Решение № 278 от 17.01.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3128/2022
- Вид
- Решение № 278
- Подписан
- 17.01.2023
- В сила
- 03.05.2023
- Състав
- Албена Александрова, Нели Савчева Маринова, Гюлсевер Сали
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 4, ал. 2 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 7, ал. 1, т. 2 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 80 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 9, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 2 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 1, 3 и 7 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 1, 3 и 7 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 1, 3 и 7 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 278 гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100503128 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20007854/26.01.2022 г., постановено по гр. д. № 6715/21 г. по описа на СРС, 27 състав, е отхвърлен предявения от С. Х. К. срещу Д. В. Т. установителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за признаване за установено, че спрямо ищеца в периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. е била допусната пряка дискриминация по признак „обществено положение“ /„синдикално членство“/, изразяваща се в тенденциозно преследване на ищеца за „неспазване на работното време“. С решението С. Х.
К. е осъден да заплати на Д. В. Т. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото в размер на 750 лв.
Подадена е въззивна жалба от С. Х. К. срещу решение № 20007854/26.01.2022 г., постановено по гр. д. № 6715/21 г. по описа на СРС, 27 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е била доказана синдикалната принадлежност на ищеца /признак, въз основа на който се твърди дискциминация/, както и че показанията на св. К. и М. в тази връзка 1 били непреки. Поддържа, че твърдението за синдикална принадлежност на ищеца е било въведено още с исковата молба, и то не е било оспорено от ответника с отговора на исковата молба. Поддържа, че и св. К. и св. М. потвърждават синдикалната принадлежност на ищеца, като показанията им не са оспорени от ответника. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл. 20 ЗЗДискр, изискваща работодателите да прилагат еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания, но не е взел предвид заповед № 3 – 4/07.01.2018 г., с която се изисква електронна справка за минал период единствено за ищеца, но не и за други служители.
Твърди, че от показанията на св. К. и М. се установява наложената практика при ответника служителите масово да не спазват работното време, но въпреки това спазването на работното време е проследено единствено по отношение на ищеца. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо това да постанови друго решение, с което да признае за установено, че ответникът е допуснал пряка дискриминация на работното място срещу ищеца, изразяваща се в тенденциозното му преследване за „неспазване на работното време“ и поставянето му по този начин в по – неблагоприятно положение спрямо останалите служители. Претендира разноски.
Въззивникът - Д. В. Т. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Поддържа, че съдът в съответствие със събраните по делото по доказателства и материалния закон е приел, че по делото не е доказан, че ответникът е извършил срещу ищеца акт на пряка дискриминация по см. на чл. 71 ЗЗДискр.
Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства по делото, потвърждаващи участието му в синдикална организация. Поддържа, че правилно съдът не е кредитирал показанията на св. К. и М., които са освободени от работа две години преди процесния период, и няма преки впечатления от работата му.
Оспорва твърдението на въззивника, че е изискана електронна справка само за ищеца, като такава проверка не е била извършена по отношение на други служители. Поддържа, че проверката по отношение на ищеца е инициирана във връзка с конкретно нарушение на трудовата дисциплина, извършено на 13.12.2017 г., като от показанията на св. В. се установява, че проверката е била извършена по разпореждане на директора по отношение на целия персонал по сигнал на отдел „Физическа сигурност“, които са констатирали 2 нарушение на работното време. Твърди, че установяването на извършени нарушения на трудовата дисциплина не би могло да се квалифицира като тенденциозно преследване на служител. Посочва, че по делото не се установява под някаква форма наличие на тормоз по отношение на ищеца, а се установява системно неспазване от негова страна на установеното работно време. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.
Ищецът С. Х. К. твърди, че със заповед № 3 – 18/07.02.2018 г., издадена от ответника Д. В. Т., е бил уволнен дисциплинарно от заеманата длъжност „Ръководител отдел“ на отдел „Оператори“ в Ядрена научно – експериментална и учебна база на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. Посочва, че едно от основанията за дисциплинарното нарушение било твърдението, че ищецът е допуснал 13 бр. закъснения за работа с повече от 1 час в периода от 01.12.2017 г. до 21.12.2017 г. Твърди, че дисциплинарното нарушение е било установено със заповед № 3 – 4/07.01.2018 г., издадена от ответника, в изпълнение на която ръководителят на отдел „Физическа защита и сигурност“ е представил доклад с вх. № Д – 6/09.01.2018 г. с приложени 5 бр. справки – извлечения, касаещи ищеца.
Посочва, че съгласно чл. 20 ЗЗДискр. работодателят следва да прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. Счита, че отговорността за прилагане на посочената разпоредба е, както за работодателя, така и за длъжностните лица /ръководители на предприятия/, пряко отговорни за допуснато неприлагане на еднакви критерии /арг. от чл. 80 ЗЗДискр./. Поддържа, че от заповед № 3 – 18/07.02.2018 г. и от доклад с вх. № Д – 6/09.01.2018 г. се установява, че ответникът е изискал електронна справка от системата за контрол на достъпа само на ищеца за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г., което го поставяло в неравностойно положение при налагане на следващото се наказание спрямо други служители, чието спазване на работното време не е включено в 3 проверката и не е преследвано по сходен начин. Твърди, че специфичният признак, който се явява основание за проверка дали ищецът спазва работното време, е синдикалното му членство, което от своя страна е елемент от признака „обществено положение“. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът е допуснал пряка дискриминация на работното място по отношение на ищеца по признак „обществено положение“ /„синдикално членство“/, изразяваща се в тенденциозно преследване на ищеца за „неспазване на работното време“.
Претендира разноски.
Ответникът – Д. В. Т. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва, че ищецът е бил синдикален член през процесния период, както и че синдикалната организация в института съществува. Поддържа, че е бил сезиран от органите на МВР и от отговорните служители по сигурността за извършени от ищеца дисциплинарни нарушения, поради което са били събрани извлечения от технически средства за достъп, обяснения на ищеца и други документи, свързани с поведението му, в резултат на което била издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че дисциплинарните наказания са индивидуални, поради което налагането им при наличието на предпоставките за това, не може да се приеме за дискриминационно действие, а за изпълнение на задълженията на работодателя за спазване на разпоредбите на КТ. Обстоятелството, че и други служители не са спазвали работното време, не е основание да не бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца, като трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание „уронване на престижа на работодателя“. Твърди, че е имало случаи на наложени дисциплинарни наказания „уволнение“ и на други служители, като основанието е идентично с това на ищеца. Претендира разноски.
Не се спори между страните, че ищецът е бил в трудово правоотношение с Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, като е заемал длъжността „Ръководител отдел“ на отдел „Оператори“ в Ядрената научно – експериментална и учебна база на Института, както и че е трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
4
По делото е представен като доказателство Правилник за пропускателния режим и организацията на достъп в Я. – И. – БАН, утвърден от директора на И. – БАН.
На 14.12.2017 г. е постъпил доклад с вх. № Д – 571/14.12.2017 г. от и. д. ръководител на Я. и зам. – директор на И. доц. д – р М.М. и доклад с вх. № Д – 572/14.12.2017 г. от ръководителя на отдел „Физическа защита и сигурност“ на Я.В. В. до директора на И. за допуснато нарушение на Правилника за пропускателния режим и организацията на достъп в Я. на И. от С. К..
Със заповед № 3 – 4/04.01.2018 г. на директора на И. доц. д – р Д. Т. е наредено в срок до 08.01.2018 г. ръководителят на отдел „Физическа защита и сигурност“ на Я. да предостави електронна справка от системата за контрол на достъп за служителя на Я. – д – р С. К. за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г., както и считано от 01.01.2018 г. ръководителят на отдел „Физическа защита и сигурност“ на Я., ежемесечно до 5 – то число на месеца да предоставя електронна справка от системата за контрол на достъпа на служителите на Я. за предходния календарен месец.
На 09.01.2018 г. е постъпил доклад с вх. № Д – 6/09.01.2018 г. от ръководителя на отдел „Физическа защита и сигурност“ В. В. до директора на И. – БАН, към която е приложена електронна справка от системата за контрол на достъпа на Я. за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. за С. К..
На 10.01.2018 г. е постъпил доклад с вх. № Д – 12/10.01.2018 г. от и. д. ръководител на Я. доц. д – р М.М. до директора на И. – БАН за допуснато нарушение на трудовата дисциплина от С. К. на 14.12.2017 г. – отсъствие от работното място в сградата на Я..
С покана с изх. № 187/18.01.2018 г. от директора на И. – БАН С. К. е поканен в срок до 17.00 ч. на 19.01.2018 г. да даде писмени обяснения по см. на чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с извършени нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неспазване на установеното в И. работно време и неявяване на работа.
На 18.01.2018 г. С. К. е депозирал писмени обяснения с вх. № 187/1/18.01.2018 г. до директора на И..
Със заповед № 3 – 18/07.02.2018 г., издадена от директора на И., е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на С. К., заемащ длъжността „Ръководител отдел“ на отдел „Оператори“ в Я. на И., за извършени 5 нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 3, чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 2, чл. 187, ал. 1, т. 10, чл. 190, ал. 1, т. 1, 3 и 7 КТ, за това, че:
1. на 13.12.2017 г.
С. К. е останал без разрешение в сградата на Я. след края на работното време, което приключва в 17,00 ч., като по този начин е нарушил т. 3, раздел II.1. oт Правилника за пропускателния режим и организацията на достъп в Я. – И. – БАН.
2. на 13.12.2017 г. в 21,00 ч. при напускане на Я. и преминаване през КПП на Я. С. К. е предизвикал конфликтна ситуация, като е влязъл в пререкания с мл. инспектор Г. Г. – полицай от ЗЖУ при МВР, дежурен постови полицай от охраната на стратегически обект Я. на пост 2 на КПП, като по този начин е уронил доброто име на И..
3. в периода от 01.12.2017 г. до 21.12.2017 г. С. К. е допуснал 13 системни нарушения на трудовата дисциплина по см. на чл. 187, т. 1 КТ, като е закъснявал за работа повече от 1 час.
4. на 14.12.2017 г. /четвъртък/ С. К. не се е явил на работа в Я. на И., като за отсъствието си от работа не е уведомил прекия си ръководител или ръководителя на отдел „Човешки ресурси“ на И., не е поискал да ползва платен или неплатен отпуск и не е представил болничен лист за временна неработоспособност.
С решение № 138994/11.06.2019 г., постановено по гр. д. № 24376/18 г. по описа на СРС, 119 състав, за което няма данни дали е влязло в сила, исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, предявени от С. К. срещу И. – БАН, за признаване за незаконно на уволнението му и за отмяна на заповед № 3 –
Разпечатката съдържа 41 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec013ad4-6d6a-4b4b-8150-451380ad3d8e