Решение № 7 от 02.02.2026, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Елхово, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря ИЛИЯН Н. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20252310100395 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на предявени в обективно съединяване искове – установителен иск по чл.422 вр.с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК вр.с чл.240 вр.с чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД и осъдителен иск по чл.240, ал.1, вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.10а от ЗПК.

Ищецът – „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: - гр.София, бул.„България“ №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н., Я. К. Ч. и Н. М. Л., в качеството им на Управители, действащо чрез пълномощника си – юрисконсулт И. Т. Т., с исковата си молба против С. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.Елхово, п.к.8700, общ.Елхово, обл.Ямбол, ул.***, е предявил срещу ответника обективно кумулативно съединени искове – положителен установителен иск по реда на чл.422 вр.с чл.415, ал.1, т.1 вр.с чл.410 от ГПК, с който съда да признае за установено, че С. Г. Г. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сума в общ размер на 788.71 лева, представляващи неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 40005734641 от 09.09.2021г., включваща:

- сумата в размер на 408.97 лева, представляваща неплатена главница; сумата в размер на 9.31 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 04.11.2022 г. до 15.03.2023 г.; сумата в размер на 370.43 лева - лихва за забава за периода от 15.03.2023 г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 26.06.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег.№ 222 от 28.06.2025г. по ч. гр. д. № 365/2025 г. по описа на РС-Елхово и осъдителен иск по реда на чл.415, ал.1 т.3 1 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати на ищеца по Договор за потребителски кредит № 40005734641 от 09.09.2021г. сумата от 187.76 лв., представляваща неплатеното възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо до 15.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане заповедният съд е отказал да издаде заповед по ч.гр.д.№ 365/2025г. по описа на РС-Елхово.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 09.09.2021 г. между него, в качеството му на кредитор и ответника С. Г. Г. - кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 40005734641, по силата на който кредитора е отпуснал на кредитополучателя парична сума в размер на 1 200.00 лв., със срок на издължаване 18 месеца, ГПР 48.60 % и ГЛП 41.00 %.

Поискани от кредитополучателя и закупени от него са допълнителни услуги:

„Фаст” при уговорено възнаграждение – 360.00 лв. и „Флекси“ при уговорено възнаграждение – 720.00 лв. Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги с подписването на Договора за потребителски кредит, е станало изискуемо, но е разсрочено за срока на действие на договора на равни месечни вноски и е добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Или общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга е в размер на 2 706.37 лв., при общ размер на месечната вноска по договора –150.35 лв., с дата на погасяване – 15-ти ден от месеца.

Ищецът в иск.си молба твърди, че от своя страна е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като е извършил превод на сумата по договора, в размер на 1 200.00 лв., чрез паричен превод по посочената в договора банкова сметка на дата 09.09.2021 г. От своя страна, ответникът е поел задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски кредит. Ищецът сочи, че кредитополучателят – ответник е изпълнил част от задълженията си по Договора като е заплатил на кредитора сума от общо 2 438.80 лв., с последно извършено плащане на датата 05.12.2024г., когато е платена сумата от 120.00 лева. Или с общо заплатената сума са заплатени 13 пълни месечни вноски в размер на общо 2 066.79 лв., като е налице и частично плащане в размер на 112.24 лв. на 14-та месечна вноска. В общата сума на получените плащания ищецът сочи, че са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителния план в размер на 276.67 лв., както и е заплатена законова лихва в размер на 65.34 лв. и 30.00 лева начислени такси по Тарифа, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към Договора за потребителски кредит № 40005734641.

В иск.си молба ищецът излага, че предвид на обстоятелството, че ответникът не е изпълнявал поетите договорни задължения, видно от приложеното Извлечение по сметка към процесния договор, към настоящия момент целият погасителен план по процесния договор е изтекъл /последната 2 вноска по погасителен план е била с дата 15.03.2023 г./, поради което вземането е изискуемо в пълния си дължим размер. Твърди се, че кредитополучателят е ползвал допълнителната услуга „Фаст“ – приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, като дължимото неплатено възнаграждение за ползването й, е в размер на 187.76 лв.

Поради така допуснатото неизпълнение от страна на ответника се сочи, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 365/2025г. по описа на РС–Елхово. В полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за заплащане от ответника на следните суми: 408.97 лв. – главница, 9.31 лв. – договорно възнаграждение, 370.43 лв. – лихви за забава за периода от 15.03.2023г. – датата на изтичане на погасителния план до 26.06.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 27.06.2025г. до изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство в общ размер на 44.42 лева, съразмерно уважената част от заявлението. В останалата част, с която ищецът като заявител е претендирал присъждане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 187.76 лв. и на неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране при забава с повече от 90 календарни дни за заплащане на вноска по договор в размер на 400.00 лв., начислени на 14.01.2022г., заповедният съд е отхвърлил заявлението. Поради това и предвид на обстоятелството, че ответникът – длъжник е подал възражение по чл.414 от ГПК против издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ищеца–заявител предявява настоящия положителен установителен иск и осъдителен такъв. С иск.си молба ищецът претендира присъждане както на направените в заповедното производство, така и в настоящото исково производство разноски. Съобразно процесуалните правила с исковата си молба ищецът е представил писмени доказателства и е направил и доказателствено искане.

Ответникът – С. Г. Г. от гр.Елхово, обл.Ямбол, в предоставения й 1месечен срок, е депозирала с вх.№4039/ 29.09.2025г. отговор /“молба“/ и „уточнение“ с вх.№4397/21.10.2025г., в които сочи, че след като е усвоила отпуснатия й кредит, е заплатила още четири или пет вноски, които ищецът не е отразил. Към молбата си – отговор ответникът не е посочил и не е представил каквито и да е доказателства, както и не е направил доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание за ищеца, редовно призован, не се явява представител. Чрез писмено становище процесуалният представител на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, юрисконсулт М. Т. П., ред.упълномощена, по изложени доводи и съображения заявява поддържане на исковите претенции на същите основания и със същите искания, като се желае уважаването им. С молбата е взето становище по отговора на ответника, 3 като е посочено, че по твърденията му, подробни съображения са изложени в исковата молба на ищеца. Оспорва се твърдението на ответника, че има извършени допълнителни четири плащания и че дружеството-ищец е укрило тази информация, като се сочи, че същото се явява голословно като неподкрепено с каквито и да е писмени доказателства за извършено такова плащане, както и не са направени и доказателствени искания в тази насока.

Твърди се, че последното плащане от страна на ответника е от дата 05.12.2024г. и е в размер на 120.00 лева, а общо заплатената сума по процесния Договор за потребителски кредит е в размер на 2 438.80 лв., като с нея са погасени посочените в обстоятелствената част на иск.молба вноски, лихви и такси. Взето е с молбата становище по съществото на спора, като са визирани доводи, че предявените искове са основателни и доказани и се прави искане за постановяване на решение, с което същите да бъдат уважени изцяло.

Заявено е искане за присъждане на направените разноски в хода на настоящото и на заповедното производство, съобразно приложен списък на същите по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът С. Г. Г., редовно призована се явява лично и заявява, че оспорва исковете. Твърди, че е извършила плащане и на други вноски по договора, които не са отразени, като представя три броя разписки.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното ч.гр.дело № 365/2025г. по описа на РС-Елхово, че в производство по чл.410 и сл. от ГПК е била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с рег.№ 222 от 28.06.2025г. срещу С. Г. Г. за следните суми: - главница в размер на 408.97 лева, неплатено договорно възнаграждение в размер на 9.31 лева за периода от 04.11.2022 г. до 15.03.2023 г.; законна лихва в размер на 370.43 лева за периода от 15.03.2023 г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 26.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 27.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство в размер на 44.42 лева, съразмерно на уважената част от заявлението.

По същото ч.гр.д. с Разпореждане с рег.№634 от 28.06.2025г. заповедният съд като неоснователно е отхвърлил заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК 175074752, за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата по настоящото гр.д. - С. Г. Г., в частта му за присъждане на следните вземания: неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 187.76 лв. и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за заплащане на вноска по договор за кредит, в размер на 400.00 лева, начислени на 14.01.2022 г., както и в частта за разноските за 4 разликата над 44.42 лева до претендирания размер от 287.53 лева.

Съобщението ведно с издадената Заповед за изпълнение е връчено на длъжника Г. на 02.07.2025г., като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК същата е възразила с възражение вх. №3229/22.07.2025г., с което е заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Въз основа на това оспорване е постановено Разпореждане с рег.№ 695 от 23.07.2025г. по ч.гр.д. №365/2025г. по описа на РС-Елхово, с което е предоставена на кредитора възможност в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си против длъжника – ответник, от която заявителят се е възползвал, образувайки настоящото гр. производство. Това се установява от факта, че съобщението за предявяване на иска по чл.422 от ГПК е получено от ищеца на 28.07.2025г., а исковата молба, с която заявителят по заповедното производство е предявил настоящия положителен установителен иск и осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, е входирана в РС-Елхово с вх.

№3400 от 07.08.2025г.

Горепосочените обстоятелства се установяват от приложеното по настоящото дело приобщено към доказателствената съвкупност ч.гр.д.№365/ 2025г. по описа на РС-Елхово.