Решение № 6077 от 09.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6077 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело № 20251100505990 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 436 и сл. ГПК , във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано e по жалба на С. В. срещу Отказа на ЧСИ с рег. № 841 по изп. дело № 20168410411301, обективиран в разпореждане от 25.11.2024 г., да прекрати изпълнителното производство поради настъпила перемпция съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се твърди, че в периода от образуване на изпълнителното дело през 2016 г. до 08.1.2024 г. взискателят е бездействал.

Взискателят „Ти би ай банк“ ЕАД намира жалбата за неоснователна (л.

78 от изп дело).

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител мотивира действията си.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да го констатира с 1 постановление, когато установи осъществяването му. Посоченият двугодишен срок се прекъсват с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (в този смисъл са и мотивите към т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

Изпълнително дело №20168410411301 по описа на ЧСИ с рег. № 841е образувано на 05.12.2016 г. по молба на „Ти би ай банк“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 31.10.2016 г. и 29.01.2016 г. от Софийски районен съд на основание на влязла в сила заповед за изпълнение от 31.08.2015 г. по ч.гр. д. № 44639 от 2015 г. на Софийски районен съд, 87 състав, по силата на който С. В. е осъден да заплати парично задължение в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса полза на взискателя. На 12.12.2016 г. взискателят иска предприемане на принудителни мерки за събиране на вземането (л. 8), а на 15.12.2016 г. е съставена покана за доброволно изпълнение до длъжника (л. 13), която няма данни да е получена и са отправени искания до банки за предоставяне на информация за притежавани от длъжника банкови сметки и банкови касети (л. л. 15-22), като едва на 22.05.23г е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД. Между двете събития има период, който е с по-голяма продължителност от две години, а извършените проучвания на имуществото в промеждутъка не прекъсват срока по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Следователно с изтичането на последния на 05.12.2018г изпълнителното производство се прекратява по силата на закона и без акт на съдебния изпълнител.

С оглед изложеното жалбата се явява основателна, поради което отказът следва да се отмени и да се постанови прекратяване на изпълнителното дело.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказа на ЧСИ с рег. № 841 по изп. дело № 20168410411301, обективиран в разпореждане от 25.11.2024 г., да прекрати изпълнителното производство поради настъпила перемпция съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

2

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп. дело № 20168410411301 по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № 841 по рег. КЧСИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3