Решение № 434 от 26.02.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 434

26.02.2021 г. гр.Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: Любомира Несторова

При секретаря М.Г. като разгледа докладваното АД № 3319 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на „ТАНЯ ФЕМ“ ЕООД, с

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Т.М.С., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №ФК-655-0078125 от 21.10.2020г., издадена от Ж.М.– началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-187 от 25.11.2020г. на Директор на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП.

Претендира се отмяна на оспорената

Заповед за налагане на принудителна административна мярка. Жалбоподателят възразява срещу констатациите в заповедта, като счита същите за неоснователни и недоказани. Изтъква, че в изложението на заповедта, както и при самата проверка не са констатирани други грубо нарушаващи закона действия, сочещи системност при неизпълнение на задължението за регистриране и отчитане на продажбите в стопанисвания търговски обект. Моли съда да приеме нарушението като маловажен случай, тъй като не са отчетени големи и прекомерни размери на касовата разлика и нарушението е извършено за първи път от въпросния обект – магазин. Прави възражение, че запечатването на търговския обект в рамките на 14 дни, не отговаря на целите на закона и би причинила повече вреда, отколкото да предотврати такава за фиска.

В с.з. процесуалният представител на дружеството жалбоподател адвокат М., поддържа жалбата. Подчертава желанието на управителката на „ТАНЯ ФЕМ“ ЕООД заявено пред контролните органи, че при получаване на НП, същата ще плати наложената глоба незабавно, но такова още няма издадено. Не претендира разноски.

Ответникът – Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И., поддържа, че следва да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна.

Претендира разноски.

Административен съд Пловдив намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, потвърдена с Решение на Директора на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед и в 14-дневния преклузивен срок.

Жалбата е против заповед за налагане на принудителна административна мярка –запечатване на обект, която съгласно изричната разпоредба на чл.186, ал.4 от ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Така изложеното налага извод, че жалбата е

ДОПУСТИМА, а разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че на 15.10.2020г. е 16:27 часа е извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин, находящ се в ***, стопанисван от „ТАНЯ ФЕМ“ ЕООД, с ЕИК

*********.

Извършена е контролна покупка на 1 бр. кока-кола /кен/ на стойност 1,00 лв., за която е издаден фискален бон №0002591/15.10.2020г. Впоследствие в хода на проверката е бил извършен преглед и съпоставка на наличните парични средства в обекта с тези, отразени във фискалното устройство и е установена положителна касова разлика в размер на 382,30 лв. между фактическата наличност на паричните средства в касата – 400,30 лв. и разчетената касова наличност към момента на проверката от наличното в обекта фискално устройство модел Датекс с ИН ФУ DT771294 и ИН на ФП 02771294, съгласно дневен отчет с № 0002595/15.10.2020г., в размер на 18,00 лв. – общо налични в брой лв.

По време на проверката, Н.М.Д.– продавач-консултант в обекта е попълнила опис на паричните средства към ПИП (лист 38 по делото), където същата е дала обяснения, че разликата между фактическата наличност на парични средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 382,30 лв. се дължи на неиздаване на касови бележки през работния ден. Описът е подписан от Д..

Прието е, че извършеното нарушение води до неотразяване на приходи.

Констатациите на проверяващите са обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0078125/15.10.2020г., съставен от Здравка Симеонова Михайлов, на длъжност инспектор по приходите в дирекция "Оперативни дейности" - Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, на основание чл. 110. ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.

Установено е, че дружеството „ТАНЯ

ФЕМ“ ЕООД не е спазило реда за издаване на съответните документи за продажба, издадени по установения ред за продажба. Изпълнен е състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1. т. 1. б. „А" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.

В административната преписка, представена по настоящото дело е наличен и опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката; декларация за стопанисвани обекти от задължено лице (лист 39); фискални бонове; дневен отчет; съкратен отчет на фискална памет.

За установеното нарушение е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ на „ТАНЯ ФЕМ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Т.М.С., а именно запечатване на търговски обект - магазин, находящ се в ***, стопанисван от „ТАНЯ ФЕМ“ ЕООД, с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Заповедта е обжалвана пред Директора на

Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП, който със свое Решение № ГДФК - 187 от 25.11.2020 г. я потвърждава.

В заповедта са изложени съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението на търговския обект; значителната големина на обекта, с обща площ около 60 кв.м.; вида на обекта – магазин в който се предлагат разнообразни стоки и продукти; с възможност за реализиране на значителни обороти, предвид търсенето на предлаганите стоки и бързата ликвидност на същите; множеството потенциални клиенти и работното време на обекта – от понеделник до събота.

Взето е предвид и констатираното по време на проверката друго нарушение на данъчното законодателство, документирано с ПИП сер. АА № 0078125/15.10.2020г., което според органа само по себе си също е основание за налагане на ПАМ и по-конкретно: нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС, за което на лицето е съставен АУАН № F575933/18.10.2020г.

В мотивите органът е определил и целите, които се иска да бъдат постигнати с налагането, а именно да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Посочено е, че целта на наложената ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите изисквания и ще се осигурят бюджетните приходи, както и и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти. Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди.

В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципът за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.

При така установените факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл.146 от АПК.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите.

При издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

Оспорената заповед съдържа както фактическите основания, изложени и в Протокола за извършена проверка, така и правните основания с посочване и описание на нарушението-дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, като е нарушен състава на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Оспорената заповед съдържа мотиви както относно необходимостта от налагане на принудителната административна мярка, така и относно срока на продължителност на същата. При определяне на срока не се констатира нарушаване на принципа за съразмерност, установен с чл.6, ал.2 АПК. При проверката е установено нарушение на данъчното законодателство, установена е положителна касова разлика в размер на 382,30 лв. между фактическата наличност на паричните средства в касата – 400,30 лв. и разчетената касова наличност към момента на проверката от наличното в обекта фискално устройство модел Датекс с ИН ФУ DT771294 и ИН на ФП 02771294 съгласно дневен отчет с № 0002595/15.10.2020г. в размер на 18,00 лв. – общо налични в брой лв.

Съдът намира, че административният орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок – тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, като при тази преценка е съобразил и големината на търговския обект, неговото местонахождение, характера на дейността-магазин, разнообразен асортимент на стоки, посещаемост, възможност за реализиране на значителни обороти, предвид търсенето на предлаганите стоки и бързата ликвидност на същите.

Изтъкнато е, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който трябва да осигури пълна отчетност на извършваните продажби чрез тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца – правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни в НАП, недопускане на вреда за фиска. Т. е., в оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни мотиви относно определения срок от 14 дни за налагане на принудителната административна мярка. Срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона. Ето защо доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.