Определение № 2300 от 26.10.2026, Административен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2300

Кюстендил, 26.10.2026 г.

Административният съд - Кюстендил - III състав, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА административно дело № 20267110700485 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебният акт е постановен на основание чл.159, т.1 от АПК.

Ц. Ч. Е., [ЕГН], понастоящем в затвора Самораново обжалва заповед № 102-10-138-1/ 04.06.2026 г. на началника на затвора Самораново, с която на основание чл.101, т.1 от ЗИНЗС е наказан с дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, потвърдена със заповед № Л-10-71-1/ 18.06.2026 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

С определение № 2137/ 08.10.2026 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото.

В писмен отговор изх. № 102-30-3925-1/ 16.10.2026 г. /същият с вх. № 4361/ 22.10.2026 г. по описа на съда/ старши юрисконсулт Е. М. Г. като пълномощник на ответния началник на затвора Самораново счита жалбата за недопустима, тъй като ЗИНЗС не предвижда съдебен контрол на оспорената заповед, а само административен такъв пред по-горестоящия орган, който в случая е изчерпан, а нормата на §4б, ал.1 от ДР на ЗИНЗС е неприложима. Отделно от това счита, че отсъства възможността по чл.120, ал.2 от Конституцията на [държава] във връзка с приетото в Решение № 5/18.02.1997 г. по к.д. № 25/ 1996 г. на Конституционния съд. Твърди, че в Препоръка Rec /2006/ 2 на Комитета на министрите към Съвета на Европа относно Европейските правила за затворите, част IV „Вътрешен ред“, раздел „Дисциплина и наказания“, чл.57, §2 изрично е предвидено, че националното законодателство следва да определи действията и бездействията на затворниците, представляващи дисциплинарни нарушения; процедурите, които трябва да се следват при разглеждане на случаи на дисциплинарни нарушения; вида и продължителността на наказанията, които могат да бъдат наложени; органите, които са компетентни да налагат такива наказания и органите, пред които може да бъде обжалвано налагането на наказанието и достъпа до тях. Член 61 от същия раздел регламентира правото на виновния затворник да обжалва решението пред компетентен и независим висшестоящ орган. Според пълномощника на ответника, макар препоръката да няма задължителен характер, с нея се възприема подход, според който в националното право на съответната страна – членка на Съвета на Европа, каквато е [държава], следва да е предвидено право на обжалване на наложеното на лишения от свобода дисциплинарно наказание, но без да се изисква органът, който е компетентен да се произнесе по жалбата срещу това наказание, да е непременно съд, поради което изискванията в Препоръката са намерили израз в чл.110, ал.1 от ЗИНЗС. Тъй като се касае за леко по вид дисциплинарно наказание, следва да се приеме, че разпоредбата на чл.6 от ЕКПЧ е неприложима. Моли съда на основание чл.159, т.1 от АПК да остави жалбата без разглеждане като недопустима. Евентуално изразява становище за неоснователност на оспорването.

След запознаване с доказателствата по делото и отговора на пълномощника на ответника съдът намира, че жалбата е недопустима поради наличие на основанието по чл.159, т.1 от АПК. Оспорената заповед не подлежи на съдебно оспорване. Съображенията за това са следните:

С оспорената заповед е наложено дисциплинарното наказание по чл.101, т.1 от ЗИНЗС „писмено предупреждение“. Жалбоподателят се е възползвал от възможността по чл.110, ал.1, изр.2 от ЗИНЗС да обжалва заповедта пред горестоящия орган - главния директор на ГД „Изпълнение на наказания", който по реда на чл.110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС е отхвърли жалбата и е потвърдил оспорената заповед. С това е изчерпан уредения в ЗИНЗС административен контрол за законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание.

Анализът на разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗИНЗС налага извод, че съдебен контрол е предвиден единствено за наказанието „изолиране в наказателна килия“ по чл.101, т.7 и т.8 от ЗИНЗС. За останалите видове наказания, включително наложеното по оспорената заповед специалният закон предвижда оспорване единствено по административен ред, което право жалбоподателят надлежно е упражнил. Нито АПК, нито специалния ЗИНЗС предвиждат обжалване на акта по чл.110, ал.5 от ЗИНЗС на горестоящия орган.

Неприложимо е правилото на §4б, ал.1 от ДР на ЗИНЗС, тъй като се отнася до случаите, когато не е предвидено изрично в ЗИНЗС обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. В случая по делото е предвидено обжалване на заповедта на началника на затвора пред по-горестоящия орган, което е осъществено. Целта на нормата не е въвеждане на изрична обжалваемост пред съд на административните актове, които са изключени от обхвата на съдебния контрол, а е регламентирана родовата и местна подсъдност на делото и реда, по който се разглеждат жалбите срещу актовете на органите по изпълнение на наказанията, за които преди и след изменението на закона не е предвиден изрично ред и подсъдност по отношение на обжалването.

Съдът споделя становището на пълномощника на ответника, че Препоръка Rec /2006/ 2 на Комитета на министрите към Съвета на Европа възприема подход, който е намерил израз в нормата на чл.110, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като е установен правен ред и механизъм по който лишените от свобода богат да обжалват заповедите за по-леките дисциплинарни наказания, каквото е процесното, пред компетентен и независим висшестоящ орган, какъвто е главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“.

Нормата на чл.6 от ЕКПЧ е неприложима, тъй като жалбата по делото не касае решаване на правен спор относно основателност на наказателно обвинение срещу жалбоподателя.

Изключението по чл.120, ал.2 от Конституцията на [държава] във връзка с установеното в решение № 5 от 18.02.1997 г. по к.д. № 25/ 1996 г. на Конституционния съд, допуска правото на защита срещу по-леките по тежест дисциплинарни наказания да се реализира в рамките на законоустановено административно производство.

В тази насока е установената в страната практика на административните съдилища по идентични правни казуси /вж. определение № 361/ 10.03.2026 г. на АС – [област] по адм.д. № 73/ 2026 г., определение № 650/ 28.04.2026 г. на АС – [област] по ч.а.д. № 177/ 2026 г., определение № 6671/ 27.05.2026 г. на АС – [област] по ч.а.д. № 1551/ 2026 г./.

На основание чл.159, т.1 от АПК жалбата ще се остави без разглеждане, а съдебното производство ще се прекрати. Насроченото открито съдебно заседание следва да се отмени.

Мотивиран от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ насроченото на 02.12.2026 г. от 11:30 часа открито съдебно заседание по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ц. Ч. Е. срещу заповед № 102-10-138-1/ 04.06.2026 г. на началника на затвора Самораново, потвърдена със заповед № Л-10-71-1/ 18.06.2026 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 485/ 2026 г. по описа на КАС.

Определението подлежи на обжалване от страните с частни жалби пред тричленен съдебен състав на Административен съд - [област] в 7-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Определението да се съобщи на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�