Решение № 260072 от 02.02.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е №

Гр.София, 02.02.2023 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в о т к р и т о съдебно заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ Г. при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Г. търг.дело №1358 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. чл.432 от ТЗ от „А.Б.Б.“ АД срещу Г.Д.М. с искане съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че Банката има валидно и изискуемо вземане в размер на:

- сумата в размер на 59782.50 евро, представляваща дължима главница по Договор за кредит „Жилище“, ведно със законна лихва за периода от 30.06.2017г. до изплащане на вземането

- договорна лихва в размер на 8476.22 евро за периода от 19.12.2015г. до 22.06.2017г.

- обезщетение за забава върху просрочената главница мораторна лихва в размер на 1549.76 евро за периода от 19.10.2016г. до 22.06.2017г.

- неустойка в размер на 3015.39 евро за периода 19.01.2016г. до 22.06.2017г годишна такса за управление в размер на 337.35 евро за периода от 19.12.2015г. до 22.06.2017г.

- лихви и неустойки по преструктурирани кредити в размер на 41830.89 евро за периода от 19.09.2015г. до 22.06.2017г., както и разноски.

Претендира разноски в заповедното производство, както и в настоящето производство.

С определение на съда от 01.02.2022 г. производството по делото спрямо „Г.“ ЕООД е прекратено.

С писмения си отговор ответникът М. оспорва предявените искове, като се позовава на нищожност на посочените клаузи от договора за кредит – чл.3.1., чл.3.3, чл.3.4, чл.3.5.2 и чл.3.6.1, чл.3.6.3 и чл.3.7, чл.3.9., чл.4.2. и чл.10.1., също така на тяхната неравноправност по смисъла на ЗЗПотр и европейското законодателство, които се извличат от съдържането на договор и анексите, както и на нищожност на допълнителното споразумение и клаузата за неустойка, като противоречащи на добрите нрави.

СЪДЪТ, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на разпоредбата на чл.235 ГК, прие за установено следното:

От представения по делото Договор за кредит за жилище № ПД -3401 изменен с анекс № 1 от 19.08.20211г., Анекс №2 от 20.02.20212 г., Анекс №3 от 19.03.2013 г. и Анекс № 4 от 17.09.2015 г. се установява, че с ответникът- физическо лице е сключен договор за кредит, съгласно който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит за покупка на следния недвижим имот, а именно: СКЛАД №3 и ГАРАЖ №6, в новострояща се монолитна жилищна сграда в гр.София, кв.“Овча купел“ ул.“Масетро Кънев“ 79, УПИ VII-908, кв.28, а кредитополучателя се задължава да върне кредита ведно с дължимите лихви (съгласно раздел III), в срок до 19.04.2025 г. За обезпечение на всички вземания на Банката които произтичат от сключения договор е учредена законна ипотека върху имотите (чл.6). Съгласно клаузата на чл.6.2. кредитополучателят се е задължил и да издаде в полза на Банката запис на заповед, авалиран от „Рама инженеринг Ко“ ООД (сегашно наименование „Г.“ ЕООД).

Безспорно е, че кредитът е усвоен по открита банкова сметка. *** експертиза, допусната по делото, се установи че съгласно чл.1.1 на процесния договор за кредит, размерът на отпуснатия кредит от „А.Б.Б.“ АД на кредитополучателя Г.Д.М. е 63 000 евро, като на основание чл.3.5.1 на процесния договор за кредит, при усвояване на кредита кредитополучателят дължи еднокатна такса в размер на 1,75% от размера на отпуснатия кредит. Същата е в размер на 1 102,50 евро, като при усвояване на кредита, ищецът е прихванал таксата от размера на отпуснатия кредит 63 000 евро, в резултат на което по сметката на кредитополучателя е постъпил остатъка в размер на 61 897,50 евро, след удържане на таксата 1 102,50 евро. По данни от предоставено банково извлечение от разплащателна сметка в евро с IBAN:

***

- кредитополучателя Г.Д.М. е констатирал, че на датата 21.05.2010 г. по сметката е постъпила сума в размер на 61 897,50 евро, с основание:750RL ТА101410001 Усвояване на кредит“. От доказателствата по делото и заключението на вещото лице се установи, че кредитополучателят е забавил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница, поради което с покани, връчени на 04.05.2017 г. банката го е поканила да плати в 7 дневен срок. От заключението на вещото лице е видно (таблица 1), че към датата 23.06.2017 г., неплатеният остатък за главница по процесния договор за кредит и анексите към него съгласно предоставената информация от ищеца е на 59 782,50 евро, който включва:

23.06.2017

Неплатена просрочена главница - 2 194,26 евро за периода 19.11.2016 г. – 23.06.2017 г., съгласно колона 8 на таблица 1 и -

Неплатен остатък за редовна главница към

23.06.2017 г. - 57 588,24 евро, съгласно колона 3 на таблица 1.

Поради това, на основание чл.7.1.1. от договора банката е обявила кредита за предсрочно изискуем с уведомления изх.№ 068 и 069 от 19.05.2017 г., връчени на длъжниците на 09.06.2017 г., че като едновременно с това бил даден седемдневен срок за доброволно плащане на дълга. Това се установява от приложените към ч.гр.дело на СРС писмени доказателства - обратни разписки. Поканите са получени лично от длъжника, както и от него в качеството му на управител на търговското дружество - поръчител.

Съгласно мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл.

432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.

20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.

Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.

Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и липсват каквито и да било нормативни изисквания относно съдържанието й.

След обявяване на кредита за предсрочно изискуем са постъпили частични, нерегулярни плащания от страна на длъжника. От заключението на вещото лице се установява, че неплатеният остатък за възнаградителна лихва по процесния кредит е в размер на 8 476,22 евро, отнасяща се за периода от 19.12.2015 г. до 18.05.2017 г. Неплатената възн. лихва включва неплатена лихва за гратисен период 4 680,11 евро (по колона 10 на табл.2) и неплатена редовна лихва 3 796,11 евро (по колона 11 на табл.2).

По предоставени счетоводни данни от ищеца по кредита е извършено преструктуриране на неплатена възн. лихва в размер на 19 250,22 евро посочена в колона 8 на таблица 2, която лихва е отделена за погасяване съгласно анекс 2 и анекс 3 към договора за кредит в отделен погасителен план, на отделни месечни вноски различни. Изчисленото неплатено обезщетение за забава върху просрочена главница е в размер на 1 678,61 евро, за периода от 19.10.2016 г. до 22.06.2017 г. вкл. По счетоводни данни на ищеца, начислената и неплатена лихва върху просрочена главница е в размер на 1 672,83 евро за същия период. Неплатената неустойка за забава върху просрочена възн. лихва (редовна лихва и лихва през гратисен период) по счетоводни данни на ищеца е в размер на 3 072,34 евро, за периода от 19.01.2016 г. до 22.06.2017 г. вкл. Неплатеното задължение за такса управление по счетоводни данни на ищеца е в размер на 337,35 евро, за периода от 19.01.2016 г. до 22.06.2017 г. вкл. (табл. 5) По счетоводни данни от ищеца се констатира, че неплатените преструктурирани вноски за възн. лихва и неустойки са в общ размер на 41 830,89 евро. (табл. 6) За периода от датата на сключване на договора до датата на анекс 1 - 19.08.2011 г. начислената възнаградителна лихва е в размер на 7 950,98 евро (колона 2 на таблица 7). За периода от датата на сключване на договора до датата на анекс 2 - 20.02.2012 г. начислената възнаградителна лихва е в размер на 10 372,77 евро (колона 4 на таблица 7). За периода от датата на сключване на договора до датата на анекс 3 - 19.03.2013 г. начислената възнаградителна лихва е в размер на 16 706,92 евро (колона 6 на таблица 7). За периода от датата на сключване на договора до датата на анекс 4 - 17.09.2015 г. начислената възнаградителна лихва е в размер на 29 650,33 евро (колона 8 на таблица 7). За периода от датата на сключване на договора до датата на предсрочна изискуемост - 18.05.2017 г. начислената възнаградителна лихва е в размер на 39 293,80 евро (колона 10 на таблица 7). За периода от датата на сключване на договора до датата на заявлението по чл.417 от ГПК - 30.06.2017 г. е начислената възнаградителна лихва в размер на 39 293,80 евро (колона 19 на таблица 7). За периода от датата на сключване на договора до датата на споразумението между ищеца и Г.Д.М. -11.09.2017 г.(л.49 от делото) и към датата на споразумение 1 - 29.04.2015 г. начислената възнаградителна лихва е в размер на 39 293,80 евро (колона 10 на таблица 7), т.е. след датата на обявената предсрочна изискуемост по кредита 18.05.2017 г. не е начислявана възн. лихва. След проверка и изчисления от експертизата се констатира, че начислената възнаградителна лихва по процесния кредит за целия процесен период е при ГЛП от 9,70%, т.е. банката е формирала начислената възн. лихва по уговорения с договора лихвен процент от 9,70% като не е променяла същия. Дължимата възнаградителна лихва при условията на процесния договор за кредит е равна на начислената от ищеца възнаградителна лихва посочена в отговора по задача 9- та, таблица 7. Лихвеният процент не е бил променян Констатираните от експертизата просрочил по процесния кредит към посочените в условието на задачата дати, съобразно изчисленията по таблица 7 са, както следва:

За периода от датата на сключване на договора до датата на анекс 1 - 19.08.2011 г. начислената възнаградителна лихва е в размер на 7 950,98 евро (колона 2 на таблица 7), а заплатената възн. лихва е общо 7 950,98 евро (колона 3 на табл.7). Т.е. не е налице просрочие.

За периода от датата на сключване на договора до датата на анекс 2 - 20.02.2012 г. начислената възнаградителна лихва е в размер на 10 372,77 евро (колона 4 на таблица 7), а заплатената възн. лихва е общо 7 950,98 евро (колона 5 на табл.7). Т.е. налице е просрочие на възн. лихва в общ размер на 2 421,89 евро.

За периода от датата на сключване на договора до датата на анекс 3 - 19.03.2013 г. начислената възнаградителна лихва е в размер на 16 706,92 евро (колона 6 на таблица 7), а заплатената възн. лихва е общо 8 893,06 евро (колона 7 на табл.7).

Т.е. налице е просрочие на възн. лихва в общ размер на 7 813,86 евро.

За периода от датата на сключване на договора до датата на анекс 4 - 17.09.2015 г. начислената възнаградителна лихва е в размер на 29 650,33 евро (колона 8 на таблица 7), а заплатената възн. лихва е общо 10 400,11 евро (колона 9 на табл.7).

Т.е. налице е просрочие на възн. лихва в общ размер на 19 250,22 евро.

За периода от датата на сключване на договора до датата на предсрочна изискуемост - 18.05.2017 г. начислената възнаградителна лихва е в размер на 39 293,80 евро (колона 10 на таблица 7), а заплатената възн. лихва е общо 11 567,36 евро (колона 11 на табл.7).

Т.е. налице е просрочие на възн. лихва в общ размер на 27 726,44 евро.

За периода от датата на сключване на договора до датата на заявлението по чл.417 от ГПК - 30.06.2017 г. е начислената възнаградителна лихва в размер на 39 293,80 евро (колона 19 на таблица 7), а заплатената възн. лихва е общо 11 567,36 евро (колона 11 на табл.7).Т.е. налице е просрочие на възн. лихва в общ размер на 27 726,44 евро.