Решение № 1508 от 28.10.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1508 гр. Русе, 28.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20234520101384 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, вр. чл. 59, ал. 9 от СК от Б. С.

Ч. против Г. П. Ч..

Ищецът твърди, че с решение от 29.11.2019 год. по гр.д. № 63201/2018 год. по описа на СРС родителските права по отношение на детето били предоставени на ответника, а той бил осъден да заплаща издръжка, като му е определен и режим на лични отношения с детето.

Твърди, че обстоятелствата, при които е постановено решението, са съществено и трайно изменени. Предявява иск да му бъде предоставено упражняването на родителските права, да бъде определено местоживеенето на детето при него, на майката да бъде определен режим на лични отношения с детето, както и да бъде осъдена да заплаща издръжка.

Ответникът е подала отговор. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, като твърди, че те не отговарят на истината, а част от твърдените изменения, основно касаещи задържането в развитието на детето, се дължат именно на неговото поведениеактивността в снабдяването с таблет на сина им, когато е бил на две години и не следва това да й бъде вменявано във вина на нея. Оспорва всички изложени в исковата молба обстоятелства, като заявява, че на първо място не са настъпили обстоятелства от категорията на твърдените в исковата молба и обуславящи извод за съществено изменение. Същите не са и трайни, като се позовава на ППВС № 1 от 1974 г., в което са изброени примерно обстоятелствата, чиято промяна може да обоснове изменение на вече определени мерки относно упражняване на родителски права.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите 1 на страните, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Не се спори между страните, че решение от 29.11.2019 год. на СРС, 83- състав по гр.д. № 63201/2018 год. е прекратен бракът между страните, като родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на родителски отношения с детето и е осъден да заплаща издръжка, съгласно постигнатото споразумение.

Още преди приключване на бракоразводното производство Г. Ч. се мести от С* в Русе с двете си деца- П* и Й*. П* е неин син от предходен брак с Т.П. който е прекратен по взаимно съгласие с Решение № 4196/08.04.2016 год. по гр.д. № 31828/2015 год. по описа на СРС. По време на преместването П* е на 10 години. Тъй като не успява да свикне с новата обстановка в Русе, Г. Ч. и бащата на П*- Т*П* сключват споразумение по гр.д. № 628/2021 год. по описа на РРС и родителските права се предоставят на бащата, като на майката е определен режим на родителски отношения с детето и е осъдена да заплаща издръжка.

Детето Й* е посещавало детска ясла след преместването на майката от С* в Русе през 2019 год., а впоследствие и държавна детска градина, но по настояване на бащата е преместен в частна „Надежда, Вяра и Любов“- Русе. Това се налага, тъй като от лятото на 2022 год. родителите уговорили друг режим на родителски отношения, като половината от месеца детето живеело с бащата, а другата половина- с майката. Такива отсъствия от детска градина са несъвместими с режима и изискванията в държавните и общински детски градини.

През 2021 год. Й* посещава тренировки по плуване по настояване на бащата.

Майката първоначално не е била съгласна поради опасността от често боледуване, но впоследствие е отстъпила. Тъй като закрили басейна, който детето посещавало, от лятото на 2022 год. то посещава тренировки по плуване в С*, когато е при баща си.

От октомври 2022 год. детето посещава логопед в С* по инициатива на бащата. В същото време, а и понастоящем то посещава и логопед в Русе.

От септември 2022 год. детето посещава тренировки по карате в спортен клуб М*С*, когато е при баща си.

Действително, от средата на 2022 год. е налице промяна в обстоятелствата, при които е постановено предходното решение, но това е се дължи изцяло на последователните и целенасочени действия на бащата, а не на някакви обективни факти или тепърва възникнала необходимост. Фактът, че майката не се противопоставя на нито едно от тези действия говори, че тя е загрижена за детето и няма нищо против на първо място то да прекарва повече време с баща си, на второ- да развива своите умения в различни сфери и най- вече да се подобри неговото интелектуално и езиково развитие, за което и сама полага нужните усилия.

При извършеното проучване социалните работници от ДСП Русе са установили, че в жилището на майката са налице много добри хигиенно- битови условия, като за детето са осигурени дрехи и играчки, съобразени с възрастта, пола и сезона. Социалните работници са 2 установили силна привързаност на детето към майката, познаване на потребностите на детето и начина да ги задоволява. Детето е силно привързано към майката, спокойно е в нейно присъствие. Радва се на съвместни игри с нея. Й* е много емоционален и споделя с вълнение преживяванията си с майка си. Момчето търси вниманието и близостта й- обича да се гушка в нея, да бъде галено, милвано и целувано.

Приблизително същите данни, макар и при не толкова задълбочено проучване, споделят и социалните работници от ДСП- К* за условията, при които се отглежда детето при бащата. Емоционалните връзки между бащата и детето не са обсъдени.

Свидетелите П. В.- приятелка на ответника и П. П.- неин баща установиха, че Г. Ч. е добра, грижовна и всеотдайна майка, която е отговорна по отношение на децата си.

Понастоящем тя е променила работата си, за да може да работи от вкъщи и едновременно да реализира по- високи доходи. Баща й живее в същия вход и когато се налага, помага в отглеждането на детето.

Относно таблета, около който се водят основните полемики по делото, съдът намира на първо място неприемливо да се купи такова устройство на двегодишно дете, без оглед причината. Неумението да общува с майката, бащата се опитва да преодолее като търси контакт директно с невръстното си дете. Притеснително е възлагането на очакване за отношения на едно двегодишно дете, което на тази възраст е едва излязло от пеленаческа възраст. На следващо място бащата упреква майката, че детето прекалено често стои на таблета, на нейния телефон или пред телевизора, а от друга страна той сам създава предпоставки детето да използва устройства. Неизяснено остана защо бащата държи детето да носи таблета си, когато отива при него в С* при положение, че твърди, че там не се ползва.

Свидетелите на ищеца Л.. Г.- приятелка и съседка и З. З. З.- фактически съжителстваща с него, нямат наблюдения по отношение на начина, по който майката се грижи за детето понастоящем, нито за грижите, които е полагала в миналото, поради което и не могат да направят съпоставка дали е налице промяна спрямо положението през 2019 год., когато е било предоставено упражняването на родителските права от съда. З. З. действително полага изключителни грижи както за бащата, така и за детето. Тя е загрижена, дисциплинирана, отлична домакиня и способна да организира и ръководи живота в новото си семейство. Въпреки нейните усилия и участието в живота на детето, е налице тревожност у Й*, за която говори и тя, и свидетелят Г.. Те също споделиха за проблемно психическо състояние на Й* и неадекватни негови реакции, например като му се откаже нещо. Имало е случаи, в които детето просто блокира, стои с наведена глава, имало моменти, в които се удряло само. И двете сочат, че и бащата, и неговата партньорка се опитват да го успокоят, да му говорят с него, за да се чувства то спокойно и сигурно. Психическите проблеми и тяхното проявление двете свидетелки отдават на неглижиране от страна на майката и липса на емоционална връзка с нея. Г. сочи, че детето не говори за майка си и че тя не го търси, а З.че то отказва да говори с майка си, когато тя го търси. Тъй като те нямат преки впечатления от отношенията между майката и детето, съдът не кредитира тези техни показания и изводи.

3

Свидетелят З. е и пряко заинтересована от изхода на делото, предвид отношенията си с ищеца, чиято кауза подкрепя и за която се бори, заедно с него. Поради това съдът преценява нейните показания съгласно чл. 172 от ГПК. Те не се подкрепят дори и от представените от ищеца писмени доказателства. В нито едно от тях няма данни детето да страда от заболяване, причината за което да е някакво действие или бездействие на майката, каквито най- общо са основанията за исканата промяна в упражняването на родителските права.

Вещото лице по приетата по делото съдебно- психологическа експертиза обаче дава друго обяснение на това поведение на детето- раздялата между родителите е свързана с преживяване на несигурност, неразбиране на случващото се, чувства на тъга, страх от изоставяне и гняв от страна на детето. Тези чувства са особено интензивни, ако раздялата се съпровожда от отношения на враждебност, конфронтация и затруднена комуникация между майката и бащата, каквато между страните по делото безспорно е налице. Като фамилен член всяко дете е свързано емоционално и психологически с всеки един от родителите си.

Й* Ч. има позитивно отношение и към двамата родители, но предвид създалата се ситуация на него му се налага да упражнява тази свързаност в сложната ситуация на развод между родителите, като така на практика преживява "конфликт на лоялностите", т.е. опитва се да остане лоялен и към двамата родители. Циркулирането на детето между разделените родителите по формула е свързана с преживяване на несигурност. Тези чувства са особено интензивни, ако раздялата се съпровожда от отношения на враждебност между майката и бащата. За да защити нуждата си от вътрешно равновесие, детето употребява несъзнавано система за изключване от конфликта, като заема позиция на „принудителна лоялност" към родителя, при когото е в момента. Така то, когато е при единия родител може да избере/приеме трайно неговата позиция, за да облекчи страданието си.

Раздялата между родителите на Й* се е случила в ранна възраст, когато по принцип от основно значение за неговото развитие е присъствието на майката. Постепенно в процеса на порастване на детето бащата започва да придобива все по- важно значение, като това се случва на фона на силно влошените отношения между двамата родители и невъзможността да се постига единно решение относно грижите за детето. Прави впечатление силното желание на бащата да присъства в живото на детето от най- ранна детска възраст, като той мотивира това с изграждането на добра връзка баща- дете. Според вещото лице силното желание за предоставяне на най- добра грижа не е съобразено в достатъчна степен с индивидуалните потребности на детето. След като се променя динамиката и продължителността на срещите на бащата с детето (две седмици при своята майка в гр. Русе и 10 дни при бащата в гр. С*), Й* реално губи представа за това къде е неговият дом, съответно няма ясни граници за дом, семейство, правила и модел на родителстване, което води до преживяване на несигурност и тревога у него, съответно отреагирана в поведения разпознати като „симптом", описани подробно в исковата молба от бащата и съдържащи се в показанията на свидетелите Г. и З.. Родителите очевидно не се съобразяват с възможностите на детето да понесе непрекъснатите промени които те внасят в живота му от 2019 година насам, които задоволяват до голяма степен желанието и потребностите на родителите и 4 техните семейства, но не са щадящи детето. То просто не може да ги понесе в един момент и реагира със синдром на тревожност. Никой от родителите обаче не се замисля, забелязвайки симптомите, че това се дължи на неговото поведение, а всеки от тях ги свързва с поведението на другия.

Според вещото лице и двамата родители покриват в еднаква степен критериите при преценка на родителския капацитет и всеки от тях може да се справи с отглеждането на детето, но те трябва да открият друг аргумент, а не годността на единия или другия да се грижи за детето.