Решение № 1230 от 30.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1230 гр. Варна, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20233100501315 по описа за 2023 година произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., действащо чрез юрк.С.С., против Решение №3852 от 07.12.2022г. постановено по гр.д.№1726/2022г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният жалбоподателя, против Р. Ж. Х., с ЕГН **********, с настоящ адрес:

************, иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 вр. ал.3 от ГПК, във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца, сумата от 593.84лв., представляваща премия за застраховка “Живот“, дължима на основание Договор за потребителски кредит №7000701053 от 30.08.2018г., сумата от 182.44лв., представляваща възнаградителна лихва върху премия за застраховка “Живот“ за периода от 05.02.2020г. до 19.02.2021г. и сумата от 45.42лв., представляваща обезщетение за забава върху премията за застраховка “Живот“ за периода от 05.02.2020г. до 18.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от сезирането на съда до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е отхвърлено подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист по ч.гр.д.№6828/2021г. на РС Варна.

В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като 1 се оспорват изводите на първоинстанционният съд за недействителност на процесният договор, поради нарушение на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като размерът на шрифта, с който е изготвен договорът за застраховка е по-малък от нормативно предвиденият. Поддържа се, че противно на приетото от решаващият съд, застрахователният договор не съставлява елемент от договора за кредит. Твърди се, че застрахователният договор не е предпоставка за сключване на кредитния такъв, респективно че неспазването на изискванията обуславящи недействителност на кредитното правоотношение, са неотносими към застрахователното такова. Поддържа се, че застрахователно правоотношение, макар и да съпътства основната кредитна сделка като обезпечение на кредитора, то се регулира от специалните правила заложени в Кодекса за застраховането, където размера на шрифта, на който е изготвен договора не е въведен като условие за действителност. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището за самостоятелност на двете сделки, включително за съдържанието и смисъла на нормативната уредба /ЗПК/ на договора за потребителски кредит, която въвежда специфични изисквания към всички елементи на договора за кредит, но не и за всички договори сключени връзка с потребителския кредит, като и за приложимостта на Директива 2008/48/ЕО относно задължителното съдържание и изисквания към договорите за потребителски кредити. На следващо място се оспорват изводите на съда, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, поради факта, че същият не отговаря на изисквания на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, доколкото не съдържа законосъобразен и ясен за потребителя погасителен план. Твърди се, че процесният договор отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като в него е имплементиран погасителния план, които съдържа изискуемата информация по ясен и разбираем начин, а именно във вид на 48 броя кутийки, указващи броя на вноските, техният размер и периодичността/датите на плащане на вноските. Сочи се, че по силата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК потребителят може да получи информация за разбивката на погасителната вноска между главница, лихва и допълнителните разходи, но задължение за кредитора да предостави такава информация възниква само при поискване от страна на потребителя, а не е част от задължително съдържание на договора за кредит. На следващо място се поддържа, че процесният договор не страда от пороци касаещи годишният процент на разходите /ГПР/, като се твърди, че при изчислението на същият са включени всички нормативно предвидени общи разходи по кредита за потребителя, които са визирани в чл.19, ал.1 от ЗПК и Приложение №1 към ЗПК.

Твърди се, че в ГПР не следва да се включват сумите дължими във връзка със застрахователният договор, който е факултативен по отношение на договора за кредит, съответно че това е разход за допълнителна услуга, а не разход по кредита. Развити са подробни съображения в подкрепа на становището, че в процесния договор са обективирани и взетите предвид всички допускания при изчисляване на ГПР, с което са изпълнени изисквания на чл.11, ал.1, т.19 от ЗПК. Моли се за отмяна на решението и за уважаване на предявените претенции, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.

2

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез подадена писмена молба от пълномощникът му, поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваният съдебен акт.

Въззиваемата страна не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, следното:

Съдът е сезиран с претенция с правно основание чл.415, ал.1, т.3 вр. ал.3 от ГПК, във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД за осъждане на Р. Ж. Х. да заплати на “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, сумата от 593.84лв., представляваща премия по застраховка “Живот“, дължима на основание Договор за потребителски кредит №7000701053 от 30.08.2018г., сумата от 182.44лв., представляваща възнаградителна лихва върху премия по застраховка “Живот“ за периода от 05.02.2020г. до 19.02.2021г. и сумата от 45.42лв., представляваща обезщетение за забава върху премията по застраховка “Живот“ за периода от 05.02.2020г. до 18.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от сезирането на съда до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е отхвърлено подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист по ч.гр.д.№6828/2021г. на РС Варна.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №7000701053 от 30.08.2018г., по силата на който ищецът е отпуснал на ответницата заем в общ размер на 5318.66лв. Сочи се, че съгласно чл.7, т.2.1 от договора в случаите, в които кредитополучателят е заявил сключване на договор за застраховка или присъединяване към застрахователни програми, средствата за застрахователната премия се превеждат в полза на застрахователя. Сочи се още, че в случаят от ответницата е заявено сключване на договор за застраховка “Bank Живот“ със ЗК “Уника“ АД, като общият размер на застрахователна премия е 748.80лв. и същият е включен като част от главница по отпуснатият кредит, съответно върху него на основание чл.9, ал.1 и ал.2 от договора е начислена възнаградителна лихва в размер на 31.84 %. Твърди се, че в размера на вноските, чрез които се погасява кредита, е включена и дължимата сума за плащане на застрахователни премии, като непогасеното задължение от страна на ответницата към момента на сезиране на съда възлиза на: 593.84лв.-главница за премия по застрахователен договор, 182.44лв.-възнаградителна лихва върху премия по застраховка за периода от 05.02.2020г. до 19.02.2021г. и 45.42лв.-обезщетение за забава върху премията за периода от 05.02.2020г. до 18.03.2021г. Поддържа се, че при сключване на процесният договор за кредит са спазени всички изисквания на потребителската защита, като се излагат доводи за неприложимост на правилата на ЗПК, относно договора за застраховка.

От ответницата не е постъпил отговор на исковата молба.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

3

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда, като служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР №1/2013г. на ОСГТК/.

В случая оплакванията на въззивникът, по същество съставляват оспорване на изводите на районният съд относно недействителността на договора за кредит, поради несъответствието му с изискванията на ЗПК. Така направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения и едновременно с това попадат в кръга на дължимата от съда служебната проверка за недействителност, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

По делото не е налице спор и от представените преписи от Договор за кредит №7000701053 от 30.08.2018г., се установява, че между страните е сключен договор по силата, на който ищецът предоставил на ответницата потребителски кредит в общ размер на 5318.66лв., със срок на издължаване до 05.09.2022г., чрез 48 месечни погасителни вноски всяка в размер на 197.23лв. Според чл.7 от договора размера на главницата се формира от отпусната в заем сума от 4000лв., застрахователна премия по застраховка Bank Живот Агент в размер на 748.80лв. дължима директно в полза на застрахователният агент и такса за оценка на риска в размер на 569.86лв. В договорът е визирано, че размерът на кредита отпуснат за покупка на застраховка /включване в застрахователна програма/ ще бъде платен директно на застрахователния агент, а размерът на премията, е разделена на равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска. Съгласно чл.10 от договора годишният процент на разходите /ГПР/ е изчислен съгласно нормативните изисквания и допускания като същият възлиза на 46.44 %.

По делото са представени преписи от Преддоговорна информация на застраховател по КЗ и Застрахователна полица по застрахователна програма “Защита живот“, сключена със ЗК “Уника Живот“ АД.

Въз основа на горното, въззивният съд намира, следното:

Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на предявените претенции, в разглежданият казус ищецът, следва да установи възникването и дължимостта на спорните вземания и по конкретно сключването на договор за заем, 4 инкорпориращ и искане за включване в застрахователна програма, с твърдените параметри /страни, размер, срок, падеж, неустойка, лихви и т.н./ и реално предаване /плащане от името/ на длъжника на сумата предмет на договора. Следва да установи още и размера на претенции си. От своя страна ответникът, следва да установи правоизключващите факти и обстоятелства.

Сключването на процесният договор за заем и получаването на сумата предмет на същия, не се оспорва от ответника се установява от ангажираните от ищеца доказателства.

Относно проверката на валидността на процесният договор за кредит, с оглед предмета на същия и качеството на страните, приложение намират ЗПК и общата императивна потребителска закрила. Това е така защото заема /кредита/ е предоставен на физическо лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно кредитополучателката се явява потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.