Присъда № 427 от 22.07.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ по н.ч.х.д. № 14459/2021г., СРС, НО, 8-МИ състав С тъжба с вх. № 69396/14.10.2021г., по която е образувано н.ч.х.д. № 14459/2021г. по описа на СРС, НО, 8-ми с-в, срещу В.В. М. е повдигнато обвинение, за това че на 16.08.2021г. в Дирекция „Вътрешна сигурност“ в депозирана жалба с вх. № 7855рс-420 по описа на МВР публично приписал на В. Г. К.. във връзка с изпълнение на служебните му задължения престъпление, като казал :„Давам пари на В.К., за да ме остави да работя в районното управление по постовете, нося му уиски“ …“В.К. ми е взел служебното оръжие, което оставих на входа на районното управление в метално чекмедже“ и разгласил позорни обстоятелства като казал „След работно време на В.К., употребява алкохол в районното управление и шофира пиян“,престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 от НК.

С разпореждане на съдия-докладчик от 22.11.2021г. делото е насрочено в открито съдебно заседание на 02.03.2022г.

В хода на съдебното следствие подсъдимият . В.М. дава обяснения, като посочва че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Разказва обстоятелствата свързани с липсата на служебното му оръжие и подаването на сигнал до Отдел Вътрешна сигурност по повод на това, че крият оръжието му.

В хода на съдебните прения адв.Апостолова – повереник на частния тъжител иска от съда да признае подсъдимия В.М. за виновен. Счита, че доказателствата събрани в производството установяват изричането на инкриминираните реплики, които според семантичното си съдържание сочат разгласяване на позорящи обстоятелства и приписване на престъпление. В този смисъл счита, че с подаването на жалбата подсъдимият е накърнил неприкосновеността на личността на тъжителя. Иска от съда да признае В.М. за виновен по повдигнатото обвинение и наложи на същия наказание, като го осъди да заплати и направените по делото разноски. Иска от съда да уважи предявения граждански иск.

Защитникът на подсъдимия В.М. – адв.Д. счита, че съдът следва да признае подсъдимия за невиновен. Анализирайки доказателствената съвкупност иска от съда да приеме, че изречените изрази не съставляват престъпно посегателство, субсумиращо състава на престъплението клевета, а подадената жалба следва да сезира компетентен да се произнесе и разгледа случая орган.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. В. М. е роден на ************г. в гр. София, българин, български гржданин, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият В.М. бил назначен на длъжност „старши полицай“ в група 00Р, сектор ОП при 06 РУ-СДВР.

1

Частният тъжител В. Г. К.. работел като „полицейски инспектор“ в група ООР, сектор ОП при 06 РУ-СДВР. Началник на група ООР, сектор ОП при 06 РУ-СДВР бил свидетелят И.Х..

Между тримата възникнал служебен спор, касаещ възприето от подсъдимия обстоятелство за липса на служебното му оръжие. Тъй като той считал, че крият оръжието му подал жалба/ с неустановено по делото словесно съдържание/ – чрез телефонна линия за сигнали от мобилен телефонен номер в Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР.

По повод на подадения сигнал частният тъжител В.К. и свидетелят Ив.

Х. били викани да дадат показания. Така двамата се запознали със съдържанието на подадения сигнал.

Свидетелят С. С. също полагал труд в 06 РУ-СДВР като през 2001г. бил в трети полицейски взвод, а частният тъжител В. К. му бил взводен. На него К. споделил, че подсъдимият М. е писал, че едва ли не му е давал пари, че по повод на жалба е давал обяснения в Дирекция „Вътрешна сигурност“.

На 14.10.2021г. В. Г. К.. подал тъжба в СРС срещу В. В. М..

Образувано било н.ч.х.д. № 14459/2021г. по описа на СРС.

В хода на производството са събрани гласни доказателстевни средства, посредством разпита на свидетели Ив. Х., С. С., приобщени са писмени доказателства – доклад, докладна записка, кадрова справка, писмо отговор, свидетелство за съдимост.

В. В. М. е неосъждан, с добри характеристични данни.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – обяснениня на подсъдимия В.М., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните свидетели: Ив. Х., С. С.; писмени доказателства приобщени към материалите по делото – доклад, докладна записка, кадрова справка, писма, свидетелство за съдимост.

Събраните в производството доказтелства в своя основен облик са единни и непротиворечиви, като изведеното от свидетелтие в цялост е отражение на субективната преценка на лицата, респективно възможността им да запаметят и възпроизведат непосредствено видени от тях факти и обстоятелства. Всички свидетели са очевидци на събитията, за които разказват. Изведената от тях информация може да се обедини около единността на разказа досежно съществените за пределите на производството факти – повод за извършена проверка, лицето подало жалбата и лицата срещу които е подадена тя, извършената проверка и даването на показания във връзка с нея, като тук отчетливо е нужно да се въведе разбирането на съда относно съдържателния облик на инкриминираните изрази и установимостта на същите. Всички разпитани в хода на производстовто свидетели са тъждествени по отношение на обстоятелствата, касаещи извършената проверка и даването на обяснения, като интепретацията на фактическата 2 конструкция на написаното в жалбата е отразена по своеобразен смислов начин от всеки един свидетел. Нито един от тях не дава пълен, точен, прецизен и смислово съдържателен облик на изведеното в тази жалба. В повествованието на показанията липсва ясно и отчетливо словесно дефиниране на това, което е било част от изписаното/казаното в подадената жалба. Разказа на св. Х. е оскъден и гравитира около собствената му ангажираност в даване на показания по повод на тази жалба, респективно около възприетото от него при запознаване със съдържанието на сигнала като структурна позиционираност на словесни реплики. В посоченото от свидетеля е изведен съществен за пределите на производството факт - запознаване със съдържанието на жалбата от трето лице по повод на извършвана проверка. В този смислов аспект са и показанията на св. С. С., който е оскъден и повърхностно назоваващ съдържанието на жалбата. Самият свидетел еднозначно и прецизно сочи да не е виждал жалбата, преизказно въвежда в словесния облик на показанията си това, което самият частен тъжител му е посочил. Не съществува процесуален механизъм, който обективно и в светлината на нормите на НПК да ограничи възможността на едно лице да възприеме факти и обстоятелства, като начина по който свидетелят е формирал субективните си представи за съдържанието на жалбата е обусловен изцяло от волята на частния тъжител да посочи пред него това съдържание. Косвеният характер на гласното доказателствено средство не влияе върху неговата достоверност, но онагледява единствено онези факти, които самият източник – частният тъжител е решил да сподели със свидетеля.

В този смисъл разказаното съдът прие за достоверно, но съдържателно пропускливо и непълно от към словесна семантика, по начин неспособен да очертае в пълнота съдържанието на жалбата, за която свидетелят говори.

Съдът кредитира свеждащото се от писмените доказателства по делото – доклад и докладна записка, писмо-отговор. Тук следва да се посочи, че единността на доказателствената съвкупност очерта липса на установено съдържание на подадената жалба. От цялостния облик на доказателствената маса се установи жалбата да е подадена на телефонна линия в Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, без въвеждане на съдържанието на жалбата. В тази аспект съдът кредитира доклад и докладна записка. Те съобразно правилата на НПК са писмено доказателство, отразяващо датата на съставяне на документа и лицето, което е съставило същия. Същевременно от съдържанието на тези писмени доказателства с оглед процесуалната природа на източника не може да установи описаните обстоятелства, доколкото следва да бъдат част от интерпретация на факти, дадени в хода на проведен разпит на лицето в качеството на свидетел. НПК не борави с предварително очертана доказателствена стойност на нито едно доказателство и доказателствено средство. Щом същото е събрано по реда предвиден в НПК и може да изведе относими за предмета на производството факти, то следва да е обект на анализ и преценка. В процесната хипотеза свидетелските показания не очертават детайлна компонентна структура на съдържанието на подадената в устна 3 форма на телефонна линия жалба – сигнал, такава не се установява и от писмените доказателства. За съдържанието на получената жалба на телефонната линия следва да бъде извършен анализ, съобразно правилата на НПК на веществено доказателство, приобщено по валиден процесуален ред, в случай че такова е създадено, отново в светлината на закона. Доказателствата по делото – писмо, ясно сочат такова веществено доказателство да не е налично, да не е съхранено, респективно съдът не е приобщил към материалите по делото.

Изначалното дискредитиране на обясненията на подсъдимия В.М. поради процесуалното му качество в производството е в разрез с основни постулати на доказване, залегнали в НПК. Съдът е длъжен да анализира всяко едно събрано в производството доказателство и доказателствено средство/ каквото съставялват в едната си страна и обясненията/ и да посочи поради какви фактори приема или не за достоверни обстоятелствата, следващи от източника. Нито едно събрано в производството доказателство/ доказателствено средство не противостои на разказа на подсъдимия Илиев, а смислово еднинно инпонира на обясеннията, поради което съдът прие, че следва да му се довери. От тях, редом с останалите доказателства съдът установи подсъдимият да е сезирал чрез телефонна линия Дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР.

От свидетелството за съдимост на В.М. съдът установи същият да е неосъждан.

При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:

Клеветата е умишлено разгласяване на наистинско позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, което не е извършено. От субективна страна клеветата може да бъде извършена при форма на вината – умисъл.

Обект на престъплението е доброто име и честта на лицето, спрямо които се посяга по начин, че същите биват пряко накърнени.

Изпълнителното деяние на престъпното посегателство е състредоточено в осъществяване на „разгласено“ обстоятелство за тъжителя, което следва да бъде възприето като „позорящо“ доброто име на тъжителя в обществото или да притежава нужния интензитет и съдържание, за да бъде възприето като такова. Другото проявление на изпълнителното деяние на престъплението „клевета“ е осъществяване на „приписаване на престъпление“, което деяние предполага въвеждане на такива твърдения, които да очертават сочено престъпно посегателство извършено от тъжителя с описание на схематични параметри на деяние, без квалификация на същото, което подсъдимият да знае, че не е осъществено.

Следователно нужно е осъщественото разгласяване да се отнася до обстоятелства, засягащи обществената оценка за личността на тъжителя и те 4 да са такива, че накърняват формираните представи в обществото за тъжителя, респективно да сочат осъществяване на инкриминирана проява от тъжителя, за която подсъдимия има представи в съзнанието си, че не е осъществена. В концепцията на наказуемостта на проявата всякога стои степента на недопустима намеса в личната неприкосновеност и обсега, на накърняващите личността параметри.

Когато изреченото касае обществено значим въпрос, необходимостта от поставянето на който пред цялото общество, с цел да ангажира мнението, дебатирането, формирането на представи за преодоляването на констатиран проблем от значение за функционирането на това общество, границите на допустимата намеса търпят преместваемост.

В процесната хипотеза доказателствата по делото очертаха извършен волеви акт от страна на подсъдимия В.М. концентриран върху подаване на жалба на телефонна линия в Дирекция „Вътрешна сигурност“, без ясно и недвусмислено установяване съдържанието на тази жалба. И тъй като параметрите на настоящото производство, с оглед неговия характер са обусловени от обстоятелствената рамка на тъжбата, очертаваща точно и ясно твърдение кой, кога, къде какво е казал / в настоящия случай/, то следва доказателствата по делото да установяват изричането на конкретните словесни реплики. В последствие съдът държи анали на семантичаната структура на изреченото, отнасяйки словесната рамка към съставомерността на деянието. Липсата на установеност на казаното, осуетява възможността на съда и лишава от правна логика евентуален анализ на съдържанието на изрази, досежно които в процеса стои единствено рамката на обвинението в подадената тъжба.