Акт от 11.12.2019, Районен съд - Омуртаг

Р Е Ш Е Н И Е

№ 108 11.12.2019 година гр. Омуртаг

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд Омуртаг на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА секретар Диянка Константинова като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова гражданско дело номер

№ 174 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване два осъдителни иска със следните правни основания: 1/по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм., считано от 01.01.2016 г. / с цена 1640 лева и 2/ по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм., считано от 01.01.2016 г. / с цена 58 лева.

Ищецът П.С.Б.

***, представлявана от процесуалния си пълномощник адв. С.Ч. ***, твърди в исковата си молба, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 12.08.2016 г. в района на общ. О., причинено виновно от застрахован при ответника водач по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена преди 01.01.2016 г., са причинени телесни увреждания на П.С.Б., вследствие на което ищцата претърпяла имуществени вреди - разходи за лечение. Изложено е описание на обстоятелствата по настъпилото ПТП: на 12.08.2016 г. П. Д. Ж. управлявал на л. а. марка „Мазда“, модел „323“ с д. к. № ***по първокласен път I-4 и при км 201,400 (общ. О.) нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел изпреварване на движещия се пред него лек автомобил без да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време, при което навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движение, вследствие на което реализирал удар с движещия се по нея лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2107“, с д. к. № ***като от настъпилия удар били причинени телесни увреждания на пътника в лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2107“, с д. к. № ***- П.С.Б.. Образуваното по случая наказателно производство приключило с влязла в сила Присъда № 16 от 27.10.2017 г. по НОХД № 181/2017 г. по описа на Окръжен съд – Т.. След станалото ПТП ищцата била транспортирана до „МБАЛ-Т.“ АД, където била поставена диагнозата: счупване на бедрената шийка в дясно, закрито.

В болничното заведение ищцата била подложена на оперативна интервенция, като била извършена открита репозиция с последваща вътрешна фиксация, проксимални и дистални винтове, и се наложило тя да ползва болничен престой. Посочва, че за извършеното лечение ищцата заплатила сумата от 1 640 лв. за закупуване на имплант за вътрешната фиксация, както и сумата от 58.00 лв. - потребителска такса за пролежаване и престой. В ИМ се изтъква, че управляваният от делинквента автомобил марка „Мазда“, модел „323“ с д. к. № ***, имал към деня на ПТП сключена застраховка „ГО“ в Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, полица № BG/22/115002286075, валидна от 13.09.2015 г. до 12.09.2016 г., което определяло отговорността Застрахователна компания „Лев Инс“ АД за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП имуществени вреди. Ищцовата страна твърди, че въпреки отправената до ответника претенция за доброволно уреждане на щетата, последният не се произнесъл по същата, не определил и не изплатил обезщетение, с което нарушил законовата забрана по чл. 271, ал. 3, т. 1 от КЗ (отм. )да не отказва произнасяне по претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато за удостоверяването на ПТП е бил представен констативен протокол за ПТП. Ето защо ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение от 1640 лева за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за закупуване на имплант, които са резултат от ПТП, причинено при управление на л. а. марка „Мазда“, модел „323“ с д. к. № ***от водач П. Ж., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № BG/22/115002286075, валидна от 13.09.2015 г. до 12.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на извършване на разхода - 15.08.2016 г. до окончателното им изплащане. Същата моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 58 лева за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за болничен престой, които са резултат от ПТП, причинено при управление на л. а. марка „Мазда“, модел „323“ с д. к. № ***от водач П. Ж., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № BG/22/115002286075, валидна от 13.09. 2015 г. до 12.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на извършване на разхода - 24.08.2016 г. до окончателното им изплащане. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представения списък. В представената писмена защита процесуалният пълномощник моли за цялостно уважаване на предявените искове.

Ответникът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК ********* с адрес на управление в гр. С., представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и *** Д., действащи по делото чрез процесуалните си пълномощници юрисконсулт М. В. и юрисконсулт А. Г., оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдението на ищцата, че за същата са възникнали описаните в ИМ имуществени вреди, тъй като от представените платежни документи следвало, че не ищцата, а друго лице е заплатило сумата от 1640 лева, а в представения фискален бон не се съдържали данни за основанието и наредителя на плащането. Определя като невярно твърдението в ИМ, че ответното дружество не се е произнесло по извънсъдебно заявената от ищцата претенция, тъй като пълномощникът на ищцата бил уведомен за горните констатации по депозираните документи и претенцията е била отказана като недоказана. Възразява, че липсва причинно-следствена връзка между ПТП и действително направени разходи от ищцата, довели до възникване на имуществени вреди за същата. Ето защо моли за цялостно отхвърляне на предявените искове. Прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на изложените твърдения във връзка с представените доказателства приема за установено следното:

Видно от приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 63, съставен на 12.08.2016 г. в 16.10 часа, е описано настъпило ПТП с участието на участник № 1 - МПС „Мазда 323“ с рег. № ***, със собственик и водач П. Д. Ж., и участник № 2 - МПС „ВАЗ 2107“ с рег. № ***, със собственик и водач Е.Х.Ш., при което като пострадали лица са посочени три лица, сред които е и ищцата П.С.Б. с диагноза: счупена дясна тазобедрена става. По случая е образувано наказателно производство, приключило с ВЗС на 13.11.2017 г. Присъда № 16 от 27.10.2017 г. по НОХД № 181/2017 г. по описа на Окръжен съд – Т., с която водачът на МПС марка „Мазда“ модел „323“ с рег. № *** П. Д. Ж. е признат за виновен в това, че на 12.08.2016 г. на ПП І-4 С. – В., в участъка на км. 201+400, в общ. О., като управлявал гореописаното МПС нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 42, ал.

1, т. 2 предл. І ЗДвП, чл. 42, ал. 2, т. 2 предл. І ЗДвП и чл. 43, т. 1 ЗДвП, в резултат на което предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на Е.Х.Ш., средна телесна повреда на Г. Ш. и средна телесна повреда на П.С.Б., изразяваща се в трайно затрудняване движението на десния долен крайник поради счупване на шийката на дясната бедрена кост с дислокация, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 б. „б“ предл. І вр. с ал.

4 вр. с ал. 1 б. „б“ предл. ІІ и б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК във вр. с чл.

42, ал. 1, т. 2 предл. І ЗДвП, чл. 42, ал. 2, т. 2 предл. І ЗДвП и чл. 43, т. 1 ЗДвП във вр. с чл. 58а ал. 1 НК е осъден на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, и на основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. В присъдата липсва произнасяне по предявен от ищцата граждански иск срещу причинителя на вредата, което показва, че в рамките на наказателното производство този въпрос не е разглеждан. От приложените по настоящото дело писмени доказателства става ясно, по отправено от пълномощника на ищцата искане до Гаранционен фонд – град С., от последния е изпратена до адв. Ст. Ч. на 10.10.2016 г. справка от базата данни на Информационния център към ГФ, от която става ясно, че към датата на настъпилото ПТП на 12.08.2016 г. за МПС с ДК № *** е имало сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/22/115002286075 при ЗК „ЛевИнс“ АД, валидна от 00.00 часа на 13.09.2015 г. до 23.59 часа на 12.09.2016 г. Наличната по делото медицинска документация, изготвена в „МБАЛ – Т.“ АД – град Т., показва, че ищцата е била приета по спешност в 18.15 часа на 12.08.2016 г. в болничното заведение, където е пролежала 12 дни и е изписана с подобрение на 24.08.2016 г.

В издадената след хоспитализацията епикриза от Ортопедо-травматологично отделение е отразено, че окончателната диагноза е била „счупване на бедрената шийка в дясно, закрито“, поради което на 15.08.2016 г. е била извършена операция чрез открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, фемур. В епикризата като назначения и препоръки след изписването са посочени: „щадящ режим на крайника, нуждае се от ЛФК, прием на предписания антикоагулант в продължение на 30 дни“. Сред медицинската документация е и преводно нареждане от 15.08.2015 г. 10.48 часа, което показва, че наредителят адв. П. Д. К. е превела по сметката на „МБАЛ – Т.“ АД сумата от 1640 лева, а като основание за този превод е записано“ имплант П.С.Б.“. Издадената в деня на изписването на ищцата от болницата фактура № 16416/24.08.2016 г. установява, че като доставчик „МБАЛ – Т.“ АД е доставил 1 брой имплант на стойност 1640 лева на П.Б. като клиент по сделката. Налице е и служебен бон от 24.08.2016 г., 09.29 часа, издаден от „МБАЛ – Т.“ АД – град Т. за сумата от 58 лева, представляваща потребителска такса за 10 дни. След приключване на активното лечение на ищцата упълномощеният от същата адв. С.Ч. е предявил от нейно име молба – претенция, заведена под вх.

№ 2430/22.03.2019 г. в регистъра на ответника „ЗК Лев Инс“ АД, с която прави искане за изплащане от застрахователя на деликвента в полза на ищцата на сумата от 1640 лева – разход за закупуване на имплант, и сумата от 58 лева – такса за пролежаване и престой, или общата сума от 1698 лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на разходите. В молбата е посочена и банкова сметка, ***а.

Като адрес за кореспонденция е посочен адреса на адв. Ч.. Като приложения към молбата са описани редица документи, сред които посочения по-горе констативен протокол за ПТП, справка от ИЦ на ГФ, експертни заключения от наказателното производство, препис от присъдата по НОХД № 181/2017 г. по описа на Окръжен съд – Т., история на заболяването, платежно нареждане за сумата от 1640 лева, касов бон за сумата от 58 лева. Към отговора си по делото ответната страна е представила заверен препис на писмо изх. № 4829/06.06.2019 г., адресирано до адв.

Ч. като пълномощник на ищцата Б., относно претенцията към преписка по щета № 0000-1000-03-16-7529.

В писмото е посочено, че по подадената молба – претенция, заведена под вх. № 2430/22.03.2019 г., е образувана застрахователна преписка - щета № 0000-1000-03-16-7529, като след запознаване с представените документи застрахователят е преценил, че претенцията е недоказана и липсвало основание за уважаването й. Като мотив за отказа е изложено съображението, че в преводното нареждане на сумата от 1640 лева като наредител е посочено лице, за което нямало данни да е пълномощник на ищцата, поради което не можело да се приеме, че сумата е платена от ищцата, а за касовия бон за сумата от 58 лева не ставало ясно на какво основание е платена тази сума поради липсата на представена с него фактура. Писмото е изведено и подписано, но няма данни същото да е изпратено и получено от адресата. По настоящото дело с оглед изясняване на въпроса за необходимостта от болнично лечение и неговия вид по отношение на ищцата съдът допусна извършването на съдебна медицинска експертиза, чието заключение се приема от страните и съда като обективно и компетентно изготвено. В същото съдебният експерт е възприел отразената в медицинската документация диагноза на ищцата, а именно счупване на бедрената шийка на дясната бедрена кост, като е направил извода, че това счупване е причинило на пострадалата трайно затрудняване на движението на десния долен крайник с прогнозно възстановяване след 6 месеца. Заключението на вещото лице е, че за правилното и бързо възстановяване на счупването е било необходимо провеждане на оперативно лечение с поставяне на метален пирон в костно-мозъчния канал, като е уточнил, че имплантите не се заплащат от НЗОК, поради което пациентите си ги купуват. Вещото лице е преценило като необходимо за пострадалата ползването на болничен престой в рамките на 12 дни в ОТО при „МБАЛ – Т.“ АД с оглед проследяване състоянието на пострадалата в следоперативния период и за провеждане на антикуагулантно лечение. Предвид изложените от ответника мотиви за отказа да уважи застрахователната претенция е допусната и съдебна счетоводна експертиза, чието заключение е прието от съда като мотивирано и компетентно изготвено. За нуждите на тази експертиза вещото лице е проверило освен наличната по делото документация, и предоставените му от болничното заведение извлечение от банкова сметка, ***. Досежно преводното нареждане за сумата от 1640 лева вещото лице е анализирало документа и е посочило, че сумата е преведена от банковата сметка на наредителя адв. П. Д. в „Интернешънъл Асет Банк“ АД по сметката на „МБАЛ – Т.“ АД на посоченото в този документ основание. Относно касовия бон за сумата от 58 лева вещото лице е установило, че тази сума е била заплатена от П.Б. в брой на касата на болничното заведение, за което е и бил издаден фискален бон № 95022/24.08.2016 г., а същата сума е била описана на ред 4 в регистър „Отчет за продажби“ с № **********, в който като платец са записани имената на П.Б. и нейния ЕГН .