Решение № 282 от 13.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Велико Т., 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500299 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№262/01.02.2024г. по гр.дело№2212/2023г. на ВТРС, съдът е: -осъдил ЗАД„ОЗКЗастраховане“АД с EИК:..., седалище и адрес на управление: гр.С.. - район „В.” ж.к.„В.” ул.„С.

С..“№. ет.V, представлявано от Изп.директор А. П.Л. и Изп.директор Р. К.Д. - заедно, да заплати на Г. Н. Б. с ЕГН**********, постоянен адрес: гр.В.Т. ул.„ПХ”№. ет. III: сумата 12000.00лв. — обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпило на 20.11.2022г. ПТП, ведно със законната лихва от предявяване на застрахователната претенция — 22.02.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението; сумата 2659.50лв. — разноски за производството.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от ЗАД„ОЗКЗастраховане“АД( ч р е з ю р и с ко н с ул т И.

А.) против Решение№262/01.02.2024г. по гр.дело№2212/2023г. на ВТРС . Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон(чл.52 от ЗЗД) и противоречие със събраните и приети по делото доказателства.

Присъденото обезщетение било прекомерно завишено и не съответствало на вида и на степента на претърпените неимуществени вреди. Решението било неправилно, тъй като било налице противоречие между обстоятелствената част и направените изводи в обжалваното решение.

Съдебният състав обсъдил обстоятелството, че освен описаните отоци и хематоми, шийна лондоза и пр., съпроводени с болки и страдания със среден интензитет със срок на лечение от около 3 месеца, инцидентът дал и негативно отражение и върху психиката на ищеца. По делото не били налице медицински документи за провеждан курс по физиотерапия, а бил изписан обезболяващ медикамент-панадол. Вещото лице заявило, че обичайните срокове за лечение и възстановяване от видимите травматични увреждания са около 25 дни, като при извършения личен преглед вещото лице е установило, че ищецът нямал оплаквания и двигателен дефицит в резултат от получените травми при възникналото ПТП на 20.11.2022г. и не приемал медикаменти в тази връзка(към 1 настоящия момент ищецът бил възстановен напълно от получените травми). Така, не се установило, Г. Н. Б. да е търпял неимуществени вреди в претендирания завишен размер. ВТРС уважил исковите в прекомерно завишен размер, който явно не съответствал на претърпените от Б. болки и страдания и възприетата съдебна практика в аналогични случаи и неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД относно критериите за определяне на обезщетението по справедливост. Обжалва се постановения съдебен акт за сумата над 2000.00лв., като се счита, че присъдената парична сума от 12000.00лв. е прекомерна, постановена в противовес със задължителната съдебна практика, както и с оглед събраните по делото доказателства. Представя Платежно нареждане№3182237/08.03.2024г. за сумата 2268.06лв.(2000.00лв. - главница, 268.06лв. лихва за периода: 22.02.2023г.-08.03.2024г.), която сума била преведена по банковата сметка на Г.

Н. Б.. Моли съда да отмени решението на ВТРС и да намали размера на присъденото обезщетение, до размер от 2000.00лв., като в останалата част претенцията бъде отхвърлена. Претендират се направените разноски пред двете инстанции(вкл. юрисконсултско възнаграждение).

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Г. Н. Б.(чрез адв.Д. Р.Д. от ВТАК) , с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. В резултат от реализиралото се ПТП Б. претърпял неимуществени вреди, състоящи се в причинените му увреждания на здравето, както следва: контузия на шията; умерено изразен оток на шията двустранно, по изразен в ляво; хематом окципитално в стад ий на резорбция с диаметър 4- 5см.; ограничен обем на движение в шията; хематом на гърдите, бледо жълтеникав под ляво рамо към десен хълбок в стадий на напреднала резорбция; посттравматичен препателарен бурсит на двете колена, по изразено на лявото; оток и хематом на лява подбедрица отпред и странично с данни за посттравматичен тромбофлебит; охлузване на лява подбедрица отпред; посттравматично стресово разстройство. Описаните увреждания на здравето са довели до многократни посещения при лекари- специалисти. На 21.11.2022г. Б. посетил общопрактикуващ лекар, който го е прегледал, предписал му е терапия с болкоуспокояващ медикамент и му е издал болничен лист за период от 5 дни. На 09.12.2022г. Б. посетил хирург, който е извършил преглед и на същата дата е изготвил съдебномедицинско свидетелство. На 22.12.2022г. Б. посетил психиатър, който му е предписал терапия с успокоително и антидепресант. На 16. 01.2023г. Б. отново посетил психиатър, който е продължил терапията с успокоителн о и антидепресант. На 19.01.2023 г. психиатърът е изготвил етапна епикриза, според която Б. бил видимо спокоен и контактен, но вътрешно напрегнат, емоционално-волево лабилен с преобладаващ тревожно-депресивен тон на настроението; със страховотревожни изживявания и пр.(с поставената окончателна диагноза посттравматично стресово разстройство). На 21.02.2023г. Б. посетил специалист по физикална и рехабилитационна медицина, който установил наличието на шийна лордоза и палпаторна болезненост парвертебрално; хипестезия; болевоограничени активни движения в шиен дял.

Вещото лице потвърдило причинените травматични увреждания в заключението по експертизата.

Изложното се потвърдило и от св.показания. Съдът правилно бил съобразил в мотивите си, че освен описаните отоци и хематоми, шийна лордоза и пр., съпроводени с болки и страдания със среден интензитет със срок на лечение и възстановяване от около три месеца, а инцидентът дал негативното отражение и върху психиката на Б.. Б. ходил не на физиот ерапия, а на рехабилитация в с.Овча Могила през пролетта на 2023г., където са му правили процедури в частта на рамената и врата, като същият искал да му бъдат правени и процедури на краката, но не е имало такава 2 възможност. Отбелязва, че ВТРС правилно съобразил, че възражението за съпричиняване за настъпилия вредоносен резултат, основано на твърдението, че ищецът могъл да реагира адекватно при създалата се опасност, останало недоказано. Вещото лице по изготвената автотехническа експертиза категорично посочил, че Б. не бил имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. Не възразява да бъде прието платежно нареждане от 08.03.2024г. Моли съда да оставите без уважение подадената от ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД въззивна жалба без уважение.

Претендира разноски пред въззивната инстанция.

От страна на въззивника е приложено Платежно нареждане№3182237/08.03.2024г. за сумата 2268.06лв.(2000.00лв. - главница, 268.06лв. -лихва за периода: 22.02.2023г.-08.03.2024г.), която сума била преведена по банковата сметка на Г. Н. Б.. Въззиваемата страна не се противопоставя този документ да бъде приобщен към останалите доказателства по делото. Други доказателствени искания за въззивната фаза на производството не са направени.

Първоинстанционното решение на ВТРС в частта му, с която е уважена претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпило на 20.11.2022г. ПТП до сумата 2000.00лв., ведно със законната лихва от предявяване на застрахователната претенция — 22.02.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението, е влязло в законна сила, като необжалвано от страните по делото.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон(т.1 на Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк.дело№1/2013г. ОСГТК ВКС). Атакуваното решение е валидно и допустимо - в обжалваните части.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.I I от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е частично основателна.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявените обективно съединени искове като такива по чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.

Установява се следната фактическа обстановка:

На 20.11.2022г. около 12 h38min., на път III-303, км. 14+900 настъпило ПТП между лек автомобил „А А..” с ДК№.., управляван от С.В.С., и лек автомобил „ФГ” с ДК№.., управляван от Г. Н. Б.. Към 20.11.2022г. за лек автомобил „А А..” с ДК№.. при ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”.

В представения Констативен протокол от 13.12.2022г. за ПТП с пострадали лица е отразено, че вината за произшествието е на водача на лек автомобил „А А..” с ДК№.., който не 3 бил избрал скоростта си на движение съобразно пътните условия(мокър асфалт), в резултат на което е загубил контрол над превозното средство, навлязъл е в лентата за насрещно движение и се блъснал в мантинелата, а след това и в насрещно движещия се лек автомобил „ФГ” с ДК№.., управляван от Г. Н. Б..

Според заключението по допуснатата съдебна автотехническа експертиза се установява, че основната причина за процесното ПТП е движението на водача на лек автомобил „А А..” с ДК№.. със скорост, по-висока от възможната за преодоляване на завоя, без да се стигне до занасяне, както и допълнително предприетото интензивно спиране с блокиране на колелата в зоната на кривата/завоя/, вследствие на което автомобилът му е навлязъл в насрещната пътна лента, където в същото време се е движел лек автомобил „ФГ” с ДК№.. и където е настъпил ударът между двете МПС.

На следващия ден след процесното ПТП Г. Н. Б. посетил общопрактикуващ лекар, който го е прегледал, предписал му е терапия с болкоуспокояващ медикамент и му е издал болничен лист за период от 5 дни(амбулаторен лист от 21.11.2022г.). На 09.12.2022г. Г. Н. Б. посетил хирург, който извършил преглед и изготвил съдебномедицинско свидетелство, според което били установени следните телесни увреждания: умерено изразен оток на шията двустранно, по-изразен в ляво; хематом окципитално в стадий на резорбция с диаметър 4-5см.; ограничен обем на движение в шията; хематом на гърдите бледо жълтеникав под ляво рамо към десен хълбок в стадий на напреднала резорбация; посттраватичен препателарен бурсит на двете колена, по изразено на лявото; оток и хематом на лява подбедрица отпред и странично с данни за постравматичен тромбофлебит; състояние след охлузване на лява подбедрица отпред; всички хематоми в стадий на напреднала резорбция бледожълтеникави и с приблизителна давност 14-21 дни. На 22.12.2022г. и на 16.01.2023г. Г. Н. Б. посетил психиатър, който му предписал терапия с успокоително и антидепресант. На 19.01.2023г. психиатърът е изготвил етапна епикриза, според която ищецът е бил видимо спокоен и контактен, но вътрешно напрегнат, емоционално-волево лабилен с преобладаващ тревожно-депресивен тон на настроението; със страхово- тревожни изживявания и пр. Поставената окончателна диагноза е посттравматично стресово разстройство.