Решение № 742 от 16.09.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. Сливен, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230101763 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Т.М. Т. С. от гр.

Шивачево срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит гаранция“ ЕООД, с която са предявени искове за обявяване на нищожността на сключен Договор за потребителски кредит и за обявяване на нищожността на Договор за възлагане на поръчителство, сключен за обезпечаване на договора за кредит.

Ищцата твърди, че на 07.06.2024 г. сключила с ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 32174-12296-317481, по силата на който усвоила главница в размер на 750,00 лв. Срокът на договора бил 12 месеца при фиксиран ГЛП от 36,00 % и ГПР от 42,97 %, като общата сума, която следвало да върне ищцата, била в размер на 2021,64 лв. Във връзка с договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, на кредитополучателя бил предоставен Договор за възлагане на поръчителство с ответника „Кредит гаранция“ ЕООД, като по Договора за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя се изисквало заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 1119,84 лв. Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва ясно разписана 1 методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. В настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите.

Предвид обстоятелствата, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същи ден, както и че двете търговски дружества са свързани лица, може да се направи обоснован извод, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. Предвид изложеното, ищцата твърди, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР, въпреки че го е включил в погасителния си план, като при условие, че същото е било включено, действителният ГПР би възлизал на повече от петкратния размер на законната лихва. Ищцата излага, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора. На следващо място, ищцата твърди, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство също е нищожен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК. На изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на Договора за потребителски кредит и сключения във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство, както и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответните дружества са подали отговори на исковата молба в срок, с които признават изцяло предявените искове, молят съда да постанови решение при признание на иска по чл. 237 ГПК и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да възложи разноските по делото на ищцата, тъй като ответниците не са дали повод за завеждане на делото. Правят и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответните дружества „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит гаранция“ 2

ЕООД, редовно призовани, не изпращат представител.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-217412296-317481 от 07.06.2024 г., сключен между ищцата Т.М. Т. С. и ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и за обявяване за нищожен на Договор за възлагане на поръчителство от 07.06.2024 г., сключен между ищцата Т.М. Т.

С. и ответното дружество „Кредит гаранция“ ЕООД, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-2174-12296-317481 от 07.06.2024 г., поради противоречие на закона.

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и доказани.

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ищцата Т.М. Т. С. и ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-2174-12296-317481 от 07.06.2024 г., съдържащ данни за предоставен на ищцата кредит в размер на 750,00 лв. Посочени са следните условия на отпуснатия заем - ГПР 42,97 %, лихвен процент 36,00 %. Уговорен е общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 904,20 лв., срок на договора в месеци - 12 (броя месечни плащания), с размер на месечното плащане 75,35 лв. Безспорно е между страните, че на 07.06.2024 г. между ищцата Т.М. Т. С. и ответното дружество „Кредит гаранция“ ЕООД е сключен Договор за възлагане на поръчителство, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-2174-12296317481, като предвиденото възнаграждение на поръчителя възлиза на 1119,84 лв. или по още 93,32 лв. на месец, дължими с всяка месечна вноска по Договора за кредит и платими по една и съща банкова сметка, посочена в двата договора. Възнаграждението на поръчителя не е включено като разход в ГПР по Договора за кредит.

Ответните дружества са признали изцяло предявените искове.

3

Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит. Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР от 42,97 %, без да е посочено кои компоненти точно са включени в него и как се формира. Не е ясно също как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР посоченият годишен лихвен процент от 36,00 %.

С договора за възлагане на поръчителство е уговорено възнаграждение на поръчителя, но не е посочено дали тази сума е отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя.

§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, 4 включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и това възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в хода на преговорите по сключване на договора. Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, поради което и договорът на това основание следва да се счита нищожен.

На следващо място, Договорът за възлагане на поръчителство от 07.06.2024 г., сключен между ищцата и ответника „Кредит гаранция“ ЕООД също е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а освен това е нищожен и защото посредством него се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР. Видно е, че с поставянето на практически неизпълними условия за предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на поръчителство. Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е принцип, проведен в редица правни норми на националното законодателство, както и в специалния Закон за защита на потребителите. В случая кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които „Кредит гаранция“ ЕООД да му предостави поръчителство. В същото време поръчителят по договора, който е и икономически по-силният субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и 5 разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането, тоест поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно необоснован и несъответен на този риск.

Предвид изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени.

Относно разноските:

Съдът намира за неоснователни исканията на ответните дружества на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото да се възложат на ищцата .

Ответниците действително признават изцяло предявените искове, но не е налице втората кумулативна предпоставка, а именно ответниците да не са дали повод за завеждане на делото. В случая, в основата на предявените искове е твърдение за нищожност на потребителски договор, което поражда правото на потребителя да иска обявяване на нищожността по съдебен ред.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените разноски по предявения срещу него иск, а именно 50,00 лв. - заплатена държавна такса.