Решение № 533 от 26.07.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Горна Оряховица, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20244120100790 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от от адв. К. Т., АК Велико Търново, със съдебен адрес: гр. Елена, ул. „Костовска“ № 9а против Районен съд гр. Велико Търново, БУЛСТАТ: ********, с адрес: гр. Велико Търново, ул.

„Васил Левски“ № 16, представляван от Административния ръководител – Председател М. Д..

Ищецът сочи, че упражнява адвокатска професия и е част от Адвокатска колегия гр. Велико Търново. Адвокат Т. сочи, че пред Районен съд гр. Велико Търново е образувал два броя граждански дела срещу Прокуратурата на Република България – гр.д. № 754/ 2024г. и гр.д. № 756/ 2024г.

Твърди се, че с Определение № 588/ 15.03.2024г. по гр.д. № 754/ 2023г. на ВТРС, по направено от него възражение за местна подсъдност на делото по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ , искането му е било оставено без уважение, като не му била предоставена процесуална възможност да упражни правото си на жалба.

С Определение № 587/ 15.03.2024г. по гр.д. № 756/ 2024г. на ВТРС, по сходно искане за изпращане на делото по подсъдност на Районен съд гр. Елена, съдът бил уважил искането.

Ищецът цитира съдебна практика и твърди, че е налице неравноправното му третиране в особеното исково производство по гр.д. № 754/ 2024г. на Районен съд гр. Велико Търново. В резултата на това адв. Т. бил претърпял и продължавал да търпи душевни болки и страдания, които били строго индивидуални и зависели от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение. Негативните емоции, които Т. бил изпитал, били пряка последица от нарушаване правото му да не бъде третиран по различен начин в сходни съдебни производства.

1

Ищецът иска да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 6000.00лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които били последица от неравноправното му третиране по гр.д. № 754/ 2023г. на Районен съд гр.

Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. Ищецът прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.

Ответникът Районен съд гр. Велико Търново депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез пълномощник – съдия Г. Г.. Ответната страна намира исковата претенция за неоснователна. Цитира се разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, където е указано, че пряка дискриминация е всяко по – неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1 , отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице, при сравними сходни обстоятелства. Ответната страна заявява, че ищецът не е посочил по какъв начин е бил по – неблагоприятно третиран в качеството си на ищец по посочените от него дела, отколкото се третира, бил е третиран или би бил ищец по сходно дело или дела. Ответната страна извежда заключение въз основа твърденията на адв. Т., че ищецът е по – неблагоприятно третиран от самия себе си. Това водело до извода, че дискриминация спрямо ищеца по тези дела не е налице. Излага се становище, че всеки от докладчиците по посочените дела е решил въпроса за местната подсъдност според фактите по делото, но най – вече и според вътрешното си убеждение по въпроса. Не била налице дискриминация на ищеца.

Ответната страна прави искане да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира се присъждане на възнаграждение.

Страната взема становище по доказателствените искания на ищеца. Не са представени писмени доказателства. Не се прави искане за събиране на доказателства.

Предявен е иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация.

В съдебно заседание ищецът адв. К. Г. Т. не се явява, не се представлява.

Не са направени доказателствени искания и не се сочат доказателства.

Ответникът Районен съд гр. Велико Търново, редовно призован, не се представлява. С изрична молба ответникът поддържа отговора си.

По делото са представени : копия на хартиен носител на гр.д. № 756/ 2024г. на Районен съд гр. Велико Търново, копие на хартиен носител на гр.д.

№ 754/ 2024г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново и копие на административно дело № 77/ 2024г. по описа на Районен съд гр. Търговище, справка от ЕПЕП по гр.д. № 754/ 2024г. на РС Велико Търново, справка от ЕПЕП по гр.д. № 756/ 2024г. на РС Велико Търново; Определение № 588/ 15.03.2024г. на РС Велико Търново; Определение № 587/ 15.03.2024г. на РС Велико Търново; справка от регистър БУЛСТАТ за РС Велико Търново.

От приетите по делото писмени доказателства се установи следното.

От представеното по делото копие на гр.д. № 754/ 2024г. на Районен съд гр. Велико Търново се установи, че адв. К. Г. Т. е предявил иск срещу Прокуратура на Република България. С Разпореждане № 1211/ 06.03.2024г.

2 съдия Диана Радева е оставила исковата молба без движение, като на ищеца са дадени конкретни указания. С молба вх. № 5762/ 14.03.2024г. ищецът адв. К.

Т. е направил възражение, с което е оспорил местната подсъдност на Районен съд гр. Велико Търново и на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ е поискал делото да се изпрати на Районен съд гр. Елена. Искането е мотивирано с това, че Т. е с постоянен и настоящ адрес в гр. Елена. С Определение № 588/ 15.03.2024г. съдията – докладчик е оставил без уважение молбата на адв. К. Г. Т. за изпращане на производството в Районен съд гр. Елена. В мотивите е посочено, че първоначално исковата молба е предявена пред Административен съд гр.

Търговище на 19.02.2024г., като към този момент вероятно е имал постоянен и настоящ адрес в гр. Елена. Посочено е също, че извън хипотезите на чл. 119, ал. 1, 2 и 3 от ГПК, неприложими в случая, възражението за неподсъдност на делото можело да се направи само от ответника. Посочено е, че определението не подлежи на обжалване. На същата дата е разпоредено препис от искова молба и приложенията към нея да се връчат на ответника по делото за писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК. На 18.03.2024г. адв. К. Г.

Т. е поискал отвод на съдия- докладчика Диана Радева. С Определение № 603/ 18.03.2024г. съдия Радева е оставила без уважение молбата на Т. за отвод. По делото е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Република България, като с Определение № 1047/ 16.05.2024г. производството е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представено е и копие на гр.д. № 756/ 2024г. на Районен съд гр. Велико Търново. Това производство е започнало също пред Административен съд гр.

Търговище, но като адм. дело 79/ 2024г., отново срещу Прокуратура на Република България. С молба от 13.03.2024г. адв. Т. е поискал производството да бъде изпратено на Районен съд гр. Елена, като се е позовал на правилата за местна подсъдност и е посочил, че е с постоянен и настоящ адрес в гр. Елена.

С Определение № 587/ 15.03.2024г. съдия В. Б. е уважил искането на адв. К. Г.

Т. и е изпратил делото на Районен съд гр. Елена. Постановено е, че определението не подлежи на обжалване.

В чл. 1 от ЗЗДискриминация е посочено, че законът урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. Законът поставя и ясни цели, които трябва да осигури за всяко лице в чл. 2 , т. 1- 3 - равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу дискриминацията. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискриминация ясно забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като в ал. 2 се сочи какво е пряката дискриминация - всяко по- неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а ал. 3 дефинира непряката дискриминация - поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв 3 признак, съвместно с първите търпят по- малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В §1, т. 7 от ДР на ЗЗДискриминация ясно е посочено, че „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по- малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал.

1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.

Ищецът твърди, че с постановеното определение по гр.д. № 754/ 2024г. на Районен съд гр. Велико Търново е бил неравноправно третиран , като за разлика от сходно искане по гр.д. № 756/ 2024г. на Районен съд гр. Велико Търново, искането му за изпращане на делото за разглеждане в Районен съд гр. Елена не е било уважено и не му била дадена възможност да обжалва определението. Подобни изводи не могат да се споделят по няколко причини.

На първо място ЗЗДискриминация изисква третирането на засегнатото лице да е в сравнение с друго, различно от ищеца лице. Както се посочи по – горе, дефинициите на закона изискват поведение от страна на ответника, което да е насочено минимум към два различни субекта. Не е възможна дискриминация само по отношение на едно лице, независимо от хипотезите, в които то е попаднало. В случая двете дела касаят само адв. К. Т.. Наред с това се касае за произнасяне на различни съдебни състави, като какво професионална решение ще вземе всеки от съдиите зависи от разбиранията му за правилното прилагане на закона и вътрешното му убеждение, основано на доказателствата по делото. В теоретичен план, произнасянията на различни съдебни състави по идентични правни казуси могат да бъдат различни. Оценката за правилността и законосъобразността им е в компетенциите, при обжалване или протест, на горестоящите инстанции. В тази връзка, дори в постановения съдебен акт да е записано, че не подлежи на обжалване, ако заинтересованата страна счита, че това не е така, може да отнесе въпроса до горната инстанция.

Вписаното в съдебния акт не може да обвърже страната, ако евентуално е допусната грешка или неправилно е посочен срока и реда за това.

Произнасянето на съда не може да промени закона, като ако страната счита решението за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, вписаното в него не може да бъде пречка за пренасяне на спора пред горната инстанция. В конкретния случай не може да се приеме, че адв. Т. е бил различно третиран по двете дела – и в двете определения е вписано, че съдебните актове не подлежат на обжалване. Обстоятелството, че по едното дело не е уважено искането му за изпращане на делото по подсъдност на Районен съд гр. Елена, а по другото искането е било уважено, не води до извода за неравноправно третиране на ищеца по смисъла на ЗЗДискриминация. Ако се приеме подобен извод, то това означава, че при всяко различно произнасяне на съдилищата по идентични искания е налице нарушение на закона, което не само не е целта на ЗЗДискриминация, но и нарушава принципите на гражданския процес за инстанционен контрол и дава възможност за водене на производства по настоящия ред в нарушение на изискването на чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права. Всяка страна, която не е доволна от 4 постановения съдебен акт, може да приеме, че е била неравноправно третирана и да търси обезщетение по съдебен ред чрез ЗЗДискриминация, без да се възползва от реда за обжалване на съдебните актове, което не кореспондира със смисъла и духа на закона. Водим от всичко гореизложено, съдът намира предявения иск за неоснователен и подлежащ на цялостно отхвърляне.