Определение № 382 от 10.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Варна, 10.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500259 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, гр. София, чрез адв. Е. Б. от АК-София, насочена срещу решение № 260000/28.03.25г. по т. д. № 25/19г. на ОС-Силистра, в частта му, с която въззивникът, в качеството си на Компенсационен орган по смисъла на чл. 282, ал. 2 и чл. 284 от КЗ (отм.), е бил осъден да заплати на всеки от ищците Т. М.

А. и И. М. А. по 10 000 лв. като обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от смъртта на брат им Орхан М. А., починал в резултат на ПТП, настъпило на 30.05.14г. в района на гр. Дева, Румъния, причинено от водача на товарен автомобил „МАН“ с нидерландска регистрация, който към датата на произшествието е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при нидерландски застраховател, чийто представител за уреждане на претенциите в България към посочената дата е било ЗД „Евроинс“ АД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.05.14г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски по делото. Сочи се, че решението е недопустимо и неправилно в обжалваната му част. Изложените аргументи са следните: ищците не са отправили извънсъдебна претенция към чуждестранния застраховател или неговия представител за уреждане на претенции в 1

България (обстоятелство, прието от съда за безспорно между страните по делото), за да е налице предпоставката на чл. 284, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), която е материалноправна такава за допустимост на исковете срещу Компенсационния орган

(съобразно

Четвърта директива за автомобилното застраховане и Директива 2009/103/ЕО, за да възникне правото на увреденото лице да се обърне към Компенсационния орган, то трябва първо да се е обърнало към чуждестранния застраховател или неговия представител за уреждане на претенции и да не е получило мотивиран отговор в посочения 3-месечен срок); ищците не са отправили писмено извънсъдебна претенция пред самия Компенсационен орган, съгласно нормата на чл. 516, ал. 1, вр. чл. 380 от КЗ (в сила от 01.01.16г.), която норма според въззивника има процесуален характер и е приложима към момента на предявяване на исковете по настоящото дело (неприложима се намира нормата на § 22 от ПЗР на действащия КЗ, тъй като тя касае уредбата на доброволните застраховки); неправилно съдът е определил правната квалификация на исковете като такива по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45, чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД, вместо правилната – по чл. 284, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), което води и до неизследване на предпоставките за отговорността на Компенсационния орган; неправилно е определено от съда като приложимо българското материално право за разрешаване на спора относно вредите, настъпили от непозволено увреждане. В тази връзка се поддържа, че по делото е приложимо румънското материално право на основание разпоредбите на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II), който се прилага за вредоносни факти, настъпили след 11.01.2009г. (а процесното произшествие с настъпилата смърт е от 30.05.14г., осъществено в Румъния, независимо от това, че непреките последици, на които ищците се позовават, са настъпили в България – по арг. от нормата на чл. 4, § 1 от Регламента, съобразно тълкуването на нормата, извършено с Решение на СЕС от 10.12.15г. по дело С-350/14г.); дори и при прилагане на българското материално право, предявените искове са неоснователни, тъй като по делото не е установено ищците да са изпитвали болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и 2 времетраене нормално присъщите за братската родствена връзка такива и поради това не е справедливо да им се присъжда обезщетение за претърпените обичайни неимуществени вреди от смъртта на брат им (по арг. от мотивите на ТР № 1/16г. от 21.06.18г. на ОСНГТК на ВКС); съдът не е разгледал възражението на ответника за изтекла погасителна давност относно претенцията за мораторни лихви от датата на ПТП на 30.05.14г., основано на нормата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което незаконосъобразно е присъждането на лихви за периода от 30.05.14г. до 19.02.16г. (тъй като исковата молба е подадена на 19.02.19г.);

Въз основа на изложените оплаквания и правни съображения е отправено искане решението в обжалваната му част да бъде обезсилено като постановено по недопустими искове, евентуално – да бъде отменено и след установяване на приложимото чуждо материално право, спорът да се разгледа при съобразяване на релевираните възражения на ответника, вкл. и за изтекла погасителна давност за мораторните лихви, както и да се присъдят разноските по делото. Отправено е и искане, по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, да се установят действалите към 30.05.14г. правни норми на румънско материално право, регламентиращи: правото на обезщетение за вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с всички негови компоненти - пряк иск срещу застрахователя; правоимащи лица; вид на покритите вреди; начин на доказване и доказателствена тежест; наличието, вида и начина на определяне размера на вредите и на търсеното обезщетение; задължителен застрахователен лимит и др. подобни; евентуалното право на ищците (братя) на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при причинена смърт на близък родственик (брат), в резултат на пътнотранспортно произшествие; основанието и границите на отговорността по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; погасителната давност и/или преклузия на правото да се търси обезщетение по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при причинено пътнотранспортно произшествие начален момент, срок, начин на изчисляване на срока; непозволено увреждане - фактически състав, доказване, основания за 3 намаляване или изключване на отговорността, както и съдебна практика/съдебни актове по искове на братя за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат им в резултат на ПТП, като се дадат необходимите разяснения на правните норми и значимата съдебна практика.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни Т. М. А. и И. М. А., представлявани от общия си процесуален представител адв. Т. Г. от АК-София, с който същата е оспорена като недопустима, евентуално – неоснователна. Сочи се, че жалбата е подадена извън срока за обжалване, тъй като обжалваното решение е било публикувано в ЕПЕП на 28.03.25г., а въззивната жалба е постъпила на 09.05.25г. Освен това същата е бланкетна, тъй като не съдържа конкретни оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение. Изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд относно приложимото процесуално и материално право към спорния предмет – чл.

226, ал. 1 от КЗ (отм.), чл. 45, чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД по арг. от § 22 от ПЗР на действащия КЗ. Поради това и неприложима се намира нормата на чл. 516, ал.

1 от действащия КЗ. Освен това, позовавайки се разпоредбите на Директива 2009/103/ЕО (на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка) – т. 34 и т. 36 от нейния Преамбюл, както и чл. 18 от същата, се поддържа, че увредените от ПТП, настъпило в друга от тяхната държава на пребиваване, имат правото да предявят пряк иск в държавата на пребиваването си към представител, натоварен с уреждане на претенции, назначен в тази държава от застрахователя на отговорното лице, тъй като това разрешение би позволило по отношение на техните вреди, да бъде приложена процедура, с която те са запознати. Счита се за напълно неприложим Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II), тъй като настоящият спор не е за извъндоговорни задължения, а има за предмет договор за застраховка. Наведени са съображения относно наличието на доказателства по делото, установяващи изключително тясната връзка между ищците и починалия при при процесното ПТП техен брат, поради което и се считат за обосновани определените им от 4 първоинстанционния съд обезщетения в размер от по 20 000 лв. Съгласно нормите на чл. 208, ал. 1, вр. чл. 225 от КЗ (отм.), застрахователят дължи мораторна лихва върху застрахователното обезщетение от момента на настъпване на застрахователното събитие – в случая от 30.05.14г. Изложени са и правни и фактически съображения срещу определения от съда процент на съпричиняване на вредите от пострадалия, считайки, че по делото липсват доказателства за такова съпричиняване изобщо. Поради изложеното се претендира отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските по делото.

На първо място, въззивният съд намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, започнал да тече не от публикуването на решението от съда, а считано от получаването му като препис от процесуалния представител на страната (в случая, осъществено на 25.04.25г., а въззивната жалба е подадена на 09.05.25г. по куриер). Освен това въззивната жалба е редовна, подадена от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт на подалия въззивната жалба процесуален представител.

Същевременно, с оглед предмета на делото - разрешаването на граждански спор, по иск на ищци, пребиваващи в Република България, за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от смъртта на брат им, настъпила при ПТП на 30.05.14г. в Румъния, причинено от водач, румънски гражданин, управлявал МПС с холандска регистрация, чиято гражданска отговорност за вреди е била обезпечена с действала към датата на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с холандско застрахователно дружество, насочени против Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, гр. София, в качеството му на Компенсационен орган по смисъла на чл. 24 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година, компетентността на българския съд произтича от нормата на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (при липсата на някоя от хипотезите, 5 изключваща тази обща компетентност – виж в този смисъл определение № 886/09.11.11г. по ч. т. д. № 130/11г. на ВКС, ІІ т. о. - при идентичност на нормата на чл. 4 от действащия Регламент (ЕС) № 1215/2012 и отменения с него Регламент (ЕО) № 44/2001), като са приложими нормите на 284-286 от КЗ (отм.), който е действал към датата на настъпване на ПТП (съобразно § 22 от ПЗР и § 26 от ПЗР на действащия КЗ в сила от 01.01.16г.). С цитираните норми на КЗ (отм.) са транспонирани нормите на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицираща Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за сближаване законодателствата на държавите членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на МПС и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета). Практически с чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета се разрешават проблеми, непокрити от системата „ЗЕ. карта“ , на пострадали лица, които (ако не биха били разрешенията й) трябва да предявят претенцията си в друга държава, срещу лице, което пребивава в тази държава и срещу застрахователно предприятие, което е оторизирано там, вкл. когато ПТП е настъпило на територията на държава, различна от тази на пребиваването им. Поради това българският съд е компетентен да се произнесе по предявените искове.