Определение № 123 от 20.06.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123 гр. Бургас, 16.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно търговско дело № 20222001000104 по описа за 2022 година Производството е образувано е по повод частна та жалба н а А. по в., представлявана от изпълнителния директор Д. М., чрез С. Г. – главен юрисконсулт в дирекция „ПОЧРД“, против Определение № 55/ 17.05.2022 г., постановено по т.д. № 27/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 14/ 23.03.2022 г., в частта за разноските.

Жалбоподателят изразява недоволство от определението като постановено при неправилно прилагане на материалния закон. В частната жалба се поддържа, че в случая е следвало да намерят приложение правилата, относими към охранителните производства, съгласно които разноските са за сметка на молителя. Настоява се за корективно прилагане на разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ и тълкуването във връзка с разпоредбата на чл.541 ГПК.

Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и оставяне без уважение искането на насрещната страна за присъждане на разноски.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „А.“ ЕООД, чрез адв.М.П. – АК – Сливен.

В него се навеждат доводи за нейната недопустимост, респективно – неоснователност. Страната се аргументира с наличието на императивно правило относно приложимия критерий за обжалваемост на определението по чл.248, ал.1 ГПК, с оглед окончателността на съдебния акт, отменящ отказа на длъжностното лице по регистрацията, по отношение на А. по в.. Обосновава се мнение за законосъобразност и правилност на обжалваното определение, предвид наличието на специална норма, уреждаща присъждането на разноски 1 по реда на ГПК.

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата , отговора и въз основа на представените доказателства приема следното:

Направеното възражение за недопустимост на частната жалба е неоснователно. Нормата на чл.248, ал.3, изречение второ ГПК не ограничава правото на обжалване, а указва неговия процесуален ред. В настоящия случай безспорно за А. по в. съществува правен интерес от обжалването. Частната жалба отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество обаче тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, в съдебните производства, образувани по обжалване откази на А.та по в. на страните се присъждат разноски, по реда на ГПК. Нормата е в отклонение от общия принцип за възлагане на разноските в охранителното производство в тежест на молителя – чл.541 ГПК, и явно свидетелства за подхода на законодателя да я въведе като специална в съдебните производства, които се развиват с участието на А.та по в.. Препращането е към общите правила за присъждането на разноските, уредени в чл.78 и сл. ГПК. Самото съществуване на тази правна норма би било безпредметно, ако тя не въвежда нещо различно от досегашната регулация на разноските в охранителните производства. Предназначението е да рационализира процеса по присъждане на разноски в съдебните производства, продължение на регистърните такива, предоставяйки възможност споровете относно разходите за защита срещу незаконните действия на администрацията да се разрешат по облекчен ред и икономичен начин, без нужда от производства по специалния ЗОДОВ.

Необоснована е претенцията на частния жалбоподател за корективно тълкуване на нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Недопустимо е по пътя на тълкуване по същество да се откаже да се приложи действащо законово правило, толкова повече, че подобно тълкуване в конкретния случай изцяло отнема съдържанието на разпоредбата да уреди по първичен начин обществените отношения в коментираната материя и обезсмисля въвеждането й като част от законодателството. Подобен акт би влязъл в пряка колизия и с презумпцията за законосъобразност на актовете на демократичните институции, в частност на парламента.

Отговорността за разноски в гражданския процес предвижда пропорционално присъждане на разноските на страните, съобразно положителния за тях изход от производството. Съгласно чл.81 ГПК, съдът дължи произнасяне по разноските с всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция.

Оттук, присъждайки в полза на жалбоподателя по т. д. № 27/ 2022 г. сторените от него разноски в производството и оставяйки без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението, Окръжен 2 съд Сливен е постановил един правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 55/ 17.05.2022 г., постановено по т.д. № 27/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3