Решение № 349 от 06.06.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20221800100575 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по инициатива на съда за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в Решение № 1/03.01.2020 г., постановено по в. гр. д. № 575 на Софийския окръжен съд за 2022 г., с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. В. И. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в размер на 15500 лв. във връзка с незаконосъобразно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл. 242, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.06.2020г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 66500 лв., както и претенцията за мораторно обезщетение върху присъдената сума за периода от 09.02.2018г. до 25.06.2020г.

В мотивите на решението съдът е изложил подробни съображения за размера, до който претенцията за неимуществени вреди се явява основателна.

Приел е също, че на основание т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д. 3/2004г. ОСГК правото на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда (в случая - 26.06.2020г.), от който момент обезщетението става изискуемо. В тази връзка изрично е постановил, че претенцията за присъждане на законна лихва следва да бъде уважена от този момент (26.06.2020г.), а за частта преди него до посочения в исковата молба начален момент (датата на увреждането 09.02.2018г.) – да бъде отхвърлена.

В частта, в която, като последица от частичното отхвърляне на главницата за разликата между 15 500лв. до 66 500лв., акцесорната претенция за законна лихва върху тази разлика за периода от 09.02.2018г. до 1 окончателното й изплащане също е била отхвърлена, обаче, този извод не е възпроизведен в диспозитива на съдебното решение, макар в мотивите съдът недвусмислено да е формирал воля за това. Следва изрично да се отбележи, че, с оглед частичното отхвърляне на иска за главницата, волята на съда е била да отхвърли изцяло и акцесорната претенция върху отхвърлената част от главницата – не само за посочения в първото указание на САС период (а именно - от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението), но и за предходните претендирани от ищеца периоди от 09.02.2018г. до 25.06.2020г. и от 26.06.2020г. до датата на предявяване на иска, за които лихва също не е дължима именно поради частичното отхвърляне на иска за главницата. Доколкото в конкретния случай не става въпрос за пропуск в решаващата дейност на съда, който се отстранява по правилата на обжалването, а за несъответствие между действителната и външно обективираната воля на съда, то може да се поправи по реда на чл.

247 от ГПК, тъй като съставлява очевидна фактическа грешка.

Що се отнася до второто указание на САС, следва да се има предвид, че първоинстанционният съд вече е постановил надлежен отхвърлителен диспозитив по претенцията за мораторна лихва върху присъдения размер на обезщетението от 15500 лв., като част от сумата 66500 лв., за периода от 09.02.2018г. до 25.06.2020г., а претенцията за лихва върху отхвърлената част от тази сума за същия период ще бъде отхвърлена с постановяване на общ диспозитив в съответствие с изложеното по- горе – както за период до предявяването на иска, така и след този момент.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в първия диспозитив на Решение № 1/03.01.2020 г., постановено по в. гр. д. № 575 на Софийския окръжен съд за 2022 г., който вместо

„ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на А. В. И. с ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в размер на 15500 лв. във връзка с незаконосъобразно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл. 242, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.06.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 66500 лв., както и претенцията за мораторно обезщетение върху присъдената сума за периода от 09.02.2018г. до 25.06.2020г.“ СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ:

„ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на А. В. И. с ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в размер на 15500 лв. във връзка с незаконосъобразно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл. 242, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.06.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди 2 за разликата до пълния предявен размер от 66500 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част от претенцията за период от 09.02.2018г. до окончателното й изплащане, както и претенцията за мораторно обезщетение върху присъдената сума за периода от 09.02.2018г. до 25.06.2020г.“

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 3