Решение № 7020 от 18.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7020 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Петър Милев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100501376 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД (предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“АД) срещу Решение 10947 от 10.10.2022г., постановено по гр. д. № 49923/2021г. по описа на Софийски районен съд, 171 с-в, с което са уважени предявените от З. П. и от В. Д. отрицателни установителни искове за недължимост на сумата от 313,64 лева, по фактура 3351870/02.02.2021г., начислена служебно след корекция на сметка, извършена на основание Констативен протокол 3030391/28.01.2021г. за имот в гр. Перник, кв. „Изток“, ул. „******* Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС, че липсва договор.

Ищците не били го уведомили за смъртта на наследодателя си и продажбата на имота, както било по ОУ на жалбоподателя и нямало изявление за прекратяване на договора му с тях, поради което дължали сумата.

В нарушение на ГПК не било постановено неприсъствено решение.

Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Не е постъпил отговор на жалбата.

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира решението на СРС за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е ограничен до 1 оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира обжалваното решение за правилно по следните съображения:

От неоспорения нотариален акт (л. 18-19 от гр.д. 592/2021г. на РС- Перник, пред който е започнал процеса) и удостоверението за наследници на л. 14-15 от това дело) се установява, че за процесния имот, до който се твърди да е доставяна ел. енергия и да е извършена корекция по реда на ПИКЕЕ е бил собственост до 1987 г. на И.П.К., който е починал през 1987г. и е оставил за наследници М.В.К.-съпруга, П.И. П.-син, А.И. П.-син и Д.И. П., който е починал 2009г. и е оставил за наследници настоящите ищци ( и др. лица). Съпругата е починала 2003г., а през 2006г. процесния имот е бил продаден на трето за делото лице.

При тези данни правилно отрицателния установителен иск е бил уважен. Само собственик или ползвател на имота (с вещно право на ползване) може да отговаря за задължения за ел. енергия за конкретен период, освен ако други лица встъпят в правоотношението като потребители на енергия със съгласието на първоначалните страни при условията на чл. 101 или 102 от ЗЗД. Когато се прехвърля правото на собственост върху електроснабден имот, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик. В този смисъл е трайната съдебна практика решение № 190/20.10.2015 г. по гр. д. № 96/2015 г., ІІІ г. о. на ВКС; решение № 205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г., ІІІ г. о. на ВКС и др.

След като имота (няма спор, че имота посочен в констативния протокол е същият който е предмет на нотариалния акт) е продаден, то само новия собственик отговаря за задълженията след закупуването му.

Няма значение дали разпределителното предприятие е било уведомено от продавача. Той няма такова задължение, защото законът императивно посочва кой е потребителя и се намира в договорни отношения по продажба и пренос на ел. енергия и не може с общи условия да се въвеждат задължения за лице, което вече (след продажбата) не се намира в облигационна връзка със съответното енергийно предприятие за продажба на ел. енергия в съответния имот. Още повече, че ОУ на които се позовава ответника-жалбоподател са приети през 2007г.-след продажбата на имота и не са приложими за случая.

Предвид изложеното решението е правилно и следва да се потвърди.

При този изход на делото право на разноски имат само въззиваемите, но не са претендирали такива.

2

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 10947 от 10.10.2022г., постановено по гр. д. № 49923/2021г. по описа на Софийски районен съд, 171 с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3