Решение № 1106 от 29.10.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1916/2024
- Вид
- Решение № 1106
- Подписан
- 29.10.2024
- В сила
- 29.10.2024
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 107 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 78 - 84 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 78 - 84 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 78 - 84 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 78 - 84 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 78 - 84 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 78 - 84 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 83, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 78 - 84 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1106 гр. Варна, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100501916 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава XXXIX-та от ГПК.
Образувано е по жалба с рег. № 6261/20.02.2023 год. по рег. на ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892, подадена от Ц. К. А. – длъжник по изпълнението, чрез настойника ѝ М. А., срещу Постановление за разноски от 01.02.2023г. по изп. дело № 20228920401195 по описа на ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892 с район на действие района на ОС-Варна, с което в тежест на длъжника по изпълнението са определени разноски за изпълнителното производство.
В жалбата са наведени оплаквания, че постановлението за разноските е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката счита, че следва да бъде освободена от заплащането на дължимите такси и разноски по изпълнителното дело. Излага подробни съображения – защо, в случай че съдът не я освободи, дължимите такси и разноски следва да бъдат редуцирани до сумата от 245 лева, с вкл. ДДС. Иска отмяна на обжалваното постановление, евентуално намаляване на размера на вменените в нейна тежест разноски по изпълнението.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК първоначалният взискател община Варна, по чиято молба е било образувано изпълнителното производство, не е подал писмени възражения.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия, в които счита жалбата за недопустима, евентуално – за неоснователна.
1
Съдът съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима. Доводите на съдебния изпълнител, изложени в мотивите му по обжалваните действия, за недопустимост на жалбата поради просрочие, са неоснователни. Обжалваното постановление е връчено по ел. поща на жалбоподателката на 03.02.2023г., а жалбата е изпратена чрез куриер на 17.02.2023г. – в предвидения в закона двуседмичен срок.
Изпълнително дело № 1195/2022г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892, с район на действие – района на ВнОС, е образувано по молба на Община Варна от дата 13.10.2022 год. и въз основа на влязъл в сила Акт за установяване на задължения по чл. 107 ДОПК с № МД-АУ-250-1/25.01.2022г., с който са установени парични задължения на Ц. К. А. от гр. Варна към Община Варна за данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци. С молбата си за образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. вкл. и да определя начина на изпълнение, респ., да определя и прилага изпълнителни способи по своя преценка.
С Разпореждане от 13.10.2023г. съдебният изпълнител е постановил да се извърши имуществено проучване на длъжника по изпълнението; да се наложат съответните запори и възбрани; да се изпрати ПДИ.
Държавата, в лицето на НАП – Варна е присъединена като взискател по право за публичните си вземания към длъжника по изпълнението в размер на 532, 54 лева.
Наложени са запори на притежаваните от длъжника по изпълнението Ц.
К. А. дружествени дялове в три търговски дружества: „Касиопея К.М“ ООД, „Топси“ ЕООД и „Бюти Едишън“ ЕООД, запор върху пенсията й, запор върху банковите й сметки в две банки - „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „ЦКБ“ АД.
ПДИ е връчена на длъжника по изпълнението, чрез неговия настойник на 13.01.2023г.
На 28.11.2022г. в резултат на реализиран изпълнителен способ – запор върху вземане на длъжника към банка, по изпълнителното дело е събрана сума в размер на 936, 84 лева, преведена от третото задължено лице по посочена от съдебния изпълнител сметка, която сума представлява пенсия за минал период, придобила характер на спестявания на длъжника по изпълнението.
На дати 28.11.2022 год. и на 11.01.2023 год. по изпълнителното дело са постъпили съответно: 306, 27 лева и 236, 27 лева в резултат на реализиран изпълнителен способ – запор върху вземане на длъжника за пенсия.
С молба от 11.01.2023 год. взискателят Община Варна е поискал изпълнителното производство да бъде приключено след събиране на всички дължими такси и разноски от длъжника по изпълнението.
С Разпореждане от 16.01.2023г. съдебният изпълнител е постановил да се извършат повторни справки в НАП, както и да се изготви и предяви 2 постановление за разноски до приключване на изпълнителното дело.
От отбелязванията на л. 74 и л. 75 от изп. дело, е видно, че задълженията на длъжника към държавата в лицето на НАП ТД – Варна в общ размер на 532, 54 лева са погасени.
С Постановление от 01.02.2023г. съдебният изпълнител е определил разноски в тежест на длъжника по изпълнението в общ размер на 713, 60 лева, подробно изброени по основание и размер, както следва:
1) обикновени такси по т. 1 от ТТРЗЧСИ – 24 лв. с ДДС – за един брой; по т. 3 от Тарифата – 66 лв. с ДДС – за 11 броя; по т. 4 – 96 лв. с ДДС – за 8 броя; по т. 5 – 196 лв. с ДДС – за 8 броя; по т. 7 – 9, 60 лв. с ДДС; по т. 9 – 108 лв. с ДДС – за шест броя и по т. 12 – 36 лв. с ДДС – за един брой;
2) пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 149 лв. с ДДС;
3) допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ – 33 лв. с ДДС.
С Постановление от 03.02.2023г. съдебният изпълнител е приключил изпълнителното производство и наложените запори са вдигнати.
Подадената жалба срещу Постановлението за разноски от 01.02.2023г. е надлежно администрирана от съдебния изпълнител и е предмет на разглеждане в настоящото производство.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Отговорността за разноските в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл. 79 ГПК, чл. 78 – 84 ЗЧСИ и Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Съгласно чл. 78 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и за извършването на други действия, като размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Камарата на частните съдебни изпълнители. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице – чл. 79 ЗЧСИ, каквато сметка в случая няма.
Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес съгласно чл. 82 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ. Съгласно императивната разпоредба на чл. 79 ГПК, длъжникът не отговаря за разноските в изпълнителното производство само в три случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, респ. при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433 ГПК; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК не е приложима в изпълнителното производство, поради което съдът не може да освободи длъжника от заплащането на такси и разноски по изпълнението.
3
В случая, съобразно доказателствата по изп ълнителното дело, от определените с постановлението от 01.02.2023 год. разноски, вменени в тежест на длъжника, съставляващи такси и разноски по ТТРЗЧСИ, в общ размер на 713, 60 лева лева, са дължими съответно: 24 лева с вкл. ДДС – такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ; 66 лева с вкл. ДДС – такса по т. 3 Тарифата – за 11 броя справки; 72 лева с вкл. ДДС, вместо определените от ЧСИ 96 л ева с вкл. ДДС – такса по т. 4 Тарифата, доколкото по изпълнителното дело се установяват изпратени шест броя съобщения за вдигане на наложените запори, а не осем, както е посочил съдебният изпълнител; 192 лева с вкл. ДДС – такса по т. 5 Тарифата, като от данните по изпълнителното дело се установява, че изготвените и връчени от ЧСИ, респ. от негов служител, книжа са повече от осем на брой. Таксата по т. 7 Тарифата не се дължи, доколкото не е ясно за издаването на препис от кой документ същата е начислена. Дължимата такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ е в размер на 36 лева, на основание чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като сумите по изпълнителните титули на двамата взискатели са събрани в резултат на реализираните запори върху банковата сметка на длъжника в „ЦКБ“ АД и върху пенсията на длъжника. При това положение разноски за такси по т. 9 от ТТРЗЧСИ за останалите четири наложени от ЧСИ запора (общо в размер на 72 лева с вкл. ДДС) един от които върху вземания на длъжника в банка и три – върху дружествени дялове на длъжника в търговски дружества, не се дължат, тъй като тези разноски са за изпълнителни способи, които не са приложени. Макар и поискана от длъжника с молба вх. № 01589/16.01.2023г., липсва изготвена сметка за размера на дълга, поради което таксата по т. 12 Тарифата не се дължи. Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 149 лева с вкл. ДДС е правилно изчислена, в съответствие с т. 26, б. „в“ от цитираната тарифа – върху събраната сума по изпълнителните титули на взискателите, в която сума не са включени разноските по изпълнението.
Допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ не се дължат тъй като по делото липсват издадени към дата 01.02.2023 год. документи по Закона за счетоводството, от които да е видно, че подобни разходи действително са извършени.
По тези съображения постановлението за разноските от 01.02.2023 год. по изп. дело № 20228920401195 по описа на ЧСИ Христо Георгиев в частта му относно таксите и разноските по ТТРЗЧСИ, вменени в тежест на длъжника, следва да се отмени за разликата над 539 лева до определения от ЧСИ размер на разноските от 713, 60 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалбата с вх. 6261/20.02.2023 год. по рег. на ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892, подадена от Ц. К. А. от гр. Варна – длъжник по изпълнението, чрез настойника ѝ М. А., Постановление за разноски от 01.02.2023г. по изп. дело № 20228920401195 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, с което в тежест на длъжника по изпълнението са определени 4 разноски по изпълнителното дело в общ размер на 713, 60 лева, В ЧАСТТА МУ за разликата над 539 лева до определения от ЧСИ размер от 713, 60 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892 с район на действие района на ОС-Варна з а прилагане към изпълнителното дело.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5