Определение № 297 от 20.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 297 гр. София, 19.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600341 по описа за 2024 година

Делото пред САС е по глава XXII във връзка с чл. 440, ал.2 НПК, след подадена от началника на Затвора в гр. София частна жалба срещу постановеното от СГС (по н.ч.д. № 270/24 г.) протоколно определение № 852/21.02.2024 г. С него осъденият Б. Т.

П. (ЕГН: **********) е бил условно предсрочно освободен (чл. 70, ал.1 НК) от определеното му по н.ч.д. № 3837/21 г. (отново на СГС) общо наказание 5 години лишаване от свобода, с приложена в оставащия изпитателен срок (8 месеца и 25 дни) пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.1 НК.

Оспореният съдебен акт е издаден по молба на защитника на затворника П., а в жалбата срещу него се настоява за отмяната му и се твърди, че доказателствата за поправяне на лицето не са категорични; че документите от затворническата администрация по частното дело са оценявани избирателно (с приоритет към кредитирането на „положителните елементи“ от доклада на инспектора по СДВР); че доброто поведение на лишения от свобода, за което същият нееднократно е награждаван, всъщност е дължимо по силата на чл. 96-97 ЗИНЗС и не следва да се разглежда като извънредна проява, обуславяща предсрочното му освобождаване; че поправителният процес не е приключил, защото целите на наказанието не са изпълнени в цялост.

Според въззивния съд, първата инстанция правилно е приложила чл. 70, ал.1, т.2 и ал.6 НК спрямо осъдения П., а неоснователността на подадената срещу това определение частна жалба произтича от следното:

Като се остави настрана безспорно правилното изчисление, че повече от две трети от наложеното на П. лишаване от свобода вече са изпълнени (чл. 70, ал.1, т.2 НК), СГС обосновано е проследил положителните тенденции в поведението на затворника и законосъобразно е стигнал до извода, че доказателствата за неговото поправяне са убедителни. Остатъчният срок до края на наказанието (вече – около 8 месеца) не би допринесъл с нищо повече за личностната корекция, защото тя личи и понастоящем в достатъчна степен – поредица от награди и грамоти за добро поведение и полаган труд; положени усилия за завършване на средно образование; липса на наказания; настъпилото облекчаване на режима на изтърпяване преди близо 1 година 1

(до „общ“ – съгласно Заповед № 26/25.04.23 г.); преместването на П. в ЗООТ „Казичане“ (със Заповед № 65/25.11.23 г.); изтеклият към 13.02.2023 г. едногодишен план на присъдата; липсата на актуално препланиране за предстоящия период и т.н.

В оценката на всички споменати обстоятелства първата инстанция не е проявила избирателност, какъвто е упрекът в частната жалба, защото в действителност по делото липсват такива отрицателни (или друг вид) сведения, които да подкрепят абстрактно звучащата констатация, че „ … не са налице достатъчно данни за поправяне на лицето“ (становище в съпроводително писмо от 12.01.24 г. – л.2 от н.ч.д.). Напротив – данните за личността на затворника (с изключение на тези за престъпната му биография) са изцяло положителни и демонстрираното от него поведение разкрива поправителен ефект в достатъчна степен. А – да се твърди, че в случая „поправянето“ (по смисъла на чл. 36, ал.1 и чл. 70, ал.1 НК) не е настъпило „в цялост“, изисква наймалкото да се посочи какво още предстои в корекционната дейност, което засега да не е постигнато. Претенции, обаче, в тази насока не са заявени, което прави изложените доводи не само абстрактно звучащи, но и трудно проверими по същество.

Следователно – проявеният от СГС подход да толерира лишения от свобода П. с постановяване на предсрочното му освобождаване е напълно съответен на доказателствата по делото, а приложената в изпитателния срок пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.1 НК се явява и допълнителна гаранция, че върху личността на осъдения ще бъде въздействано и в следващите близо 8 месеца.

Ето защо, на основание чл. 345, ал.1 НПК, Софийският апелативен съд, НО, 8 състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 852/21.02.2024 г. по н.ч.д. № 270/24 г. на СГС (НО, 11 с.).

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2