Акт от 10.02.2021, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 339

Велико Търново, 10.02.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII - ми административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАНКА ДАБКОВА при секретаря П.И. и в присъствието на прокурора

…………………………………………….. разгледа докл***аното от съдията адм. дело № 108/2020г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

I.За вида на производството:

Производство по реда на чл.156 и сл. от

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/.

Образувано по жалба, вх.№ 625/13.02.2020г. в АСВТ, подадена от името на търговско дружество с фирма „ЕКО М-АГРО“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Освобождение“№73, представлявано от управителя, действащ чрез упълномощения ***окат.

Оспорва се Ревизионен акт №

Р-04000419001969-091-001/31.10.2019 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден, в оспорената част, по административен ред с Решение № 11/23.01.2020 година на

Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП.

С РА, в обжалваната част, за данъчни периоди м.10/2016г., 02,04 и м.12/2017г. и 01,04 и м.05/2018г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 10 519,72лв. и са начислени лихви по ЗДДС в размер на 2 040,69лв.; съответно за 2016г., 2017г. и 2018г. е определен допълнително корпоративен данък общо в размер на

5 259,86лв. и са начислени лихви по ЗКПО в размер на 649,63лв.

II.Становища на страните:

Оспорващият навежда доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Намира фактическите констатации на РО за необосновани, защото още при ревизията са представени не само договорите с преките извършители на услугите, но са представени и доказателства за реално платените суми за извършените услуги на ишлеме, представени са преки доказателства за това кой, кога и как е доставял материала на двамата преки извършители и съответно е получавал от тях готовите изделия. Самите физически лица са потвърдили, че са работили с материали ,доставени им на място, като са изработвали определени детайли за дружеството на струг. Представени са и доказателства за извършените плащания към физическите лица, които в обясненията си са потвърдили получаването на сумите от тях.

Обстоятелството, че дружеството и преките доставчици не са отчитали счетоводни разходи за транспорт , не означавало, че доставките не са реално извършени и че изделията не са предадени. Въпрос е на добра организация с други пътувания, които да съчетаят доставката на суров материал и прибирането на готовите изделия.

Въпросът защо дружеството пряко не е договорило изработката с физическите лица, а е ползвало услугите на посочените дружества е търговска политика, която в никой случай не е незаконна и не представлява измама. Дружеството е отразило правилно в счетоводството си получените фактури, подало е в съответните данъчни периоди съответните декларации и дневници за покупките и правилно е отразило и разчело данъците си, съобразявайки всяка една сделка. Както впрочем и доставчиците.

Безспорно преките доставчици не са имали кадровата и техническа обезпеченост да изработят на ишлеме исканите от нас детайли от дърво и точно по тази причина са възложили тези дейности на двете физически лица – М.. Обръща вниманието на съда върху факта, че Л.Р. Радев/ Р. никога не е работил за дружеството като подизпълнител.

Жалбоподателят смята изводите в обжалваният РА за неверни, нямащи нищо общо със събраните в хода на проверката доказателства. С Писмо вх.№ 6878/12.03.2019 година са представени на проверяващите доказателства за това, че дружествата, преки доставчици, са регистрирани по ЗДДС, със съответни актуални дати на регистрация. Предоставили са извлечения от депозирани пред НАП счетоводни регистри от тези дружества, заедно с копия от фактурите, издадени към дружеството и с актуални адреси на същите, където без проблем оспорващияг ги откривал винаги.

При ревизията е изследвана и доказана цялата верига от предаването на суровия материал, неговата обработка в конкретно изделие и после връщането му под формата на готово изделие при дружеството. Поради това, липсата на експедиционна бележка и/или документи за транспорт на същите не е достатъчно основание според него, да се откаже правото на приспадане на данъчния кредит по посочените фактури.

Оспорващият счита, че незаконосъобразни и неправилни са и констатациите по отношение доначисленият за плащане корпоративен данък за 2016 година, като от една страна констатациите са за правилно счетоводно и данъчно отчитане; като е прието ,че Увеличенията на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО са законосъобразни и извършени правилно и в същото време, без никакви мотиви се увеличава финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, като за увеличението всъщност се сочи само законов текст, без да има констатации за неправилност при отчитането или нещо друго.

Чрез упълномощения процесуален представител /ПП/ в о.с.з. оспорващият пледира за основателност на жалбата и отмяна на РА. ПП претендира да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски, за което не представя Списък, но цитира сторените разходи по вид за протокола.

Ответникът по оспорването - директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Моли при постановяване на съдебния акт да се вземат предвид изводите относно законосъобразността на РА, изложени в Решение № 11/23.01.2020 година на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика”- град Велико Търново. Допълнителни съображения излага в писмена защита, представена в предоставения срок. Доводите в същата се свеждат до това, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства не оборват фактическите констатации на органите по приходите. ПП настоява, че въпреки тези процесуални усилия не е доказано получаването на стоки и услуги от посочените във фактурите лица. Смята, че ако процесните доставки са били реално извършени, то двете страни по сделките следва да притежават двустранно подписани документи, които да потвърждават това изпълнение. Не са ангажирани никакви доказателства за достоверността на оспорените по реда на чл.193 от ГПК приемо-предавателни протоколи. Разпитаните по делото свидетели сочат, че не са работили за други лица, освен за г-н Р., който е носил заготовките и прибирал продукцията.

Посочените от тях място на работа и предаване обаче, са различни от тези, отразени в представените пътни листи. Обстоятелството, че самото ревизирано лице е разполагало с машини, с които да изработи процесните детайли се потвърждава от счетоводителя на дружеството, който посочва, че не осчетоводявал документи за обработка на ишлеме. Ответникът определя изслушаното заключение на СИЕ като нетносимо, а проследяването на общото количество дървен материал не изяснява въпроса за конкретните количство и вид на дървения материал, свързан с процесните фактури. Подчертава, че и след съдебната фаза е видно, че в счетоводната документация на РЛ липсва документален поток на сделките/надеждна одитна следа/, който да позволява проверка дали са действително извършени доставките, документирани с процесните фактури имено от посочените доставчици.

Което обстоятелство потвърждава изводите на РО и означава, че правото на приспадане на данъчен кредит по същите фактури е отказано законосъобразно. ПП на ответната страна претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, определено съобразно материалния интерес, в размер на 1 084лв. Представя Списък в о.с.з. и прави възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски.

III.По допустимостта на производството:

Съдът установи, че посоченият по-горе Ревизионен акт се оспорва с искане да бъде отмене изцяло. Всъщност в частта по ЗДДС относно данъчен период на м.03/2017г. същият е влязъл в сила, т.к. за същия не са установени допълнителни задължения за ДДС. В тази част РА не променя правното положение на РЛ, тъй като не установява данъчни задължения, нито коригира деклариран вече резултат. В тази връзка, в същата част, РА не е потвърден по административен ред от ДОДОП. Поради това, при липса на правен интерес и конкретни оплаквания, в същата част РА е влязъл в сила. По тези съображения обжалването в посочената част е недопустимо, т.к. е осъществено при липса на абсолютна процесуална предпоставка за това. На основание чл.159, т.4 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено в същата.

По отношение на останалите данъчни периоди, а именно: м.10/2016г., 02,04 и м.12/2017г. и 01,04 и м.05/2018г. по ЗДДС, съответно за 2016г., 2017г. и 2018г. по ЗКПО, жалбата е допустима. Подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта.

Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че РА е потвърден с Решение № 11/23.01.2020 година на ДОДОП, същият е годен предмет на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.

156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е връчено по електронен път на 27.01.2020г., а жалбата е депозирана на 06.02.2020г., видно от входящия номер при ответника.

Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност, действащи след изменение на чл. 156, ал. 5 от ДОПК (изм. ДВ - бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.). Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид всичко това, изводът на съда е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Преценена по същество, жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни съображения.

IV.По доказателствата:

Съдът указа на страните разпределението на доказателствената тежест в процеса. На оспорващия е указано, на основание чл. 170, ал.2 от АПК, във вр. с чл.154, ал.1 от