Решение № 1170 от 20.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1170 гр. Русе, 20.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20224520105055 по описа за 2022 година

Искът е с правно основание по чл.143 ЗЗД, обективно кумулативно съединен с отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.

Ищецът Ц. Б. Й. чрез процесуалния си представител в исковата молба, уточнена и поправена с молба вх. №28286/14.11.2022г., твърди, че е станал поръчител на ответника Н. И. Н. по договор за банков кредит, отпуснат му от “Райфайзенбанк България” ЕАД. Поради неизпълнение от страна на главния длъжник била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ЧГД №10934/2010г. на Районен съд Русе срещу солидарните длъжници и били образувани изпълнителни дела, в т.ч. изп. дело №319/2021г. по описа на ЧСИ Милкана Македонска с рег. №831 и район на действие Окръжен съд гр. Русе, като задължението, включва сумите: 8919.14 лв главница със законната лихва от 02.12.2010г., 1367.18 лв лихва за периода 25.05.2009г.-05.08.2010г., 858.00 лв наказателна лихва за периода 25.06.2009г.01.12.2010г. и 695.82 разноски. Изплатил сума по задължението в размер на 3100 лв, която ответникът Н. И. Н. не му е възстановил. Ответникът му дължи и лихва за забава от датата на предявяване на иска. Твърди също, че кредиторът “Райфайзенбанк България” ЕАД е прехвърлил вземанията си на ответника “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с договор за цесия от 22.05.2012г.

Счита, че не дължи главница в размер на 8919.14 лв, нито акцесорните 1 вземания, нелихвените задължения в размер на 447.37 лв и разноски за ЧСИ в размер на 1725.56 лв, тъй като първоначалният кредитор не е предявил иск в срока по чл.147, ал.1 ЗЗД и правата му спрямо него в качеството му на поръчител са отпаднали. Позовава се и на изтекла давност по отношение на главния длъжник и на него, като поръчител. Моли ответникът Н. И. Н. да бъде осъден да му заплати сумата 3100.00 лв, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Моли да се признае за установено по отношение на ответниците Н. И. Н. и “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, че не дължи сумата общо 19431.91 лв, формирана от сумите 8919.14 лв главница, 8339.84 лихва за периода 22.05.2021г.03.08.2021г., 447.37 лв нелихвени задължения (347.37 лв общо договорна лихва, надбавки, мораторни лихви, обезщетения и др. и 100 лв юрисконсултско възнаграждание) и 1725.56 лв разноски за ЧСИ. Претендира и направените разноски по делото.

Ответникът Н. И. Н. чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител взема становище за допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва същия по основание и размер.

Ответникът “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София, представляван от изпълнителния директор Лилия Костадинова Димитрова, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на иска и го оспорва. Твърдението за недължимост на вземането по издадения изпълнителен лист по ЧГД №10934/2019г. на Районен съд-Русе с оглед неспазен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД счита неоснователно, тъй като възможността ищецът да го оспори с отрицателен установителен иск е преклудирана. Съображенията му са аргументирани със съдебна практика.

Възразява срещу твърдението, че обезпеченото с поръчителство вземане не може да бъде цедирано. Оспорва твърденията на ищеца, че не е бил уведомен за цесията по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. Същевременно навежда съображения, че фактът за липса на уведомяване по см. на чл.99 ЗЗД не рефлектира върху дължимостта на вземането и не го погасява. Възразява срещу твърдението за изтекла погасителна давност относно вземането, предмет на настоящето производство. Навежда обстоятелства за многократно прекъсване на давността в рамките на изпълнителните дела №№ 877/2014г. и 319/2021г., двете на ЧСИ Милкана Македонска. Моли искът да бъде отхвърлен с 2 присъждане на разноски. Прави възражение претендираното адвокатското възнаграждение. за прекомерност на

По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. приложени са препис от изп. дело №20118330400067 на ЧСИ Венцислав Маринов с район на действие Окръжен съд-Русе, изп. дело №20148310400877 и изп. дело №20216310400319, двете на ЧСИ Милкана Македонска с район на действие Русенски окръжен съд и е прието заключение на счетоводна експертиза, което е приложено в писмен вид.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От представения по делото Договор за банков кредит от 18.06.2007г. се установява, че “Райфайзенбанк България” ЕАД е предоставило на Н. И. Н. кредитополучател, кредит в размер на 10112.50 лв при годишен лихвен процент 10.3 % и ГПР 11.12 %, със срок за издължаване на 120 равни месечни анюитетни вноски, всяка по 135.32 лв с падежна дата на 25-то число на месеца, считано от 25.06.2007г. до 25.05.2017г., съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора. Страните са уговорили сумата по кредита да се усвои и да се погасява чрез банков превод по посочена банкова сметка на клиента. Съгласно чл.8.1 кредитът е бил обезпечен с поръчителство от поръчителя Ц. Б. Й., който отговаря солидарно с кредитополучателя пред Банката за изпълнение на задълженията по договора в сроковете и при условията на същия – чл.8.3. Съгласно чл.11.1, при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично, на което и да е парично задължение в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151-вия ден, кредитът става автоматично и незабавно изискуем и Банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми, без да уведоми за това кредитополучателя. За възникналата незабавна предсрочна изискуемост на кредита Банката уведомява поръчителя - чл.11.2. Договорът е подписан от кредитополучателя, както и от поръчителя.

От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице Г. С. Й. в съдебно заседание на 19.06.2025г., се установява, че редовни плащания за погасяване на задълженията по Договора за банков кредит от 18.06.2007г. след отпускането му са направени на датите:

25.06.2007г., 25.07.2007г., 25.08.2007г. и 25.09.2007г. В периода от 25.10.2007г., когато Банката е посочила, че дължимата главница (8919.44 лв) е в просрочие 3 до 22.01.2010г. са извършвани частични плащания, покриващи просрочена главница, просрочена наказателна лихва и просрочена редовна лихва. На 22.01.2010г. е направена последна вноска в размер на 147.01 лв за погасяване на задълженията по договора. Поради непогасяване на задължението от страна на задължените лица по договора “Райфайзенбанк България” ЕАД на 06.08.2010г. е обявило кредита за изцяло и предсрочно изискуем поради неплащане в договорените срокове на дължимите суми по договора.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.05.2012г. “Райфайзенбанк България” ЕАД е прехвърлило на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД възмездно всички цедирани вземания на първоначалния кредитор, индивидуализирани и описани в Приложение №1 към договора, в т.ч. и вземането си срещу солидарните длъжници Н. И. Н. и Ц. Б. Й. по изпълнителния лист от 10.12.2010г.

Поради непогасяване на задължението по Договор за банков кредит от 18.06.2007г. “Райфайзенбанк България” ЕАД подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, образувано в ч. гр. дело №10934/2010г. на Русенски районен съд (унищожено в цялост поради изтекъл срок на съхранение –л.27), който издал в негова полза заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 06.12.210г. и изпълнителен лист от 10.12.2010г., образуван в изпълнително дело №67/2011г. на ЧСИ Венцислав Маринов, прекратено по молба на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД и изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Милкана Македонска, образуван в изп. дело №877/2014г. На основание 433, ал.1, т.8 ГПК ЧСИ Милкана Македонска е прекратил изп. дело №877/2014г. с Постановление за прекратяване от 14.03.2021г. По молба на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД на 02.04.2021г. ЧСИ Милкана Македонска е образувала изп. дело №319/2021г. въз основа на изпълнителния лист от 10.12.2010г.

От заключението на счетоводната експертиза се установява, че за периода от 30.11.2012г. до 23.07.2014г. че по изп. дело №67/2011г. на ЧСИ Венцислав Маринов са постъпили суми за покриване задълженията по Договор за банков кредит от 18.06.2007г. в размер на 3019.31 лв с вносител Ц.

Б. Й. и само четири вноски с вносител Н. И. Н. в общ размер 18.19 лв. За периода от 21.02.2022г. до 21.06.2023г. по изп. дело №319/2021г. на ЧСИ 4

Милкана Македонска постъпилите суми за покриване задълженията по Договор за банков кредит от 18.06.2007г. са в размер на 1883.83 лв, като плащанията са направени само от ищеца или общо той е внесъл сумата 4884.95 лв за погасяване на задълженията по посочения договор за кредит.

Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника. Следователно поръчителят се суброгира изцяло в правата на кредитора срещу длъжника.

Вземането на поръчителя против прекия длъжник за сумата 3100 лв, съобразно поисканото, изплатена срещу задължението на последния, възниква в момента на извършеното плащане от поръчителя.

Предвид гореизложеното, искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като ответникът Н. И. Н. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 3100 лв, заедно със законната лихва от предявяване на иска 03.10.2022г. до окончателното изплащане.

По иска по чл.439 ГПК:

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на ГПК в сила от 01.03.2008г. заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила. По тези съображения разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда.

Установено е от заключението на счетоводната експертиза, че датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е 06.08.2010г.

Съгласно разясненията на закона, дадени с ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, т.18, по силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато “кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за 5 разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.

От приложените на л.192-193 уведомление от 29.07.2010г. и известие за доставяне се установява, че ищецът е бил уведомен от “Райфайзенбанк България” ЕАД за настъпилата съгласно чл.11.1 от договора за банков кредит от 18.06.2007г. предсрочна изискуемост на кредита.

Съгласно даденото тълкуване на закона, дадено с ТР №5/21.01.2022г. по тълк. д. №5/2019г. на ВКС, ОСГТК, при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. Следователно, шестмесечният срок започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг – 25.05.2017г. (чл.5 от договора за банков кредит от 18.06.2007г.), независимо от обстоятелството, че същата е предсрочно обявена.