Решение № 908 от 06.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000501245 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 821/11.02.2025 г., постановено по гр. д. № 8615/2022 г. по описа на СГС, І ГО, 16 състав, В. Х. О. е осъден да заплати на Д. Б. А. – О., на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания в резултат в резултат от противоправно поведение на ответника (закана за убийство, за което е одобрено на 27.04.2022 г. СРС споразумение по НОХД № 5237/2022г. на СРС, НО, 103 състав), ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.02.2022 г., до окончателното изплащане на същата, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв.

Ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 25 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за терапия от психиатър, претърпените в резултат в резултат от противоправно поведение на ответника (закана за убийство, за което е одобрено на 27.04.2022 г. СРС споразумение по НОХД № 5237/2022г. на СРС, НО, 103 състав), ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.02.2022 г., до окончателното изплащане на същата, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 1 776, 73 лв., разходи за лечения на дискова херния, счупване на дясна ръка и възпаление на бъбреците.

Ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следните деловодни разноски: сумата от 2 500 лв., представляваща разноски за адвокат в настоящото производство, както и сумата от 675 лв. - разноски за 1 адвокат и сумата от 20 лв. – разноски за държавна такса, сторени в производството по ч. гр. д. № 7541/2022 г. на СГС, I ГО, 8 състав, по реда на чл. 390 ГПК. Ответникът е осъден да заплати на, основание чл.78, ал.6 ГПК по банкова сметка на СГС държавна такса по делото в размер на 1 000 лв. и сумата от 200 лв. за депозит за експертиза. Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 400 лв., възнаграждение за адвокат при оказана безплатна правна помощ.

С определение 13896/18.07.2025 г., постановено по горепосоченото дело, е оставена без уважение молба, инкорпорирана във въззивна жалба от 04.03.2025 г. от В. Х. О.и молба от 27.05.2025 г. за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищцата Д. Б. А. – О.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно изготвената по делото експертиза ищцата има тежки негативни емоционални преживявания във връзка със случилото се през процесния период и има повишена тревожност и посттравматичен страх насилие, свързан с преживяното.

Наблюдава се известно разстройство в адаптацията, свързано с описаното от нея като конфликтно и агресивно поведение от страна на ответника към нея и децата им, свързан с възприетите от нея кат особено опасни заплахи. И понастоящем ищцата показвала повишена тревожност и определен страх от евентуални последващи действия на съпруга й, промяна в обичайния й начин на живот. Поддържа, че в резултат от извършеното спрямо нея престъпление е преживяла имуществени и неимуществени вреди, описани в исковата молба, които поддържа и във въззивното производство. В резултат на негативните преживявания се влошило здравословното й състояние. Счита, че заявените неимуществени вреди са доказани по делото чрез заключението на съдебнопсихиатричната експертиза и разпитаните свидетели. Доказани са и причинените имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение.

Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че част от сторените разходи не са в причинна връзка с деликта. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника В. Х. О., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото не е доказано ищцата да е претърпяла сочените от нея имуществени и неимуществени вреди. Експертното заключение е изготвено единствено въз основа на твърденията на ищцата въпреки предоставената й възможност, ищцата не е представила по делото никакви медицински документи, които да установят, че през исковия период тя е имала каквито и да било здравословни проблеми, които да са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника счита, че 2 представеното становище от психоаналитик не удостоверява надлежно здравословното й състояние, тъй като е изразено субективно мнение, без лицето да притежава квалификация, да поставя диагнози. Поддържа, че здравословното състояние на ответника се е влошило в резултат от престоя му в ареста и липсата на адекватна медицинска грижа там, което е станало причина да подпише споразумение и понастоящем здравословното му състояние не се е стабилизирало. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск. Излага съображения, че в гражданското производство всички факти и обстоятелства, обосноваващи исковата претенция, подлежат на пълно доказване. Одобреното споразумение в наказателното производство не съдържа мотиви, а се основава единствено на признанието на обвиняемия. Счита, че твърденията на ищцата за противоправно поведение са останали недоказани по делото. Разпитаните свидетелки нямат преки впечатления, а пресъздават разказаното от ищцата, а свидетелката М. Д. е сестра на ищцата и е дала тенденциозни показания.

Невярно е посочила, че страните са имали общо семейно жилище в кв.

„Младост“. Адресната регистрация на ответника по постоянен адрес е в гр.

Смолян и никога е нямал адресна регистрация в гр. София. Впоследствие живеел и бил с адресна регистрация в с. Слокощница, община Кюстендил.

Счита, че по делото не е доказано упражнен над ищцата побой, нито прояви на тормоз или някаква връзка с поведение на ответника и емоционалните състояния на ищцата излага съображения, че не следва да се кредитира представеното становище от психотерапевт, който не е компетентен да дава заключения, както и е изготвил същото само въз основа на предоставената от ищцата информация. Счита, че заключението по изслушаната съдебнопсихиатрична експертиза също не следва да се цени, тъй като е изготвено единствено по сведения от ищцата. С оглед на това счита, че не може да се приеме, че твърдените от ищцата неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от поведение на ответника, тъй като не са доказани по делото. В условията на евентуалност поддържа, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпи писмен отговор на въззивната жалба от ищцата, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че заявените в исковата молба вреди са доказани по делото, както и причинно – следствената връзка с извършеното от ответника деяние. Излага съображения, че одобреното от наказателния съд споразумение е задължително за гражданския съд обоснован е изводът на съда, че са доказани всички елементи от фактическия състав за ангажиране деликтната отговорност на ответника. счита, че решаващият съд правилно е кредитирал свидетелските показания и 3 експертното заключение. Вещото лице е провело изследване на ищцата, поради което заключението не е изготвено само въз основа на твърденията й. моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищцата твърди, че с ответника са имали сключен граждански брак от 32 години, като от брака си имали две пълнолетни деца. През съвместния им живот ищцата понасяла физически и психически тормоз. За първи път през съвместният ни живот на 20.01.2022 г. ответникът я заплашил с пистолет, като се заканил с убийство. По отношение на извършеното от ответника спрямо нея престъпление на 27.04.2022 г. е одобрено от СРС споразумение по НОХД № 5237/22г. по описа на СРС, НО, 103 състав, с което ответникът е признат за виновен за това, че: за времето от 20.01.2022 г. до 11.02.2022 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с две деяния или повече деяния - с пет деяния, осъществил поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, се заканил с убийство на другиго и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, а именно: на 20.01.2022 г., в гр. ***, ж. к. „***“, бл.*, вх.

Единствен, ет.15, ап.,81, се заканил с убийство на Д. Б. А. - О. (съпруга) с думите: „Ако се обадиш на трети лица и кажеш за случая, пистолетът ми е зареден и ще има повече от два трупа“ и нанесъл по тялото на пострадалата удари с ръце и я заключил в нейната стая, като това заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му; На 10.02.2022 г., в гр.

***, ж. к. „***“. бл.*, вх. Единствен, ет.15. ап.81, се заканил с убийство на Д.

Б. А. - О. (съпруга), като казал на сестра й М. Б. Д., че ще ликвидира Д. А. - О.

(съпруга) и това заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му; На 10.02.2022 г. в гр. ***, ж. к. „***“, бл.*. вх.

Единствен, ет.15. ап.81, се заканил с убийство на Д. Б. А. - О. (съпруга), като казал на М. В. О. (син) и В. Г. А. (приятел), че ще застреля Д. А. - О. (съпруга) и това заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му; На 11.02.2022 г., в гр. София, се заканил с убийство на Д.

Б. А. - О. (съпруга), като казал на П. И. Н. (фризьорка и приятелка на А. - О.), че ще ликвидира Д. А. - О. (съпруга) и това заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му; На 11.02.2022 г., в гр. ***, ж. к.

„***“, бл.*, вх. Единствен, ет.15, ап.81, се заканил с убийство на Д. Б. А.-О.

(съпруга), като казал на М. В. О. (син) и В. Г. А. (приятел), че ще застреля Д.

А.-О. (съпруга) и това заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му. Одобреното от съда споразумение за решаване на 4 делото има последиците на влязла в сила присъда, поради което и на основание чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Твърди, че в резултат от описаните деяния претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Получила висока степен на психическа и емоционална травма, като увреждането се отразило па обичайния й начин на живот, отразило се и на общественото и професионалното й положение. Твърди, ме заемала длъжността прокурор във ВКП „1-ви отдел“, като в резултат на деянието се чувствала унизена, засрамена пред колегите и обществото, претърпях множество морални страдания. Твърди, че в резултат на психо емоционалната травма и стрес се влошило здравословното й състояние, което наложило провеждането на лечение. След извършеното от ответника деяние от 20.01.2022 г. била силно уплашена. Живеели само двамата, а ответникът притежавал оръжие. В първия удобен за нея момент - докато ответникът не бил в София, се изнесла в друго жилище под наем. Макар, че притежавала в гр. София няколко апартамента, изпитвала страх, че ответникът може да я открие и да извърши това, с което се е заканил. По тази причина избрала жилище на осветено място, със сигурно заключване на вратата на апартамента, ограничен достъп до входа на кооперацията и видеонаблюдение.