Решение № 420 от 21.06.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Благоевград, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200587 по описа за 2023 година

Делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Д. Б. от Б против Електронен фиш Серия К и №6754413, издаден от ОДМВР- Благоевград, с който на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че фиша е незаконосъобразен, тъй като е издаден при нарушаване на процесуални правила. Алтернативно се застъпва становището, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение, както и, че е незаконосъобразно определено административното наказание за него при условията на повторност. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Санкционният орган редовно и своевременно призован не ангажира процесуален представител и становище по делото. В придружително писмо прави искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя по чл. 63д от ЗАНН .

РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.

Районният сьд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, след като анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право на жалба и то е сторило това в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП. /Електронният фиш е връчен на жалбоподателя с разписка на 18.03.2023г., а жалбата срещу него е депозирана в съда на 1

23.03.2023г./

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се установи по категоричен начин, че на жалбоподателката е издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, въз основа на снимков материал от АТСС /система за видео наблюдение за скорост на автомобилите на пътя-ARH CAM S1/, със серия на фиша К и №6754413. Във фиша е посочено, че на 27.11.2022г. в 14.49 часа, на ПП-1 Е-79, км 361, извън населено място и в посока към гр.С , при максимално разрешена скорост и ограничение на скоростта от 60 км/час, сигнализирано с пътен знак „В-26“, М. Б. е управлявала МПС /лек автомобил с марка „Ф “ с рег.№ , със скорост на автомобила от 92 км/час, което е с превишение над ограничението от 32 км/час. Във фиша е посочено също така, че скоростта на автомобила е установена с техническо средство – 120ссb0. Към фиша са приложени и снимка от АТСС, на която е заснет описаният в обжалваният фиш автомобил именно на дата 27.11.2022г. в 14.49.39 часа, а местоположението на заснемането е конкретизирано с координати.

Същевременно в снимковият материал е отразено, че скоростта на процесният автомобил към момента на заснемането му от автоматизираната система за контрол на пътя, е от 95 км/час, а в електронният фиш е приспаднат толеранса от 3 % до 92км/час. Това описано във фиша деяние на жалбоподателката е квалифицирано като административно нарушение в условията на повторност по чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с алт.2, т.4 от ЗДвП, на М. Б. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600.00лв., като повторността е обоснована с извършване на деянието в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №4673461.

Според представената извадка от регистъра на изведените и връчени електронни фишове чрез АИС АНД при ОДМВР-Благоевград, обжалваният електронен фиш е съставен на 13.12.2022г. и същият е връчен на жалбоподателя на 18.03.2023г.

В преписката е приложен и втори издаден на жалбоподателя Електронен фиш, серия К и с №4673461, влязъл в законна сила след връчването му на 08.04.2021г. и необжалването му в предоставеният за това 14-дневен срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП. /Влизането в сила на този предходен електронен фиш е удостоверено с автоматизирана Справка за нарушител/водач и Извадка от регистър на АИС АНД относно издадени електронни фишове по ЗДвП./ От приложеният регистър за МПС, се установява, че собственик на описаният в обжалваният електронен фиш автомобил, е именно М. Д. Б.. До приключване на делото от жалбоподателката не е постъпила декларация по ЗДвП за това, че тя не е управлявала процесното МПС на процесната дата.

По делото е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 относно система за видео контрол на нарушенията на правилата за движение, с което се доказва, че процесното техническо средство е одобрено и въведено в експлоатация за отчитане и измерване на скорост при управление на МПС към 07.09.2017г. и е със срок до 07.09.2027г., след която дата, според Писмо от 12.03.2020г. на Зам. директора на ОДМВРБлагоевград /служебно известно вече на съда по аналогични дела/ и съгласно чл. 30, ал.5 от 2

ЗИ, това устройство продължава да се счита за одобрено такова при измерване на скорост на МПС.

Представен като доказателство по делото е и Протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол с №76-СГ-ИСИС/15.06.2022г., с който се установява, че ползваното техническо средство за измерване на скорост в казуса е било технически изправно към датата на заснетото нарушението с обжалваният електронен фиш .

При разпита на св.К., на длъжност „младши автоконтрольор“ към санкционният орган, се установи, че същият е въвел параметрите за работа с АТСС за ограничение на скоростта и допустим толеранс над това ограничение на процесната дата, след което системата започва автоматично работа и при отчитане на скорост на преминаващите автомобили по-висока от въведеното ограничение, автомобилите се заснемат от тази система. Свидетелят е категоричен, че няма никакво отношение и намеса при заснемане на нарушението за скорост, което се прави автоматично от АТСС и тази система. Нарушителя се установява в последствие въз основа на регистъра за собственост на заснетото с нарушение МПС. По делото е изготвен и нарочен Протокол за работа с АТСС от страна на св.К., в който последният изрично е отразил датата на работа с тази система /27.11.2022г. за времето от 13.28 часа до 15.26 часа/, местоположението на системата, ползваното техническо средство и отстоянието от знака за ограничение на скоростта В-26, а именно 200 метра, което е именно в параметрите и обхвата му на действие.

По делото е представена Справка за нарушител/водач, от която се установява, че жалбоподателката е наказвана неколкократно за нарушения по ЗДвП до процесната дата.

Между страните няма спор, че на посоченото в ЕФ място към процесната дата е бил поставен ограничителен пътен знак за скорост „В-26“ /60 км/час/. В тази насока към преписката е приложена и приета като доказателства скица за въведената пътна регулация на процесният пътен участък , изготвена от Областно пътно управление–Благоевград.

Приета като доказателство в процеса е и Заповед №812з-1632/02.12.2021г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която са делегирани правомощия на младши автоконтрольори да ползват системите за видеоконтрол на пътя и установяват нарушения за скорост с тях, както и правомощия на ОДМВР за съставяне на електронен фиш при такова нарушение по ЗДвП.

При така установените фактически дадености, въз основа на събраният по делото доказателствен материал, съдът намира,че законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателката за вмененото й с електронният фиш административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него ясно и конкретно е посочено, че местоизвършването на деянието / на ПП-1 Е-79, на км.361, извън населено място и с посока към гр.С /, което според съда е напълно достатъчно за да индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение.

Отделно от това, мястото е и заснето в нарочен снимков материал към фиша /снимка от 3

АТСС/, с изрично заснемане на процесният автомобил и датата и часа на преминаването му през процесното място, като доказателство за твърдяното нарушение. Ясно и конкретно е посочена и датата на извършване на деянието /27.11.2022г. в 14.49 часа/. Конкретно и подробно е описан фактически начина на извършване на твърдяното нарушение, а именно, че то се изразява в управление на описаният лек автомобил от страна на жалбоподателя с превишение на въведеното ограничение на скоростта от 60 км/час, сигнализирано чрез пътен знак „В-26“, като превишението е отчетено и с оторизирано техническо средство-/АТСС/, което е фиксирало скорост на управляваният автомобил от дееца от 95 км/час. От последната в електронният фиш след приспаднат технически толеранс от 3%, е прието, че скоростта на процесният автомобил при заснемането му е била от 92 км/час или превишението в казуса над ограничението е било 32 км/час. В електронният фиш ясно и коректно е посочена правната квалификация на това нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, отразен е и издателят на фиша–ОДМВР-Благоевград, каквото е изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Посочена е и санкционната норма при повторност, каквато е отчетена в този казус. Издаденият електронен фиш е и надлежно връчен на жалбоподателката като собственик на заснетият автомобил и в тази насока няма спор между страните.

Доколкото снемането на заснетото нарушение, чрез създаване на хартиен носител на клип или снимки от автоматизираната система за видеоконтрол на пътя, е дейност последваща на осъществяваният видеоконтрол на пътя, то непредставянето на такъв хартиен носител на жалбоподателя за заснетото нарушение в деня на деянието, също не може да се приеме, че е засегнало правото на защита на дееца, комуто се връчва електронен фиш с пълната информация за вмененото му нарушение и доказателствата за установяването му.

Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, действаща към датата на процесното деяние /изм.ДВ бр. 19 от 2015г./, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Предвид всичко изложено, съдът приема, че обжалваният електронен фиш съдържа всички изискуеми се за него реквизити по ЗДвП, същият е надлежно връчен и е издаден при недопуснато съществено процесуално нарушение, а това го прави процесуално законосъобразен и всички възражения на защитата в обратна насока се явяват неоснователни.

От друга страна, с ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/, се 4 установи по един категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателката е извършила от обективна и субективна страна именно вмененото й административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

С нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране на скоростта на движение, на водачите на ППС, е забранено да превишава определените стойности на скорост в км/час, сигнализирана изрично с нарочен пътен знак.

От обективна страна, в разгледаният случай се доказа, че на процесното място и на процесната дата, за водачите на ППС, е било въведено ограничение за скорост от 60 км/час, чрез пътен знак /“В-26“/, което ограничение не е съобразено от жалбоподателката, защото тя е избрала скорост при управление на автомобила си на процесната дата и място, от 93 км/час или такава с превишение на въведено ограничение за скорост от 32 км/час./ Тези факти се доказаха с приложена по делото снимка към обжалваният електронен фиш, с показанията на св.К. и с изготвеният от него Протокол за ползване на АТСС. Техническото средство от своя страна, с което е фиксирана скоростта на управляваният от жалбоподателката автомобил на процесната дата и място, се доказа, че е надлежно утвърдено за такова измерване с удостоверение от 08.09.2017г. Доказа се също така с представен Протокол за техническо изпитване на техническото устройство към ползваната АТСС в случая от дата 15.06.2022г., че това техническо средство е било и технически изправно към датата на процесното заснемане на нарушението. Ето защо, съда приема за безспорно доказана и надлежно установена скоростта на управляваният от жалбоподателката автомобил на процесната дата и място и , както и, че тази скорост е била именно посочената такава в обжалваният електронен фиш, избрана в нарушение на въведеното на мястото ограничение за скоростта от 60 км/час с нарочен пътен знак „В-26“.