Решение № 6008 от 30.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6008 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100514946 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20480/12.11.2024 г., постановено по гр.д. № 56 042/2023 г. на СРС, ГО, 140 състав, с допусната по реда на чл. 247 ГПК очевидна фактическа грешка с решение № 23142/19.12.2024 г. по гр.д. № 56 042/2023 г. на СРС, ГО, 140 състав, ответникът Р. Б. е осъдена да заплати на ищеца Е. Ф. Б. сумата от 2 743, 94 лв. /с вкл.

ДДС/ – обезщетение за имуществени вреди причинени в резултат на противоправното бездействие на ответника от теч от терасата на ап. на ищцата, за периода 21.03.2016 г.

– 11.10.2023 г., ведно със законната лихва считано от 11.10.2023 г. до изплащане на задължението.

С решението е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. Ф. Б. срещу Р.

И. Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 1 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 01.06.2016г. - 11.10.2023г., изразяващи се в причинени безпокойство, притеснения и влошаване на здравословното и състояние /вдигане на високо кръвно, висока кръвна захар/.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 395343/05.12.2024 г. от ответника Р. Ив.

Б. срещу решението в частта, с която е осъдена да заплати на ищцата сумата от 2 743, 94 лв. – имуществени вреди. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен в цялост. Излага в жалбата, че вредите по терасата на ищцата не са причинени от теч от терасата на въззвника ответник- терасата на въззивника е ремонтирана и в добро състояние. Водата се просмуквала надолу към имота на ищцата от терасата на съседния ап. 7, която тераса е с увреден борд /чело / и във видимо лошо състояние. По мозайката на терасата на ответника не били 1 установени пукнатини. Ответникът е придобила имота на 21.03.2016 г., поради което не отговаряла за състоянието на терасата в минал момент.

Също така сочи, че СРС е пропуснал да се произнесе по своевременно наведеното възражение за погасителна давност.

Подаден е отговор на въззивната жалба от 18.12.2024 г. от Е. Ф. Б.. С отговора се оспорва въззивната жалба.

Подадена е и частна жалба вх. № 191319/02.06.2025 г. от Р. Ив. Б. срещу определение № 21281/14.05.2025 г. по чл. 248 ГПК. Сочи се в жалбата от жалбоподателя ответник, че неправилно СРС е разгледал по същество искането по чл.

248 ГПК на насрещната страна ищцата, съдържащо се в отговор на въззивната жалба от 18.12.2024 г. Излага, че решението е връчено на ищцата на 19.11.2024 г., поради което срокът за подаване на молба по чл. 248 ГПК към 18.12.2024 г. е бил изтекъл; СРС е следвало да остави молбата без разглеждане. Моли определението да бъде обезсилено, а искането – оставено без разглеждане.

С отговор от 18.07.2025 г. насрещната страна ищцата Е. Б. оспорва частната жалба. Сочи, че искането по чл. 248 ГПК се прави в срока за обжалване и е заявено своевременно – в срока на обжалване при депозиране на отговор на въззивна жалба /т.е. в срока за отговор на въззивната жалба/.

Подадена е и частна жалба вх. № 205041/11.06.2025 г. от Е. Ф. Б. срещу определение № 21281/14.05.2025 г. Ищецът жалбоподател поддържа, че неправилно СРС по същество е оставил молбата по чл. 248 ГПК без уважение. Излага, че искът за имуществени вреди е изменен по чл. 214 ГПК чрез намаляване на размера му, поради което е изцяло уважен и на насрещната страна не се следват разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК. Не поведението на ищцата е станало причина за завеждане на делото.

С отговор от 18.07.2025 г. насрещната страна ответникът Р. Б. оспорва частната жалба. Сочи, че разноските са математически правилно определени, како се приеме, че искането е направено в срок.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Решението е неправилно в частта относно иска за сумата от 2 743, 94 лв. с ДДС – обезщетение за имуществени вреди. В тази част решението следва да бъде отменено, а искът отхвърлен поради неоснователност на претенцията за сумата от 1 371,97 лв. и поради основателност на възражението за погасителна давност за сумата от 1 371,97 лв.

Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД от Е. Б. срещу ответника Р. Б. за сумата от2 743, 94 лв. /размер, до който претенцията е намалена след изслушване на експертизата от първоначално предявения размер от 4 000 лв./ - обезщетение за нанесените на имота на ищцата имуществени вреди в периода от 01.06.2015 г. / съгласно уточнителна молба от 20.11.2023 г./.

Твърди се, че вредите са нанесени на имота на ищцата ап. 5 вследствие на 2 противоправното бездействие на ответницата като собственик на ап. 8, довело до теч.

Сочи се в исковата молба, че ищцата е собственик на ап. № 5 на втори етаж в сграда в гр. ****. Над нейния имот се намира имотът на ответника – ап. № 8 в същия блок.

Ищцата твърди, че терасата към имота й е увредена вследствие на теч с произход имота на ответника на трети етаж над нейния имот. Сочи, че щетите на имота й са нанесени считано от 2015 г., когато имотът ап. 8 не е бил собственост на ответника, но понастоящем е собственост на ответника. На 01.06.2015 г. бил проведен от ищцата първият разговор със собственика на ап. 8 / ответникът е собственик считано от 21.03.2016 г./ относно наличието на теч на терасата на ищцата.

Поддържа се в исковата молба и уточнителна молба от 09.04.2024 г., че мазилката по терасата на ищцата е паднала – съществуват големи петна с паднала мазилка с диаметър около 20 см., а на други места мазилката е подкожушена. При дъжд и сняг или миене на терасата на ап. 8 се образува локва на терасата на ап. 8, локвата се пълни с вода и тази вода се просмуква надолу през плочата и прониква към терасата на ищцата. Също така бордът / челото/ на терасата на ап. 8 е твърде къс, а напукан и обрасъл с мъх, в лошо състояние, поради което и през него подлива вода на терасата на ищцата.

Ищцата като собственик на ап. № 5 претендира от собственика на горния имот – ап. № 8, обезщетение за нанесените на имота /ап. № 5/ вреди вследствие на теча по терасата.

С отговора на исковата молба ответникът като собственик на ап. № 8 оспорва иска. На първо място сочи, че е придобила имота на 21.03.2016 г., поради което не отговаря за вреди от евентуален теч, възникнал и наличен преди датата 21.03.2016 г.

Оспорва вредите по терасата на ищцата да са настъпили вследствие на теч от терасата на ап. № 8 и това да е станало след 21.03.2016 г.

Ответникът поддържа, че обитава имота от м. 11.2018 г., като го поддържа в добро състояние. Още при придобиването на имота установила, че външната стена на терасата на ищцата е с нарушена мазилка или това са вреди, настъпили преди закупуването на ап. 8 от ответницата. Излага се в отговора, че сградата, построена през 60-те години на двадесети век, е в незадоволително състояние и е за цялостен ремонт вкл. на фасадата, която е обща част. Ответникът е ремонтирала терасата си и тя е обновена.

Също така се навежда в отговора, че състоянието на терасата на ап. № 7 – съседен на ап. № 8, е занемарено. Външната челна страна на балкона на ап. № 7, който не е собственост на ответника и се намира също над имота на ищцата, е повредена.

Твърди се в отговора на исковата молба, че влага прониква на имота на ищцата от ап.

№ 7 и увреденото чело на терасата на този имот, а не от имот № 8, чиято тераса е ремонтирана.

Своевременно с отговора на исковата молба ответникът е навел възражение за погасителна давност.

СРС е приел въз основа на свидетелските показания и изслушаното и прието без възражение заключение на съдебно –техническата експертиза, че е налице виновно противоправно поведение на ответника – собственик на ап. 8, довело до възникването и поддържането на теч към имота на ищцата. Приел е, че на терасата на жилището на ответника по границата със съседния имот ап. № 7 са налице видими пукнатини по 3 челото на терасата, от където тече вода надолу. Прието е, че въпреки полагането на хидроизлация на имота на ответника то течът продължава.

СРС е приел, че нанесените вреди на имота на ищцата са в причинна връзка с теч от имота на ответника ап. 8, като има пукнатини по борда на терасата на ответника до границата й с ап № 7; както и че липсват водооткапващи профили на имота на ответника ап. № 8.

Възражението за давност на ответника не е разгледано.

СРС е приел, че вредите са нанесени в периода 21.03.2016 г. – 11.10.2023 г. и за този период е уважил иска до посочения от вещото лице размер на стойността на необходимия ремонт от 2 743, 94 лв. с ДДС.

СГС намира след анализ на доказателствата по делото, че ответникът като собственик на ап. № 8 би отговарял за половината от вредите, нанесени на терасата на ищцата, поради липсата на водооткапващи съоръжения, ако вземането не беше погасено по давност. Половината от вредите по терасата на ищцата са нанесени от подлизване на вода от терасата на ответника поради липсата на водооткапващи съоръжения, а другата част от вредите са нанесени от теч на вода от съседния на ответника ап. - ап. 7, понеже бордът на терасата на ап. 7 е силно увреден и с големи разрушения и от него се стича вода надолу.

Установява се от н.а. от 21.03.2016 г., а и не е спорно, че ап. № 8 в процесната сграда е собственост на ответника считано от тази дата.

Не е спорно, че точно под този ап. се намира жилището на ищцата – ап. 5.

Не е спорно, че ап. 7 /който не е собственост на ответника, а на трето за спора лице/ е съседен с ап. 8 и също се намира над ап. 5, собственост на ищцата.

Разпитана свид. И., дъщеря на ищцата, дава показания, че по терасата на ап. 5 има мокри петна по мазилката, които се увеличават при дъждовно време и снеговалеж.

От терасата падала мазилка. Самите проблеми възникнали “още при предишните собственици“ – става дума за собствениците на ап. 8. Тогава обаче петната били две или три, а сега когато се нанесли сем. Бълеви петната се увеличили.

Разпитан свид. И., съпруг на ответника, дава показания, че се настанили в жилището през 2018 г., а са собственици от 2016 г. Сградата била построена през 60 – те години на двадесети век и се нуждаела от ремонт. Жилището също при закупуването се нуждаело от ремонт и такъв бил извършен. Терасата била в задоволително състояние без пукнатини по челото или по пода. Бил извършен ремонт вкл. с полагане на хидроизолация на терасата. Също така терасата била намазана с макрикорвъчна боя вкл. по челото. Това се правело всяка година. Имало петна от влага по цялата фасада на сградата.

Свидетелят сочи, че ап. 8 и съседният ап. 7 делят една тераса по протежение на стаите, като границата между терасата на ап. 7 и терасата на ап. 8 е стъклена преграда, а не солидна стена. Бордът на терасата в частта откъм ап. 7 бил силно повреден. В борда на терасата на ап. 7 имало дупка от около 50 см.

Съдът дава вяра на показанията и на двамата свидетели при отчитане на обстоятелствата по чл. 172 ГПК. Показанията на свидетелите намират опора в останалия доказателствен материал.

По делото е изслушана и приета без възражения съдебно –техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира напълно.

4

Вещото дава заключение, че процесната сграда е старо строителство с масивна конструкция с носещи стоманобетонови елементи – плочи, колони и греди. Видимо било, че сградата не е санирана.

На всеки етаж има по три апартамента. Терасата на ап. 5 се намира в частта на сградата с лице към вътрешния двор. В тази част и на трите етажа е направена една и съща тераса, която е открита и представлява конзолно излизаща стоманобетонова плоча с дължина по цялата фасада. Така терасата е обща за два от апартаментите на етажа. Липсва плътна преграда, която да препятства навлизането на вода от частта от терасата на единия апартамент в частта от терасата на другия апартамент на същото ниво. Поставена е единствено стъклена преграда, която да разделя общата тераса на две.