Решение № 968 от 19.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. Варна, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110110580 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът Р. В. М., ЕГН **********,с адрес: *** чрез адв. А. Х. Д. от ВАК със съдебен адрес: *** е сезирал PC Варна с искова молба с peг. вх. 67035/20.08.2024 г. предявена против ответната О. В., БУЛСТАТ: ***, представляван от Б. К. - Кмет на О. В., с адрес *** с посочено правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени факти и обстоятелства: На 20.05.2022г. около 11:15 часа в град Варна на кръстовището между ул. „***“ и ул. „***“ настъпило ПТП между лек автомобил марка „***“, с рег.№ *** управляван от Р. В. М. и лек автомобил „***“, с рег. №***, управляван от У. В. П.. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1797100/20.05.2022 г. от мл. автоконтрольор Г. Г. в Сектор ПП при ОД на МВР - Варна. Ищецът управлявал лек автомобил лек автомобил „***“, с рег.№ ***, като от сблъсъка получил имуществените вреди по неговия автомобил. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, които извършили проверка на обстоятелствата около произшествието, снели обяснения от участниците в него п изготвили константен протокол за ПТП. Свидетелите констатирали липсата на пътни знаци на двете улици в посоката на движение на автомобилите и преценили, че се касае за равнозначни пътища. В тази връзка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на Р. В. М. за това, че на кръстовище с равнозначни пътища не пропуснал и бил блъснат от приближаващия се от дясната му страна лек автомобил „***“, в резултат на което настъпило ПТП с материални щети. Ищецът подал възражение срещу издадения акт, но същото било отхвърлено и издадено Наказателно постановление № 22-0819-004671/12.10.2022г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП. Наказателното постановление било обжалвано пред Районен съд Варна. Образувано било АНД № 4194/2022 г. по описа на 1 с-в на ВРС. С Решение № 188/03.02.2023 г. Наказателното постановление издадено на Р. В. М. с № 22-0819-004671/12.10.2022г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП било отменено. Решението влязло в законна сила на 23.02.2023 г. В мотивите на решението се установявало следното, цитирано в исковата молба : „ На 20.05.2022г. Р. М. управлявал лек автомобил марка „***“, с рег.№ ***, по ул.“***“ в гр.Варна, в посока ул.“***“. Според 1

Генералния план за организация на движението на територията на О. В. ул.“***“ била път с предимство, като на всяко кръстовище следвало да има поставен пътен знак „Б-3“. На кръстовището на посочената улица и ул.“***“ обаче в посоката на движение на жалбоподателят пътният знак липсвал. Около 10,00ч. М. достигнал района на кръстовището и под впечатлението, че се движи по път с предимство, продължил движението си напред. В същото време по ул.“***“, вдясно от посоката на движение на жалбоподателя, се движел лек автомобил „***“ с рег. №***, управляван от У. В. П.. Макар и Генералният план за организацията на движението да предвиждал наличието на пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ на ул.“***“ на посоченото кръстовище, на практика от тази страна такъв също липсвал. Поради това У. П. преценила, че като движеща се вдясно от М., следва да премине кръстовището с предимство и също не преустановила движението си.

В резултат на това последвал сблъсък на двата автомобила, по които били причинени материални щети. Процесното деяние било квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.48 от ЗДвП. Цитираната разпоредба задължавала водачите на пътни превозни средства на кръстовище на равнозначни пътища да пропуснат пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната йм страна. Предвид липсата на пътни знаци на кръстовището в посоката на движение на двата автомобила, актосъставителят преценил, че се касае за равнозначни пътища. Според Генералния план за организация на движението на територията на О. В. обаче ул. „***“ е път с предимство, като на кръстовището с ул. „***“ следва да има поставен съответен пътен знак „Б-3“.

Следователно от правна гледна точка двете улици не са равнозначни, а ул.“***“ е път с предимство, макар и в посоката на движение на водачите табелите фактически да са липсвали. Действително, разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци и пътната сигнализация.

Изводът на наказващия орган, че поради липсата на пътен знак, означаващ ул.“***“ като път с предимство на конкретното кръстовище, жалбоподателят е следвало да съобрази поведението си с общото правило на чл.48 от ЗДвП, би бил правилен, ако не бе установено наличието на пътен знак „Б-2“ - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ на ул.“***“, макар и в обратната посока, спрямо движението на втория участник в произшествието. Задължението по чл.48 от ЗДвП би възникнало за жалбоподателя само ако липсват каквито и да било пътни знаци на процесното кръстовище, указващи коя улица е с предимство. От приложените фотоснимки, а и от обясненията на жалбоподателя обаче е видно, че от неговата посока на движение ясно е бил виден посоченият пътен знак, който, макар и с гръб към водача, е лесно разпознаваем поради специфичната си осмоъгълна форма. Следователно процесното кръстовище не е такова на равнозначни пътища, тъй като според Генералния план за организация на движението улицата, по която се е движел жалбоподателя, е била път с предимство, като същевременно на ул. „***“ е бил наличен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Наличието на този, макар и единствен за кръстовището, пътен знак, изключва възможността двете улици да бъдат третирани като равнозначни. Поради това фактическите твърдения на наказващия орган, че се касае за кръстовище на равнозначни пътища, се явяват недоказани и следователно жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му нарушение, тъй като за него не се е породило задължението по чл.48 от ЗДвП. Следва да се отбележи също, че не е налице и субективната страна на претендираното нарушение. Не се спори по делото, че на всички предходни кръстовища ул.“***“ е била сигнализирана като път с предимство. В посоката на движение на жалбополателя ясно е бил видим поставения на ул. „***“ пътен знак Б2. Следователно М. е имал всички основания да смята, че се движи по път с предимство, въпреки липсата на пътен знак БЗ в неговата посока за движение. При това положение не може да се счете, че той е действал умишлено. Не е налице и вина под формата на непредпазливост, тъй като предвид наличието на ул. „***“ на пътен знак Б2, жалбоподателят не е могъл да предположи, че следва да съобрази поведението си с общото правило на чл.48 от ЗДвП. За изчерпателност следва да се отбележи, че вина за произшествието няма и другия водач. Предвид липсата на съответен пътен знак в нейната посока за движение, Перегинец е имала основания да счете, че като дясностоящ водач следва да премине с предимство.Произшествието е настъпило поради липсата на надлежна вертикална пътна сигнализация, която е затруднила шофьора на „***“ при избора си на поведение на пътя. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ППЗДвП : „Пътен знак БЗ в населени места се поставя пред всяко кръстовище на улица с предимство. На другите пътища с настилка, които пресичат или се вливат в пътя с предимство, задължително се поставя пътен знак Б1 или Б2.“ Това задължение не е било изпълнено от съответната институция и това е довело до настъпването на ПТП, което не може да се вмени във вина на 2 никой от водачите. „

Ищецът сочи още, че има влязло в сила Решение по този казус, че причина за ПТП е липсата на вертикална пътна сигнализация следва собственикът на пътя О. В. да заплати разходите, необходими за възстановяване на лек автомобил марка „***“, с рег.№ ***, собственост на Р. В. М., от неправомерно нанесените му щети в процесното ПТП, във вид годен за употреба и движение в съответната техническа изправност, виновно причинено от липсата на надлежна вертикална пътна сигнализация непоставена от О. В..

Имуществените вреди били определени и обективирани във фактура проформа.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата, цитира ищеца, че : „Общинските пътища се управляват от кмета на съответната община“ . Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба за организация на движението на територията на О. В. приета с Решение № 1078-5 по Протокол № 26 от заседание, проведено на 31.01.2018 г., доп. Решение № 8427(24)/30.03.2022 г., изм. и доп. - Решение № 972-3(2б)/17.05.2022 г. на ОбС - Варна цитира отново ищеца : „Право да поставят пътна маркировка, пътни знаци и светофарни уредби имат служителите на О. В. от ДИРЕКЦИЯ „ИНЖЕНЕРНА ИНФРАСТРУКТУРА И БЛАГОУСТРОЯВАНЕ“.

С оглед на изложеното по-горе ищецът се позовава на нормата на чл. 49 ЗЗД предвиждаща отговорност на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа. Отговорността подчертава в исковата си молба ищеца, че е обективна и гаранционно-обезпечителна, предназначена да репарира вредоносните последици, настъпили в резултат от чуждо виновно и противоправно поведение (действие или бездействие), осъществено при или по повод изпълнението на възложената дейност. Същата била приложима и в хипотези, в които във връзка с изпълнението е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. В този смисъл били и задължителните указания, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Следователно, обобщава ищеца , че за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за вреди, причинени при или по повод на възложената работа, следва да бъде осъществен фактическият състав на деликта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: противоправно деяние (действие или бездействие), вреди, причинно-следствена връзка между тях и вина, която по агр. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, както и да е налице допълнителната предпоставка на приложимата норма на чл. 49 ЗЗД, а именно делинквентът да е причинил вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговаряли по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа, и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. В контекста на разглеждания случай, основателността на предявения иск била обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: настъпването на твърдените имуществени вреди за ищеца в резултат от ПТП, реализирано при преминаване на собствения му лек автомобил през мястото, на което няма поставена вертикална пътна сигнализация, които вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на трети лица при или по повод възложената им от О. В. работа по поддържане на пътната сигнализация. От обсъдените по-горе доказателства, счита ищеца, че се установява настъпването на процесното ПТП при описания негов механизъм. В тази насока бил и представеният протокол за ПТП с материални щети по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, съставен от органите на МВР - „Пътна полиция“ след извършено посещение на място. Въпросният протокол представлявал официален свидетелстващ документ, който не се ползва със задължителна материална доказателствена сила за цялостния механизъм на събитието, но съставлявал доказателство за пряко възприетите от съставителя при огледа факти, относими за определяне на този механизъм, вкл. местоположението на МПС и щетите. Доказателство било и влязлото в сила Решение по АНД № 4194/2022 г. по описа на 1 с-в на ВРС. От същите доказателствени източници се доказвало още и настъпването на процесните вреди в резултат от произшествието, имуществените вреди, изразяващи се в щетите по собствения на ищеца лек автомобил.