Присъда № 173 от 08.06.2026, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 173 от 08.06.2026 г. по НОХД № 1726 по описа за 2026 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХIIІ състав

Районна прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия М. К. П. за това, че в периода от месец август 2023 г. до месец октомври 2025 г. в гр. Варна, след като бил осъден с Решение № 2002/27.05.2020 г. по гр. дело № 96/2020 г. по описа на Районен съд гр. Варна, влязло в сила на 27.05.2020 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си К. М. П., родена на * г., чрез нейната майка и законен представител - Д. И. К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 27 месечни вноски, всяка от които по 250 лева (127,82 евро), на обща стойност 6 750 лева /шест хиляди седемстотин и петдесет лева/ или 3 451,22 евро – престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК, в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същият се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение е обявил, че на основание чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Варна поддържа обвинението срещу подсъдимия М. К. П., като счита, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните по делото доказателства. Намира, че следва да бъде наложено наказание пробация.

В хода на съдебните прения защитникът адв. Д. П. моли за налагане на наказание „пробация“ в минимален размер.

В хода на съдебните прения подсъдимият П. изразява съжаление. Не се възползва от предоставеното му право на последна дума.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М. К. П. е роден на * г. в гр. Варна. Същият е българин, български гражданин, със средно образование, разведен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.

През 2011 г. свидетелката Д. К. и обвиняемият М. П. сключили граждански брак. В края на същата година - на *г. им се родило момиченце, което кръстили К. М. П.. Но с течение на времето отношенията им започнали да се развалят и през 2020 г. решили да се разделят и прекратят брака си. Д. К. и М. П. постигнали споразумение относно родителските права над общото им дете, издръжката му, режима на лични контакти и семейното жилище. К. и П.

1 подали молба за развод пред Районен съд Варна по повод на която е било образувано гр. дело № 96/2020 г.

С Решение № 2002 от 27.05.2020 г. на 47 състав на Районен съд гр.

Варна по гр. дело № 96/2020 г. било одобрено предложеното споразумение от Д. К. и М. П. и се прекратявал брака между двамата по взаимно съгласие на основание чл. 50 от Семейния кодекс. К. и П. нямали имуществени претенции един спрямо друг, а родителските права над общото им дете К. М. П. се предоставяли на майката Д. К.. Местоживеенето на детето било определено при неговата майка, а на бащата М. П.се определял режим на лични контакти с дъщеря му К. С посоченото съдебно решение се уреждал и въпроса за издръжката на малолетната К. М. П., като баща й М. П. бил осъден да заплаща в полза на детето си, чрез неговата майка Д. И. К., месечна издръжка в размер на 250 лв. на месец, с падеж 5- то число на месеца за който се дължи.

След постановяване на Решение № 2002/27.05.2020 г. по гр. дело № 96/2020 г. по описа на PC - Варна, то влязло в сила същия ден. Но въпреки, че бил добре запознат със съдебното решение М.П. не изпълнявал редовно задължението си, произтичащо от него, а именно да заплаща ежемесечната издръжка за дъщеря си в размер на 250 лв. Детето се отглеждало от майката Д.

К. и предвид факта, че бащата М. П. не плащал издръжка за К. П., К. подала жалба до органите на разследването и било образувано наказателно производство. Районна прокуратура гр. Варна внесла в PC - Варна обвинителен акт спрямо М. П., за това, че в периода м. март 2022 г. — м. юли 2023 г. включително не бил заплатил повече от две месечни вноски, а именно 17 месечни вноски по 250,00 лв. всяка на обща стойност 4 250,00 лв. Но преди постановяване на присъдата М. П. изпълнил задължението си и заплатил сумата от 4 250 лв. Поради това и на основание разпоредбата на чл.183, ал. 3 НК съдебният състав по НОХД №20233110204225 по описа за 2023г. на Районен съд Варна постановил Присъда №213 от 19.09.2024 г. съгласно която М. П. бил признат за виновен, че не е заплащал издръжка за дъщеря си в периода м. март 2022 г. - м. юли 2023 г., но не бил наказан.

И след м. юли 2023 г. (т.е. от месец август 2023 г. до месец октомври 2025 г.) обвиняемият М. П. не изпълнявал своето регулярно ежемесечно задължение, произтичащо от Решение №2002/27.05.2020 г., а именно да заплаща по 250 лв. на месец издръжка на своята дъщеря. Въпреки, че в този период се водило наказателно производство срещу него и в крайна сметка през м. септември 2024 г. бил признат за виновен за неплащане на издръжка, той не променил своето бездействие продължавал да не заплаща дължимата издръжка за дъщеря си, чрез нейната майка и законен представил Д. К.

Предвид това бездействие на обвиняемия М. П., на 26.07.2024 г. бившата му съпруга Д. К. подала нова жалба срещу него за това, че не заплаща дължимата му издръжка.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото доказателства: гласни доказателствени 2 средства: свидетелските показания на св. Д. И. К. и писмените доказателства: справка за съдимост; решение на РС – Варна, изпълнителен лист; операционна бележка; присъда по НОХД № 4225/2023 г. по описа на РС – Варна; справка от АВ; удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице; справка за собственост на МПС; справка от ТД на НАП – Варна; справка от Домашен социален патронаж при Община Варна и характеристична справка.

Съдът оцени като изцяло достоверни показанията на разпитаната в хода на досъдебното производство свидетелка Д. И. К., тъй като показанията й са последователни, вътрешно непротиворечиви, съответстващи на останалите доказателства по делото и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

От правна страна:

При тези факти от правна страна съдът намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият М. К. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна, в периода от месец август 2023 г. до месец октомври 2025 г. в гр. Варна, след като бил осъден с Решение № 2002/27.05.2020 г. по гр. дело № 96/2020 г. по описа на Районен съд гр. Варна, влязло в сила на 27.05.2020 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си К. М. П., родена на * г., чрез нейната майка и законен представител - Д. И. К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 27 месечни вноски, всяка от които по 250 лева (127,82 евро), на обща стойност 6 750 лева /шест хиляди седемстотин и петдесет лева/ или 3 451,22 евро.

За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за визираното продължено престъпно посегателство е изискуемо инкриминираното неизпълнение на алименти (неплащане на издръжка на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра) да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска (примирява се) с престъпния резултат (изпадането в забава). Последното индицира на субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК , за 3 доказването на които е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка (цит. от Решение № 47 от 2.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3081/2011 г., III н. о., НК).

В конкретния случай деянието е извършено от субективна страна съзнателно – при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е знаел за основанието, размера и периодичността на задължението за заплащане на издръжка на детето си чрез неговата майка, въпреки което не е плащал дължимите суми, като е оставил грижите за детето си изцяло върху свидетелката К. Подсъдимият е имал обективна възможност да започне работа и да плаща съответните парични суми ежемесечно. Същият е в работоспособна възраст и без здравословни проблеми, поради което е имал обективна възможност да работи постоянно срещу възнаграждение, което да му позволява заплащането на месечна издръжка на неговото дете в размер от 250 лв.

По тези съображения съдът призна М. К. П. за виновен по повдигнатото му обвинение.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация.

С оглед на конкретните обстоятелства по настоящия случай съдът счете, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.2, б. „в“ НК и замяна на най-лекото наказание пробация с глоба. Не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито изключителни такива, като според настоящия съдебен състав определянето на наказанието за подсъдимия в рамките, посочени в закона би отговаряло на целите на генералната и на специална превенция по чл.36 НК и най-вече на данните за личността на подсъдимия. Поради това определянето на наказанието в рамките, посочени в закона, не би се явило несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия деяние и за неговата личност.

При определяне на наказанието в рамките по чл. 183, ал. 1 НК вр. чл.54 НК и като изходи от направеното самопризнание и настоящата трудова ангажираност на подс. П. съдът прие, че при наличието само на смекчаващите отговорността обстоятелства подходящо се явява наказание пробация в минимален размер, за да се даде един последен шанс на подсъдимия да поправи своето поведение. При тези обстоятелства съдът наложи на подсъдимия наказание пробация чрез задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Така определеното наказание ще отговаря в най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на хуманизма на българското наказателно законодателство.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

4

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 173 гр. Варна, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова и прокурора П. Н. П. като разгледа докладваното от Милена Трифонова Наказателно дело от общ характер № 20263110201726 по описа за 2026 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия М. К. П. - роден на * г. в гр.Варна, адрес гр.

Игнатиево, обл. Варна, ул.*, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, работи, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че

В периода от месец август 2023г. до месец октомври 2025г. в гр. Варна, след като бил осъден с Решение №2002/27.05.2020г. по гр. дело №96/2020г. по описа на Районен съд гр. Варна, влязло в сила на 27.05.2020г., да издържа свой низходящ - дъщеря си К. М. П., родена на 21.12.2011г., чрез нейната майка и законен представител - Д. И. К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 27 месечни вноски, всяка от които по 250 лева (127,82 евро), на обща стойност 6 750 лева /шест хиляди седемстотин и петдесет лева/ или 3 451,22 евро, поради което на чл. 183,ал.1 от НК вр. чл. 54 НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ изразяваща се в следните пробационни мерки: