Решение № 528 от 15.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Плевен, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430104840 по описа за 2025 година

Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК и иск с правно основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съединени кумулативно с иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 56,24 евро /110 лева/

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Г.

В. Й., ЕГН**********, *** против *** ООД, **************, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, че ищцата е сключила с ответното дружество е сключила с ответното дружество индивидуален договор за потребителски кредит № ******** на 15.03.2023 година. Съгласно процесния договор страните се уговорили да се отпусне заем в размер на 500 лева при срок на погасяване от 30 дни чрез една погасителна вноска при лихвен процент 0%, годишен процент на разходите 0%. В договора е предвидено заплащане от страна на заемополучателя на такса експресно разглеждане в размер на 110 лева. Съгласно представения погасителен план ищцата следвало да върне сумата в общ размер на 610 лева. Г. В. Й. е погасила задължението на 13.04.2023 година чрез заплащането на сумата от 610 лева.

Счита договор за потребителски кредит № ******** на 15.03.2023 година за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от 1

ЗПК, по следните съображения: Ответникът е финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3 а от ЗКИ. Твърди, че в случая сключеният договор за потребителски кредит № ******** на 15.03.2023 година по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. ***получателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Сочи, че според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди, че конктетно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на таксата за експресно разглеждане при изчисляването на ГПР на процесния договор. Развива съображения, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на ***ра и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по2 специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Счита, че предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Твърди, че в конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че в процесния договор е посочен размер на ГПР от 0 %, като този допълнителен разход за такса за експресно разглеждане не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР. Твърди, че ако към посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за такса за експресно разглеждане, то общият размер на ГПР на договора значително ще надхвърли максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размер на законната лихва. Счита, че това е недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави.

Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди, че договорите са сключени при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им. Твърди, че несъответното в случая е, че заемната сума по договора за кредит възлиза на 500 лева, а сумата, която е следвало да върне ***получателя за краткия срок на кредита е драстично по-голяма - 610 лева.

Счита, че така уговорената клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем противоречи и на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съобразно която ***рът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Развива съображения, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на ***ра да изисква заплащане на такси и комисиони за 3 действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Клаузата за заплащане на еднократна такса за бързо разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем вменяват в тежест на заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Счита, че клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на договора за паричен заем не става ясно как тези допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези услуги. Услугата е пряко свързана с договора за паричен заем, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за ***способността на заемополучателя. Известна е на ***ра към момента на сключване на договора за паричен заем, тъй като се съдържат в искането за отпускане на заем и е уговорена в договора за паричен заем.

Поради това, счита че дължимото за нея възнаграждение представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т.

10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Твърди, че така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР. По този начин се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.Твърди, че в случая посоченият в договора размер на ГПР от 0 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като не отразява 4 действителния размер на разходите по кредита. Същевременно заплащането на тези допълнителни разходи по кредита води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя. Твърди, че така се стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.

Позовава се на практика на СЕС. Твърди, че в конкретния случай е посочено, че ГПР е 0 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че таксата за "експресно разглеждане" следва да бъде включена при формирането на ГПР, но това не е спазено. Твърди, че при изчисляване на ГПР с включена такса за експресно разглеждане, чрез онлайн калкулатор https://www.calculator.bg/, се получава ГПР от 1023,86 %, което многократно надвишава законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че в този случай макар и да е посочен размер на ГПР, то същият не отговаря на действителния такъв. Счита, че с оглед всичко изложено сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че предвид недействителността на договора, то на основание чл. 23 ЗПК ищецът е следвало да върне само главницата по договора за кредит, като всички други платени суми по договора за кредит, се явяват платени без основание. Счита, че при това положение общо заплатената сума от ищцата по договор за потребителски кредит № ******** на 15.03.2023 година е 610 лв, при главница 500 лв. Счита, че заплатената сумата от 110 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение.

Моли да бъде прогласен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК за недействителен сключения между Г. В. Й.. с ЕГН ********** и ответника договор за потребителски кредит № ******** на 15.03.2023 година, поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора. Моли при условие на евентуалност на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.

12 ал.1 от договор за потребителски кредит № ******** на 15.03.2023 година, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане. Моли на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на Г.

5

В. Й., с ЕГН **********, сумата от 56,24 евро /110 лева/, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № ******** на 15.03.2023 година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски, като и адвокатско възнаграждение.