Решение № 120 от 04.07.2022, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Севлиево, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20214230100838 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Постъпила е искова молба от „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев" 52-54, вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК 131134023, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., в качеството им на изпълнителни директори на дружеството срещу А. Х. А., с ЕГН **********, от с. **********************************.

Ищеца твърди, че „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е образувало ч. гр. д. № 1457/2019 г., по описа на Районен съд Севлиево, по реда на чл. 417 ГПК срещу А. Х. А.. С издададените заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 210/2020 г. по описа на ЧСИ В.Ц.. Със свое разпореждане, получено от дружеството на 01.07.2021 г., съдът предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането. На 20.12.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД сключило договор за потребителски кредит № 7000896812 с ответника А. Х. А.. На основание така сключения договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД предоставило сума в размер на 568,86 лв.. В чл. 7, ал. 1 от Договора бил посочен размера на предоставения кредит - 500,00 лв., като към отпуснатия кредит се включвала еднократна такса за оценка на риска, в размер на 32,20 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансирала от кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането - декларация. Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора, средствата по кредита се превеждали от кредитора по Б. сметка потребителя. В случаите, когато потребителят пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждали от кредитора към сметка на 1 застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят пожелал да сключи Застраховка „Живот" в размер на 18,15 лв. и Застраховка „Безработица" в размер на 18,51 лева. Общото крайно задължение по Договора (чл. 10 от Договора) възлизало на 652,95 лв., която сума била разсрочена на 11 погасителни месечни вноски -10 вноски всяка в размер на 59,36 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 59,35 лв.. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в размер на 28,46 % (чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Към датата на входиране на исковата молба договорът бил падежирал и всички останали неплатени вноски станали изускуеми в пълен размер. Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (17.12.2019 г.), задължението на А. Х. А. било в размер на 748,96 лв. (568,86 лв. главница и 84,09 договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 09.12.2019 г. било в размер на 96,01 лв.. Ищеца иска постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответника, в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 7000896812 от 20.12.2018 г., дължи изпълнение на парично задължение към ищеца, в качеството му на кредитодател по същия договор, следните суми: 568,86 лв. – главница;

84,09 лв. - договорна лихва за периода от 25.01.2019 г. до 25.11.2019 г.; 96,01 лв.обезщетение за забава за периода от 25.01.2018 г. до 09.12.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, с който претендира отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Твърди, че не е подписвал с „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД договор за потребителски кредит № 7000896812 от 20.12.2018 г. и не е получавал суми по договора.

Подписите положени на страници от 1 до 9 от договор за потребителски кредит № 7000896812 от 20.12.2018 г. не били положени от него. Не бил положен от него и подписа на заявител на стр. 3 от Заявление - декларация за установяване на договорни отношения от 20.12.2018 г.. Не бил положен от него и подписа на застрахован на стр. 2 от застрахователна полица № 8100INLB2011, както и на стр. 1 на „застрахован" в Потвърждение за приемане и съгласие по застрахователен договор №8100INLB2011. Не бил положен от него и подписа на стр. 6 под „потребител" от Рамков договор за платежни услуги за физически лица от 20.12.2018 г.. Никога и по никакъв повод ответника не бил уведомяван за съществуването на Договор за потребителски кредит №7000896812 от 20.12.2018г., както и за изискуемост на този кредит. С оглед на изложеното оспорва истинността на подписите на всички гореописани документи, поради което съдът е открил производство по оспорване истинността на оспорените документи. Единствения договор, който ищеца сключвал с „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД бил с № 7000701707 през 2018 г., като веднага се отказал от него и на 2

05.09.2018 г. върнал сумата в размер на 5317,28 лева на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД.

Приложеният към исковата молба Договор за потребителски кредит № 7000896812 от 20.12.2018 г. нарушавал няколко разпоредби от Закона за потребителския кредит поради което бил нищожен. На първо място, договорът не отговарял на изискванията на закона - чл.

10 и чл. 11 от ЗПК, с оглед на което бил незаконосъобразен, недействителен и нищожен.

Договора не съдържал негов подпис, което било предвидено изрично в чл. 11, ал. 1, т. 27 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следвало да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план.

В съдебно заседание ищеца не се представлява.

В съдебно заседание ответника, поддържа отговора по съображения изложени в същият. Допълнително заявява, че погасителният план не отговаря на изискването да има разбивка, съдържаща информация за брой на плащанията и период на плащанията.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от съвкупната преценка на договор за потребителски кредит № 7000896812 от 20.12.2018 г., заявление - декларация за установяване на договорни отношения, застрахователно удостоверение, рамков договор за платежни услуги за физически лица - копие и останалите представени от ищеца документи, че на 20.12.2018 г. ищецът по делото е сключил посочения по – горе договор за кредит с ответника по делото.

Ответника се е задължил да заплати на кредитора 11 погасителни месечни вноски - 10 вноски всяка в размер на 59,36 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 59,35 лв., за периода от 25.01.2019 г. до 25.11.2019 г., като падежа на всяка вноска е 25 – то число на съответния месец, уговорен е годишен процент на разходите 48,1 % и годишен лихвен процент 28,46 %, а общата стойност на плащанията е 652,95 лв.. Договора № 7000896812 съдържа погасителен план, в чл. 11.2. от същият, като е посочена всяка от 11 - те погасителни месечни вноски, размера и падежа . В чл. 16.2. от договора, било уговорено, че вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи три поредни месечни вноски, считано от падежната дата на третата пропусната месечна вноска.

От приложеното ч. гр. д. № 1457/2019 г. на РС – Севлиево се установява, че ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу длъжника – ответник по делото, заповед № 815/18.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за сумите: 568,86 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 7000896812 от 20.12.2018 г.; 84,09 лв. - договорна лихва за периода от 25.01.2019 г. до 25.11.2019 г.; 96,01 лв. - обезщетение за забава за периода от 25.01.2018 г. до 09.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски - платена държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение за представителство от 3 юрисконсулт, в размер на 50,00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в предоставения му срок е подал възражение за недължимост на сумите по заповедта, поради което са дадени съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал исковата молба инициирала настоящото производство.

Установява се от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза следното: по процесния договор няма извършени плащания; към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение 17.12.2019 г. и към датата на изготвяне на заключението задължението на кредитополучателя е: главница 568,86 лв.; договорна лихва 84,09 лв.; законна лихва от 25.01.2019 до 09.12.2019 г. 96,01 лв.; всичко: 748,96 лв.; сумата е усвоена еднократно от кредитополучателя на 20.12.2018 година - превод по Б.та сметка на А. Х. А. - сумата 568,86 лв.; с преводно нареждане от 24.01.2019 г. кредитора е изплатил на застрахователя 18,15 лв. застраховка „Живот" и 18,51 лв. застраховка „Безработица".

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Уважаването на предявените обективно съединени установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на описаният в исковата молба валиден договор между посочените в исковата молба лица с посочения предмет, чиито клаузи съдържат задължение за ответника да заплати на ищеца процесните суми; изпълнението на задълженията на ищеца по този договор; размера на задължението на ответника за главница и лихви, начислени до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда; настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираната сума. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си.

Установи се от съвкупната преценка на договора за потребителски кредит № 7000896812 от 20.12.2018 г., заявление - декларация за установяване на договорни отношения, застрахователно удостоверение, рамков договор за платежни услуги за физически лица - копие и останалите представени от ищеца документи, че на 20.12.2018 г. ищецът по делото е сключил посочения по – горе договор за кредит с ответника по делото.

Ответника се е задължил да заплати на кредитора 11 погасителни месечни вноски – 10 вноски всяка в размер на 59,36 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 59,35 лв., за периода от 25.01.2019 г. до 25.11.2019 г., като падежа на всяка вноска е 25 – то число на съответния месец, уговорен е годишен процент на разходите 48,1 % и годишен лихвен процент 28,46 %, а общата стойност на плащанията е 652,95 лв.. Договора № 7000896812 съдържа погасителен план, в чл. 11.2. от същият, като е посочена всяка от 11 - те 4 погасителни месечни вноски, размера и падежа . В чл. 16.2. от договора, било уговорено, че вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи три поредни месечни вноски, считано от падежната дата на третата пропусната месечна вноска.