Решение № 225 от 02.02.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 985/2025
- Вид
- Решение № 225
- Подписан
- 02.02.2026
- В сила
- 06.03.2026
- Състав
- ПАНАЙОТ СТОЯНОВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 143 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 4 ал. 2 · Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 225 гр. Бургас, 02.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120100985 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на исковата молба на „Топлофикация Бургас“ АД, ЕИК ....................., със седалище гр. ., против К.
К. И., с настоящ адрес в гр. Бургас, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 618,03 лева – главница за ползвана топлинна енергия за периода м. юли 2023 -м. юли 2024 год. , представляваща сбор от БГВ – 519,89 лева, отопление – 0,88 лева, сградна инсталация – 63,58 лева, такса за отчет дялово разпределение – 33,68 лева, и 51,71 лева – сборна мораторна лихва за забава за периода 01.09.2023-24.09.2024 год., ведно със законната лихва върху сборната главница, начиная от 27.09.2024 год. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед за изпълнение № 3271/30.09.2024 год. по ч. гр. д. № 6580/2024 год. на БсРС.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: между страните съществува облигационно отношение по чл.150 и § 1, т. 2а от ЗЕ, за продажба на топлинна енергия в жилище, находящо се в гр. ... ........ купувач е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда; ответникът е клиент по см. на чл. 3 от ОУ, но не е заплатил предоставената му топлинна енергия за периода м. юли 2023-м. юли 2024 год.; ответникът е собственик топлоснабдения имот; ищецът е начислил дължимите суми на база предоставените му от топлинния счетоводител „Белчевстрой“ ЕООД данни за отчетена и разпределена енергия; отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на 1 ответника се извършва от „Белчевстрой“ ЕООД въз основа на протокол от 25.10.2000 год. за проведено общо събрание на етажната собственост, взето по реда на чл. 4 ал. 2 от ПУРНЕС; подписан е Анекс № 182 от 27.12.2000 год. към Договор ТАК № 4 за топлинно счетоводство от 08.01.2001 год.; общото количество топлинна енергия, доставено в конкретната абонатна станция, се отчита ежемесечно от „Топлофикация-Бургас“ АД, от него се приспадат технологичните загуби в абонатната станция, отразени в „Справка консумирана топлоенергия и приспаднати технологични загуби”, а така полученото количество топлинна енергия се подава за дялово разпределение към топлинния счетоводител; на общия топломер в абонатната станция е извършвана периодична метрологична проверка, уредът съответства на одобрения тип и Протокол за подмяна на топломер от 06.07.2022 год.; според приложената „Справка за дължими суми на абонат К. К. И., посочени са дължимите за топлинна енергия суми по компоненти – за битово-горещо водоснабдяване (БГВ), за отопление (за щранг-лира, каквато има в имота на клиента, тя е отоплително тяло без измервателен уред), за сградна инсталация (тя се начислява на основание чл. 143 от ЗЕ и се разпределя на всички абонати в абонатни станции с топлоподаване на топлинна енергия за отопление), за дялово разпределение – то се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия, самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а, ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1, ЗЕ; срокът за плащане е определен в чл. 32 от ОУ от 2008 год. и 2010 год., в съответствие с наредбите за топлоснабдяването, и е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася; купувачът изпада в забава на първия работен ден след изтичане на срока за плащане; при несъгласие с дължимите от купувача суми, той има право да предяви, на основание чл. 32 от ОУ, рекламация за открити несъответствия – в 45-дневен срок от падежа на всяко месечно задължение; рекламации и възражения от страна на ответника към ищеца не са предявени, поради което правото да се оспори размерът на начислените суми е преклудирано.
Въз основа на молба на ищеца, с определение рег. № 6267/10.11.2025 год. съдът е конституирал „Белчевстрой“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище гр.
Б у р га с , в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца „Топлофикация Бургас“ ЕАД, на основание чл. 219, ГПК.
Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, е оспорил исковете и е навел следните насрещни твърдения: липсват валидни доказателства за претедираните вземания, няма представени фактури за начислените суми, съдържащи изискуемите по чл. 38б, ал. 4 от ЗЕ реквизити; няма данни ищецът да е изпълнил задължението си по чл. 38, ал. 5, ЗЕ, за предоставяне на информация за фактурирането на потребителя – лично или по електронен път; няма доказателства ответникът да е бил уведомен за претендираните суми, с което са нарушени правата му на потребител, задължението за издаване на фактури и конкретните данни, които те трябва да 2 съдържат, са установени в чл. З0, ал. 3 и Приложение 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Бургас“ АД; в приложените по делото документи липсват всички параметри на цената на топлоенергията; няма документи за отчитане потреблението на абоната; липсват карнети или други документи за потреблението на парно и топла вода за процесния период и как е било остойностено то; в представените справки потреблението е разделено на съвсем произволни суми по месеци ; месечните вноски не са равни, а са разбити неясно на какъв принцип; произволното определяне на месечните задължения пряко рефлектира върху лихвите, защото всяка лихва започва да тече върху съответната сума от различна дата, поради което искът за лихви също е неоснователен и недоказан; удостоверението за дялово разпределение е за период, който не съвпада с процесния; липсват доказателства за техническата изправност на общия водомер и допълнителния контролен топломер на сградата; приложените към исковата молба свидетелства за проверка на топломер не съответстват като модел и фабричен номер на уреда, поставен в бл. 67, ж. к. Славейков; за изправността на общия водомер не е представен сертификат за метрологична годност; отчетите от тези уреди не би следвало да се приемат като годно доказателство за определянето на претендираните по делото суми.
Третото лице помагач не изразява становище по делото; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6580/2024 год. на БсРС, ответникът К. И. е посочен като длъжник на ищцовото ЕАД за топлоснабден обект с адрес гр. ......, и в това си качеството е поканен да заплати на кредитора сумите от 618,03 лева – сборна главница за предоставени услуги за топлинна енергия през периода м. юли 2023-м. юли 2024 год., и 51,71 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 01.09.2023-24.09.2024 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 27.09.2024 год. до окончателното й изплащане. За тези вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3271/30.09.2024 год., а за установяване дължимостта им е постановено Разпореждане № 122/03.01.2025 год., на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, ГПК.
Месечните задължения за главници са описани по фактури и са изброени в извлечение от сметка на ищеца на л. л. 7-8 по описа на делото.
Според представената писмена справка чрез отдалечен достъп, изд. от 3
Агенцията по вписванията, на 05.07.2018 год. ответникът К. И. е придобил правото на собственост върху топлоснабдения имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ......................
По делото не се спори, че за сградата-етажна собственост, в която се намира описаното жилище, дяловото разпределение се извършва въз основа на писмен договор от 23.01.2001 год., сключен с третото лице помагач „Белчевстрой“ ЕООД.
По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че отчетената от топломера в абонатната станция топлоенергия е разпределена математически чрез софтуер, утвърден от КЕВР, съгл. методиката по наредбата за топлоснабдяването; спазени са действащите нормативни правила за индивидуалното разпределение на доставената енергия (при неосигурен достъп от ответника); абонатната станция е била действаща, а общите водомер и топломер – изправни, през целия процесен период.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения положителен установителен иск за основателен. Съгласно чл. 153, ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградаетажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение (такъв е настоящият казус), са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Според чл. 139, ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, регламентиран в ЗЕ; топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Според чл. 145, ал. 1 и чл. 155, ал. 1, т. 2 от същия закон, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти и прогнозни месечни стойности и изравнителни сметки.
Задължението за плащане цената на топлоенергията възниква в тежест 4 на собственика на обект в сграда-етажна собственост с абонатна станция, съотв. в тежест на носителя на ограничено вещно право на ползване върху такъв обект; за възникване на облигационната връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор, поради което възражението на ответника е неоснователно. В случая правилното отразяване на съответния титуляр на партидата при ищеца има значение и за правилното определяне на длъжника по вземанията, а основно значение за този факт е легитимацията на субекта като собственик или ползвател на топлоснабден имот. Както бе посочено, ответникът е бил едноличен собственик на жилището през целия процесен период. По отношение размера на главницата съдът съобразява заключението на вещото лице, сочещо правилното прилагане на действащата методика по ЗЕ и наредбата за топлоснабдяването. Делото не съдържа данни за неправилно определяне на дължимата главница, поради което възражението на ответника е недоказано – в тази насока следва да се има предвид и неопроверганото с насрещно доказване експертно заключение за правилно функциониране на абонатната станция, водомера и топломера за процесния период.
Ответникът не е опровергал твърдения от ищеца отрицателен факт за неосигуряване на достъп до жилището, с оглед редовното отчитане на консумираната топлоенергия, поради което съдът приема, че изготвените сметки и определената цена на потребената енергия отговарят на нормативните правила. В представената писмена справка са посочени номерата и датите на фактурите за процесните вземания, като след изтичане на 30-дневния срок за доброволно изпълнение на паричното си задължение потребителят изпада в забава, съгл. чл. 32 от общите условия на ищеца-ЕАД.
Предвид бездействието за плащане на главницата, съдът намира за доказан и акцесорния иск за обезщетение за забава. Видно от заключението на вещото лице, размерът на обезщетението за забава е определен правилно, поради което съдът счита, че акцесорното вземане е доказано.
Предвид основателността на исковете, в тежест на ответника К. И. следва да бъдат възложени деловодните разноски, направени в настоящия съдебен процес – общо 345,13 евро (чл. 78, ал. 1, ГПК), която сума представлява сбор от платените държавна такса, депозит за представител на ответника и възнаграждения за адвокат и за вещо лице.
Разпечатката съдържа 26 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec055076-4486-4a12-863a-ce9cdaa9e34c