Решение № 131 от 27.05.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Б., 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20*810101820 по описа за 2023 година

С исковата молба от Н. А. Б., чрез пълномощник адв. И. Ж. от САК, срещу И. Т.

Д. е предявен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД за сумата от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени вследствие на престъпно деяние, ведно със законна лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на вземането. Моли да му се присъдят направените по делото разноски. Ищецът сочи, че на 12.10.2019 г. ответникът чрез нанасяне на удар с нож в областта на коремната кухина му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в едно проникващо в коремната кухина прободно-прорезно нараняване със засягане на корена на чреводържателя и излив на кръв в коремната кухина от около един литър, което нараняване причинило пряка комуникация между коремната кухина и околната среда и което увреждане довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия. Ответникът бил признат за виновен в извършване на посоченото деяние с влязло в сила определение за одобряване на споразумение по НОХД № */2020 г. по описа на РС – Б.. Твърди се, че вследствие на деянието ищецът е претърпял и продължава да търпи затруднения, неудобства, неприятни усещания и болки в ежедневието си, които са намалили значително качеството му на живот. Причинените на ищеца травми се изразявали в перитонеални смущения със задържане на газове.

Изпитвал силна болка в областта на прободното нараняване и болезненост в коремната кухина, които се засилвали при допир, кихане, кашляне и дишане. Коремната му област била подута, което допълнително засилвало чувството му за дискомфорт и 1 затрудненията му при движение. Вследствие на травмата бил подложен на специален хранителен режим в продължение на повече от шест месеца.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор.

В откритото съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, чрез когото заявява, че поддържа доводите и исканията си и моли исковите му претенции да бъдат уважени. Ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Със влязло в сила Споразумение от 08.09.2020 г. по НОХД №*/2020 г. по описа на РС – Б. ответникът И. Т. Д. е признат за виновен в това, че на 12.10.2019 г. около 06.10 ч. в гр. Б., обл. Софийска, ул. „Св. св . К. и М.“ № *, чрез нанасяне на удар с нож в областта на корема на Н. А. Б. от гр. Б., причинил на Б. средна телесна повреда, изразяваща се в едно проникващо в коремната кухина прободно-прорезно наразняване със засягане на корена на чреводържателя и излив на кръв в коремната кухина от около един литър, което нараняване само по себе си причинило пряка комуникация между коремната кухина и околната среда, наложило по спешност извършването на оперативна интервенция и причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота и нараняване, проникващо в коремната кухина, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

От Етапна епикриза, изд. от УМБАЛ „С. А.“ АД – С., се установява, че ищецът Н. А. Б. е постъпил в клиниката по спешност след намушкване с нож, извършена му е спешна оперативна интервенция, при която в коремната кухина е установено наличието на около 1 л. излив на кръв и коагули, както и проникване на порезното нараняване в коремната кухина с лезия на париетален перитонеум и друга малка лезия.

Пациентът е изписан в добро общо състояние с препоръка да приема обезболяващи в първите дни след изписването при наличие на силна болка.

Според заключението на съдебно – медицинската експертиза, ищецът е получил нараняване, проникващо в коремната кухина. Увреждането е получено вследствие на прободно – порезно нараняване от предмет с остри режещи ръбове. В ранния следоперативен период ищецът е изпитвал дискомфорт в коремната област в продължение на 6-7 месеца, не е бил работоспособен, спазвал е диета. Година след операцията в зоната на интервенцията се е появила херния. Понастоящем изпитва болки в корема при физическо натоварване и има чести изхождания. Проведеното лечение е било адекватно, започнало е като лапароскопия, но след установяване на кръвоизлив в коремната кухина е продължило като открита коремна операция.

Извършен шев на перитонеум, лаваж на коремна кухина, дренаж и затваряне на 2 оперативните рани чрез зашиване. Вещото лице счита, че понастоящем ищецът е напълно възстановен, като наличната му херния е отстранима.

Свидетелят А. П. Н. има отчетлив спомен, че на 12.10.2019 г. роднина й се обадил по телефона и така разбрала, че ищецът Н. А. Б. е намушкан с нож. Св. Н. веднага последвала пострадалия, който вече бил откаран с линейка в УМБАЛ „С. А.“ АД – С.. Същият лежал в очакване на операция и не му се разрешавало да се движи.

Изглеждал без сили, не можел дори да говори, стомахът му бил подут. Операцията отнела 3 часа. В продължение на две – три седмици ищецът не можел да се облича без чужда помощ. Св. Н. останала с него в болницата, за да го обгрижва. Ищецът получил и инфекция по време на престоя си в болницата и започнал да вдига температура.

Хранел се диетично, отново с чужда помощ. Нямал сили да се изправи от болничното легло и да стане, защото получавал световъртеж. След изписването св. Н. ползвала отпуск от 3-4 седмици, за да продължи с грижите в домашни условия. В този период ищецът започнал да се изправя и раздвижва. Целият инцидент се отразил зле психически на ищеца. Той не можел да работи предишната си работа, а преминал на друга – по – лека физически. Все още изпитвал подуване в стомашната област.

Съдът кредитира коментираните по – горе доказателства, като обективни и взаимно подкрепящи се. Включително, съдът дава вяра на показанията на св. Н., тъй като същите кореспондират със заключението по съдебно – медицинската експертиза.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

За да бъдат уважени исковите претенции е необходимо ищецът да докаже: 1.) противоправно поведение на ответника; 2.) настъпили вреди – по вид и размер; 3.) наличие на причинно-следствена връзка между претърпените вреди и противоправното поведение; 4.) вина на ответника.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай е налице одобрено от съда споразумение, приравняващо се откъм последици на влязла в сила присъда. С коментираното споразумение наказателният съд е приел, че ответникът е автор на процесното деяние, като е извършил същото виновно. Деянието му е противоправно, тъй като осъществява престъпен състав по НК, а именно чл. 131а, вр. л. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК. В обсъдените части произнасянето на наказателния съд обвързва настоящия състав, като последният е недопустимо да преразглежда визираните по – горе въпроси.

Съставомерен елемент от състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 3 от НК е и конкретното увреждане, т. е. причиненият престъпен резултат. В случая наказателният съд е приел, че с деянието е бил реализиран медико – биологичният признак разстройство на здравето, временно опасно за живота и нараняване, проникващо в коремната кухина. В тази част гражданският съд отново е обвързан от одобреното споразумение по №*/2020 г. по описа на РС – Б., доколкото се касае за съставомерни последици. Наред с това изслушаната СМЕ в настоящото производство е дала заключение, че вследствие на така описаното по медико – биологични признаци увреждане, ищецът е усещал болка и е търпял дискомфорт за период от 6-7 месеца.

Следователно доказана се явява и причинно – следствената връзка между деянието и претърпените болки и неудобства като вид неимуществени вреди.

При така доказаното кумулативно наличие на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, съдът следва да определи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като последните следва да са в справедлив размер, съгл. чл. 52 от ЗЗД.

При съблюдаване критерия по чл. 52 от ЗЗД, съдът все предвид обстоятелството, че с процесното престъпно деяние е създадена, макар и временно, опасност за живота на ищеца. Периодът на възстановяване е бил продължителен – около половин година, през което време ищецът е изпитвал постепенно затихваща болка, не е можел да се храни пълноценно, в първия един месец е имал и световъртеж, възпрепятстващ самостоятелното му справяне с ежедневието. От друга страна, животозастрашаващото състояние е преодоляно сравнително бързо, а според вещото лице по СМЕ понастоящем ищецът е напълно възстановен, като остатъчният му дискомфорт се дължи на херния, която е отстранима. Следователно, в случая не се касае до необратими последици, за които да отсъства благоприятна прогноза, а напротив.

Поради изложеното и предвид наложилата се съдебна практика по сходни казуси, съдът намира, че обезщетение за неимуществените вреди в размер от 15 000 лв. би било справедливо. За разликата над уважения размер от 15 000 лв. до пълния предявен такъв от 20 000 лв. искът следва да се отхвърли Съгласно чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при непозволено увреждане, мораторната лихва се дължи от датата на деликта, т.е. в конкретния случай същата следва да се присъди върху уважения размер на главницата, считано от 12.10.2019 г.

По разноските

Предвид изхода на спора ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, а именно 1127,82 лв. (хиляда сто двадесет и седем лева и осемдесет и две стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение.

Наред с това, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Б. сума в размер на 845,56 лв. (осемстотин четиридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки), 4 от които 620 лв - държавна такса и 225,56 лв. - изплатен депозит за експертиза от бюджета на съда.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД И. Т. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Св. св.

К. и М.“ № * да заплати на Н. А. Б. с ЕГН: **********2 с постоянен адрес: гр. Б., ж.к.

„С.“ № *, сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени затруднения, неудобства, неприятни усещания и болки, причинени вследствие на престъпно деяние от 12.10.2019 г., за което е одобрено Споразумение по НОХД № */2020 г. по описа на РС – Б., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 15 000 лв. до пълния предявен такъв от 20 000 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. Т. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Св. св. К. и М.“ № * да заплати на Н. А. Б. с ЕГН:

**********2 с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „С.“ № *, сумата от 1127,82 лв. (хиляда сто двадесет и седем лева и осемдесет и две стотинки), представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК И. Т. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Св. св. К. и М.“ № * да заплати по сметка на Районен съд – Б. сумата от 845,56 лв. (осемстотин четиридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки), от които 620 лв - държавна такса и 225,56 лв. - изплатен депозит за експертиза от бюджета на съда, както и 5 (пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.