденият в чл.84, ал.2 от ЗУБ 7-дневен срок за съдебно обжалване на решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна попада в границите, предвидени в чл.67, параграф 7, б.„а“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, относими към хипотезите на оспорване на решение, с което молба се отхвърля като недопустима, като мълчаливо оттеглена, като неоснователна или като явно неоснователна.