Решение № 190 от 04.01.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Бургас, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500369 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Р. Б. Д. от гр. К., чрез адвокат Н. Н. Д., и мл.адвокат Б. А. А., против решение № 762 от 27.06.2023 г. по т.д.139/2022 г., по описа на ОС – Бургас, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена исковата претенция на въззивницата-ищец за осъждане на ответника ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на ищцата сумата над 32 000 лв до 150 000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.429, ал. 3, ведно със законни лихви върху главницата от 23.12.2021 г. датата на уведомяването на ответника до окончателното изплащане.

Твърди се , че решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ищцата част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и в противоречие със съдебната практика на съдилищата в Република България и с практиката на ВКС.

Излагат се твърдения, че основаният спор по делото се отнася само до справедливия размер на дължащото се на ищцата обезщетение и наличието, респ. липсата, на съпричиняване от страна на пострадалото лице.

Твърди се, при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е допуснал нарушение на материалния закон - чл.52 от ЗЗД.

Сочи се, че определеният от съда размер от 80 000 лв за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е занижен с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, тъй като съдът, макар да се е позовал в мотивите си на критериите на ППВС № 4/1968 г., не е изследвал задълбочено и не е анализирал и оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи значение за справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди – получените от ищцата счупване на туберкулум майорис на дясната раменна кост, счупване 1 на дясната подбедрица - големия и малкия пищял, счупване на дясна пубисна кост, лексация на проксималните интерфалангиални стави на 3-ти и 4-ти пръст на дясната длан, както и рана на главата. Твърди се, че съдът не е съобразил заключението на вещото лице по назначената СМЕ, че големия туберкулум на раменната кост, представлява инсерционна зона - заловно място на важни за движението на раменната става, а оттам и целия горен крайник мускули, съотв.счупването му води до дисфункция на рамото, затова тази фрактура налага оперативно лечение, когато е разместена. Сочи се, че съдът не е отчел, че костите на подбедрицата са част от скелета на долния крайник с важна опорна и двигателна роля, поради което счупването им води до невъзможност за движение; счупването на дясната пубисна кост, която е част от тазовия пръстен, има важна опорна функция, като биологична структура поемаща натоварването от долните крайници; луксацията на проксималните интерфалангиални стави на 3-ти и 4-ти пръст на дясната длан, касае нарушаване на анатомичната конгруентност, което води до невъзможност за движение в тях.

Твърди се, че това тежко травматично състояние е наложило извършването на две оперативни интервенции - кръвна репозиция и метална остеосинтеза последователно на дясната подбедрица на 16.12.2021 г. с поставяне на интрамедуларен заключващ пирон на тибията и на раменната кост на 22.12.2021 г. с проксимална заключваща плака, а след завършването на болничното лечение, видно показанията на разпитаните свидетели, продължаването на лечението на ищцата в домашни и в амбулаторни условия, е бил един продължителен и мъчителен процес за нея.

Твърди се, че включително и към настоящия момент, ищцата не се е възстановила напълно от получените травми - вещото лице д-р Ф. е установил усложнение в състоянието на ищцата, изразяващо се в трудно самостоятелно придвижване с бастун и наличие на анталгична походка, болки при въртене и дори минимално натоварване, водещи до невъзможност за самостоятелно изминаване на голямо разстояние, а наличието на постоперативни цикатрикси в областта на дясна раменна и дясна колянна става, е видимо, тъй като те са със значителни размери. Сочи се, че е констатирано ограничено движение на дясно рамо и дясно коляно, потвърдени от извършената в хода на линия преглед юглометрия, както и отраничени движения - контрактура в ставите на 2-ри до 5-ти пръсти на дясната длан, също потвърдени с ъглометрия и нарушен захват на дясната ръка, които съгласно изводите на вещото лице няма да се възстановят и ще останат пожизнено при ищцата, а въпреки дългият период от време след инцидента, все още се наблюдава непълна консолидация на тибията.

Заявено е, че така описаните увреждания при ищцата се установяват, както от заключението на вещото лице по СМЕ, така и от приетото по делото Експертно решение на ТЕЛК, по силата на което на ищцата е определена 86 % трайна неработоспособност пожизнено.

Твърди се, че съдът не е взел под внимание изложените по-горе обстоятелства, както и заключението на съдебно психологичната експертиза, установяваща, че вследствие на процесното ПТП ищцата е преживяла не просто стрес, а се намира в състояние на посттравматично стресово разстройство, със симптоми на тежка депресия, силно увеличена ситуативна тревожност, наличие на ирационални страхове и генерализиран страх за бъдещето.

Сочи се, че съдът не е оценил подобаващо продължителния възстановителен период при ищцата, съпроводен и с невъзможност за самостоятелно обслужване и поставяне в пълна зависимост от помощта на близките си; изцяло „преобърнатия“ й начин на живот, както и обстоятелството, че вследствие изпитваните болки при ходене, дори на къси разстояния, ограниченията в движението на ставите - раменна и колянна, които няма да се възстановят, невъзможността за възстановяване на захвата на дясната ръка, занапред ищцата няма да бъде пак същият социален и работещ човек, който е била преди това.

2

Твърди се, че поради липсата на подобен анализ, съдът не е приложил правилно критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД и в резултат на това е присъдил застрахователно обезщетение в занижен размер като се е отклоненил от задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, като освен това не е съобразил и съответните нива на застрахователно покритие като ориентир за конкретните икономически условия към датата на настъпване на процесното събитие - 06.12.2020 г. и лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди.

Претендира се съдът да определи справедлив размер на застрахователно обезщетение съобразно социалните и икономически условия, както и да прецени инфлационния процент към датата на устните състезания пред апелативната съдебна инстанция. Изложени са подробни съображения с цитиране на съдебна практика относно въпроса „Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва?“.

На следващо място се твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон - чл.51, ал.2 от ЗЗД приемайки, че е налице съпричиняване от страна на ищцата в размер на 60 %.

Твърди се, че изводите на съда, че ищцата е направила опит внезапно да пресече пътното платно на необозначено за целта, при ограничена видимост в тъмната част на денонощието, без да има условия водачите да я възприемат от достатъчно голямо разстояние, и предвид дъжда и липсата на осветеност, не кореспондират със заключението на вещото лице по приетата по делото повторна и допълнителна автотехническа експертиза, вкл.и уточненията на вещото лице съдебно заседание, съгласно които процесният удар е настъпил в дясната пътна лента по посоката на движение на автомобила, което означава, че преди настъпването на удара, пешеходната вече е преминала през цялата лява пътна лента, т.е.когато ищцата е стъпила на пътното платно, автомобилът се е намирал на отстояние 185 м., което оборва изводите на първоинстанционния съд за „внезапно навлизане на пътното платно“. На следващо място се твърди, че въпреки ограничената видимост, поради настъпилата нощна тъмнина и валеж на дъжд, е било налично улично осветление, както и, че при движение с включени къси светлини на автомобила, дори при редукция на ефикасността им с 50 %, осветената им зона е 35 м. в далечина, а по ширината на пътното платно, обхващат цялата му ширина, т.е.дори при най - неблагоприятните условия за видимост, пешеходката е станала видима за водача на автомобила на разстояние 35 м. пред него, а при опасна зона за спиране от 18,9 м., водачът е можел да предотврати удара чрез аварийно спиране, дори с превишената му скорост на движение от 52 км./ч.

Твърди се, че съдът не е взел под внимание нарушените от водача на автомобила разпоредби на ЗДвП.

Излагат се съображения, че въведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, неправилно е уважено от първоинстанционния решаващ състав, още повече в размер на 60%.

Цитирана е съдебна практика, касаеща съпричиняването от страна на пострадалото лице.

В условия на евентуалност, ако се приемете, че поведението на ищцата е било в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, се претендира определяне на съпричиняване в процент, не по-висок от 10%.

Претендира се съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от ищцата част и вместо това да постанови решение, с което допълнително да присъди на ищцата още 118 000 лв, представляващи обезщетение за търпените неимуществени вреди, вследствие причинените й телесни увреждания, ведно със законна лихва, считано от 3

23.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Претендират се направените по делото разноски, в това число адвокатско възнаграждение в полза на адв. Н. Н. Д. на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, вр.чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно въведения материален интерес с въззивната жалба за пред двете съдебни инстанции, за оказана правна защита и съдействие изразяваща се в изготвяне на жалба и представителство по същата.

Не се сочат нови доказателства.

В законовия срок ответникът по иска ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба на ищцата като неоснователна. Твърди се, че в обжалваната от ищцата част, решението на БОС е валидно, допустимо и правилно.

На първо място е заявено искане да се извърши проверка за извършените процесуално следствени действия по ДП 983/2021 г. на РУ Несебър, вкл.дали същото е прекратено или е в съдебна фаза, съответно да се прецени наличието на основание за спиране на настоящото производство на основание чл.229, ал.1, т.4, т.5 от ГПК.

Оспорват се всички твърдения в жалбата, като се твърди, че пострадалата злоупотребява с процесуални права, като се излагат напълно неверни факти и обстоятелства касаещи, както здравословното й състояние, така и механизма на настъпване на ПТП.

Посочва се, че в съдебно заседание в.л. Т. дала становище, че ищцата е била в лека форма на депресия преди ПТП, а дори е възможно депресията да е следствие на възрастта й, т.е.по делото няма данни, от които в условия на пълно и главно доказване да заключи, че ищцата страда от депресия единствено следствие на ПТП; ищцата не е взимала медикаменти; от думите на ищцата в.л. разбрала, че се отдръпнала от социалните контакти.

Сочи се още, че съгласно СМЕ възстановителният период е максимално 6 месеца.

Относно механизма на настъпване на ПТП се сочи, че ищцата е пресичала диагонално пътното платно, при тъмен неосветен тъмен участък; била е в тъмни дрехи и е била трудно различима; валяло е преди и по време на ПТП. Сочи се, че преди на навлезе в лентата за движение на МПС ищцата е имала отлична видимост и е можела да предотврати ПТП, ако не е била навлязла в лентата за движение на МПС, т.е.причина за ПТП е единствено неправилно пресичане на ищцата, която не се убедила, че е забелязана от водача на МПС. Твърди се, че видимостта на ищцата към МПС е била в пъти по - голяма от тази на водача на МПС, още повече, че не е попадала в светлинния поток на МПС, тъй като е вървяла странично спрямо МПС, т.е.непълно невидима за водача на МПС/. Сочи се още, че МПС се е движило със скорост около 50 км - 52 км/ч, а според в.л. ПТП би настъпило и при скорост под 50 км/ч.