Решение № 990 от 21.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 990 гр. *, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря М. Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20233110105848 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, против Ф. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: град *, обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1. ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на вещното право на собственост върху недвижим имот, находящ се в град * , по КК на град * - Бунгало с идентификатор *, представляващ курортна, туристическа сграда с площ от 52 кв. м., на два етажа, разположено в поземлен имот № *, целият с площ от 10 650 кв.м . и осъждане на ответника да предаде владението върху описания недвижим имот на ищеца; 2. осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на гореописания недвижим имот, собствен на „*“ АД, за периода от 20.10.2022 г. до 10.05.2023 г.

Приет за съвместно разглеждане, на основание чл. 211 ГПК, е предявеният от Ф. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: град *, против „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, насрещен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Ф. К. Ч. е титуляр на вещно право на собственост върху недвижим имот, находящ се в град *, к.к. „*, по КК на град *, представляващ: Бунгало с идентификатор *, представляващ курортна, туристическа сграда с площ от 52 кв.м., на два етажа, разположено в поземлен имот № *, целият с площ от 10 650 кв.м., на основание давностно владение, установено от пролетта - лятото на 2006 г. до датата на предявяване на първоначалния ревандикационен иск – 10.05.2023 г.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на 1/3 ид.ч. от поземлен имот № *, целият с площ от 10 650 кв.м., по скица и 9 000 кв.м. по нот. акт, ведно с построените в 1 имота две бунгала и първи етаж от триетажна сграда, находящи се в град *, к.к. „*, по КК на град *, който имот е подробно описан в представения към исковата молба Нотариален акт № * г. на СВ - гр. * и Нотариален акт за поправка на Нотариален акт за собственост на недвижим имот вх. peг. № 2* на СВ - гр. *. Твърди, че легитимацията му като собственик на процесния имот произлиза от Разделителен протокол от 16.05.1994 г., с който се разделя Почивна станция „*“ в местност „*“ – гр. *, на база на който впоследствие е издаден Нотариален № * г. на СВ - гр. * и Нотариален акт за поправка на Нотариален акт за собственост на недвижим имот вх. peг. № 2* на СВ - гр. *.

На следващо място, излага твърдения, че недвижим имот, представляващ: Бунгало туристическа сграда с идентификатор № *, с площ от 52 кв.м., на два етажа, се ползвало без основание от ответника. Твърди, че ответникът по делото е бил изпълнителен директор на дружество „*“ АД, като през годините ползвал процесното бунгалото без договор и без заплащане от негова страна на наем. Сочи, че са водени многобройни разговори, касаещи ползването на бунгалото, респективно неговото освобождаване или ползването му, чрез заплащане на наем, същите, обаче, били без резултат.

Твърди, на следващо място, че на 19.10.2022 г. била изпратена от ищеца Нотариална покана до ответника Ф. Ч., в която му било указано, в рамките на 14 - дневен срок следва да освободи бунгалото, като при отказ от негова страна ще се дължи на дружеството - ищец наем в размер на 1 500 лева на месец. Процесната Нотариална покана № * г. била връчена надлежно, чрез Нотариус *, рег. № 513 на НК, на ответника на дата 20.12.2022 г.

Заявява се от ищеца, че към настоящия момент ответникът нито заплащал определения месечен наем, нито освобождавал неправомерно ползваното от негова страна бунгало.

Предвид гореизложеното, за ищеца възникнал правен интерес от завеждането на исковите претенция по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който твърди, че предявените искове са неоснователни.

Твърди се в отговора, че ответникът владеел процесния имот от 2006 г., както и че го придобил чрез непрекъснато, явно и несмущавано владение, продължило повече от 10 години на основания, подробно изложени и развити в предявения насрещен иск по делото.

Сочи, че установил явна, трайна, недвусмислена и несмущавана фактическа власт върху процесния имот, владял го като собственик, извършвал основни ремонти и довършителни работи, със собствени сили и средства, оградил имота, доставил и монтирал авариен дизел – генератор, свързал го с електрическа инсталация на процесния имот, независима от тази, чрез която го захранвал с електрическа енергия, заплащал, поддържал имота, като полагал и необходимите за това грижи, в т.ч. и по отношение на пространството около имота.

На следващо място, твърди неоснователност и недоказаност на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид обстоятелството, че ищецът не бил собственик на процесния имот. Изложени са твърдения, че недвижимият имот, представляващ: дървено бунгало с № *, бил част от изоставен, неподдържан и саморазрушаващ се имот, бивш хотел „*“. Твърди, че в имота било прекъснато водоподаването, а електроенергията била по промишлена тарифа за целия имот, който се обитавал целогодишно и от трети лица, които разходи били заплащани от години единствено и само от Ф. Ч..

Заявява се от ответника, че по силата на договор между тогавашните съсобственици имотът, представляващ „Хотел *“, се намирал под оперативното управление на ищеца „*“ АД, който, от своя страна, сключил договори за наем с „*“ ЕООД, ЕИК *, и експлоатационен оперативен лизинг с „*“ ЕООД, ЕИК *, за целия имот. Имотът включвал парцел - поземлен имот (урбанизирана територия) с предназначение за хотелски комплекс, почивен дом, в който имало изградени множество постройки с приблизителна разгъната застроена площ от 1 600 кв. м. Твърди се, че размерът на годишния наем по договора с „*“ ЕООД бил за около 2

16 000 лева, като наемателят се задължил да поеме всички разходи, но не ги заплащал.

Твърди, че съпоставимо с условията на договора с посочения по-горе наемател реалните приходи от договора с „*“ ЕООД, след приспадане на разходите за охрана (съгласно договора ищецът се задължил да поеме и поема разходите за охрана на имота, разпределени на срока на експлоатационния лизинг) бил приблизително около 9 000 лева на година по данни от ГФО и Отчети за дейността на дружеството - ищец, обявени в ТРРЮЛНЦ по неговата партида. Поради което обстоятелство, оспорва иска и по размер.

В срока по чл. 211 ГПК ответникът е предявил насрещен иск.

Твърди в насрещната искова молба, че Ф. Ч. е придобил правото на собственост върху недвижим имот: Бунгало с идентификатор *, представляващ курортна, туристическа сграда, с площ от 52 кв.м., на два етажа, разположено в поземлен имот № *, целият с площ от 10 650 кв. м., находящо се в град * по КК на град *, на основание давностно владение, установено от пролетта - лятото на 2006 г. до дата на предявяване на първоначалния ревандикационен иск – 10.05.2023 г., като същият завладял имота и го владее непрекъснато, явно и несмущавано в продължение на повече от 10 години. Твърди, че факта на владение бил явно изявен против „*“ АД, както и че същият бил осъзнат ясно от дружеството – ищец по първоначалните искове, което обстоятелство, от своя страна, личало и от фактическите и правни действия. Имотът, предмет на исковите претенции по делото, винаги бил изключван от разпоредителни и сделки на управление с поземлен имот № *, т. нар. хотел „*“ /напр. при учредяване на Договорна ипотека за недвижими имоти с НА № * г.; договори за наем и анекси към тях с „*“ ЕООД, ЕИК *, съгласно Предварителен договор за замяна на недвижим имот от 22.04.2009 г., сключен между „* - *“ АД и „*” АД, по силата на който последното осъществявало оперативно управление, в т.ч. и правото на преотддаване на трети лица на останалата част от имота, представляваща т нар. „Хотел *“./. В подкрепа на горните твърдения сочи, че съществувал монтиран, отделен вътрешноконтролен електромер за процесния имот - бунгало № *, който по съществото си представлявал елемент от състава на самостоятелност и отделяне на имота. Твърди се установяване от страна на Ф. Ч. на явна, трайна, недвусмислена и несмущавана фактическа власт върху процесния имот, като същият го е владял като собственик и е извършвал основни ремонти и довършителни работи със собствени и привлечени сили и средства - оградил е имота, доставил и монтирал АДГ (авариен дизел генератор), свързвал го с електрическата инсталацията на процесния имот, независимо от тази, чрез която го захранва с елелктрическа енергия, която той плащал.

Твърди, че цялата поддръжка на имота и околното пространство се осъществявали само и единствено от него, защото „*“ АД го изоставило изцяло. Сочи, че това състояние започнало от пролетта - лятото на 2006 г. и продължавало към настоящия момент, т.е. повече от 10 години, поради което и на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, Ф. Ч. придобил правото на собственост по давност върху бунгало, представляващо недвижим имот с идентификатор № * по КККР.

В предоставяния срок по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск – „*“ АД депозира отговор, в който излага становище за неоснователност на насрещния иск.

Твърди невъзможност ищецът по насрещния иск да придобие собствеността върху процесния имот, тъй като той никога не го е владял, а единствено бил наемател в него. На следващо място, сочи, че няма как да бъде налице владение на недвижимия имот от 2006 г. до завеждане на исковата претенция, дала повод за образуването на гр.д. № 5848/2023 г., предвид обстоятелството, че през 2009 г. лично Ф. Ч. подписал Договор за замяна, съгласно който „*“ АД дало на „* *“ АД - сграда, производствен комбинат, находяща се в село *, Област *, а „* *“ АД дало на „*“ АД почивна база, находяща се в град *, к.к. „*, спирка „*“, цялата с площ от 462 кв.м.

На следващо място, твърди, че на 26.01.2010 г. Ф. Ч. отдал сам на себе си, чрез Договор за послужване за срок от 10 години, за безвъзмездно и временно ползване – Бунгало, трайно закрепено за земята, представляващо сграда с идентификатор *, находящо се в град *, кк.

3

„*“. Сочи, че след отстраняването на Ф. Ч. от длъжност Изп. директор на „*“ АД, същият многократно бил канен да напусне процесното бунгало, но отказвал да стори това. Излага твърдения, че през 2016 г. новият Изп. директор подал жалба пред ВРП, а самият Ч. заявил в производството, че е наемател на процесното бунгало, на основание сключен договор.

Твърди, че през 2018 г. „*“ АД отдало под наем целия комплекс, като това положение продължило до 2021 г., като през този период новият наемател също е правил многократни опити да изведе Ч. от бунгалото, но същият отказвал с мотив, че е наемател.

В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ищецът, чрез процесуалния си представител, излага съображения за основателност и доказаност на първоначално предявените искови претенции, поради което моли за тяхното уважаване, съответно за неоснователност и отхвърляне на насрещната претенция. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ответникът, чрез процесуалния си представител, навежда подробни аргументи в полза на тезата за неоснователност на предявените първоначални искове поради липсата на ангажирани доказателства, установяващи материалноправните предпоставки за уважаване на същите.

Изложени са съображения за основателност и доказаност от събраните в производството писмени и гласни доказателствени средства на предявения насрещен иск, поради което се иска неговото уважаване. Претендират се разноски за производството.