Решение № 878 от 23.06.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. Велико Търново, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20264110100424 по описа за 2026 година

Ищецът С. П. С. твърди, че на 12.07.2023 г. е сключил договор за паричен заем № *** с „Изи Асет Мениджмънт“ АД , съгласно който му е предоставена сума от 2250 лева при ГЛП 35% и ГПР 41,09%. Посочва, че във връзка с договора е сключен договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД срещу възнаграждение от 2280,96 лева, разсрочено на 12 месечни вноски, според месечните погасителни вноски по договора за заем.

Излага, че договора за паричен заем е недействителен, поради нарушение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Счита, че договорът за гаранция е нищожен поради липса на основание, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Моли съда да приеме за установено, че договорът за предоставяне на гаранция, сключен между страните е нищожен поради противоречие със закона, добрите нрави, или поради липса на основание. Претендира разноски.

В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище на пълномощника адв. А. поддържа иска.

Ответникът «Файненшъл България» ЕООД, гр.София чрез процесуалния си представител в срока и по реда на чл. 131 от ГПК заема становище за недопустимост и неоснователност на иска. Счита, че липсва правен интерес 1 от предявяване на установителен иск. Сочи, че със сключения договор за гаранция не се нарушават императивни законови разпоредби, като излага подробни съображения и моли съда да отхвърли иска срещу него, като неоснователен. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери установена следната фактическа обстановка :

С договор за паричен заем № ***/12.07.2023 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр.София е предоставил на С. П. С. заемна сума от 2250 лева при ГПР от 41,09% и ГЛП от 35%. Дължимата сума следва да се заплати на 12 вноски по 224,92 лева видно от приетия погасителен план. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:1.две физически лицапоръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение ; нетния размер на осигурителния му доход да е над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да не е със статус по-лош от „Редовен“. Поръчителят подписва договор за поръчителство.

2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл.2,т.7 със срок на валидност 30 дни след заплащане на задълженията по настоящия договор;

3. одобрено от заемодателя дружество –гарант, което предоставя гаранционни сделки. С договор за предоставяне на гаранция № ***/12.07.2023 г.

„Файненшъл България“ ЕООД се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране на всички задължения на С. П. С. по договор за паричен заем № ***/12.07.2023 г.

Съгласно чл. 2 договорът влиза в сила, ако потребителят не предостави на заемодателя предвидените обезпечения в чл. 4,т.1 и т.2 в тридневен срок.

Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от 2280,96 лева, платимо разсрочено на вноски по 190,08 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем. В ал.3 на чл. 3 е предвидено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за 2 заплащане на възнаграждение по този договор . В случай, че внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на потребителя към заемодателя, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта. С договора гарантът се е задължил при поискване от заемодателя да заплати изискуеми задължения на потребителя по договора за паричен заем. Приет е и погасителен план с месечни погасителни вноски по договора за заем и договора за гаранция .

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Не се спори от страните, че между ищеца и "Изи Асет Мениджмънт» АД е сключен договор за потребителски кредит, подчинен на разпоредбите на ЗПФУР, по силата на който заемодателят е предоставил сумата от 2250 лева със срок на погасяване 12 месеца, при ГЛП -35% и ГПР -41,09% . На същата дата е сключен и договор за предоставяне на гаранция № ***между „Файненшъл България“ ЕООД и С. П. С., с който заемателят е изпълнил предвиденото в чл. 4 от договора за паричен заем негово задължение да обезпечи кредита по един от посочените начини- с поръчителство на две физически лица, които да отговарят на определени условия; банкова гаранция, или сключване на договор с одобрен от заемателя гарант, който предоставя гаранционни сделки. Ищецът моли съда да прогласи за нищожен договора за предоставяне на гаранция поради липса на основание, накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона- чл. 26,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 19,ал.4 от ЗПК. Ответникът от своя страна оспорва доводите на ищеца и счита, че не са налице основания за прогласяване на договора за поръчителство за недействителен. Счита договора за действителен, доколкото с него не се накърняват добрите нрави, а той има право да получи договореното възнаграждение, тъй като няма интерес да сключва безвъзмездни сделки срещу поетото от него задължение. Безспорно от съдържанието на договора за паричен заем става ясно, че спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на Закон за защита на потребителите, който в Глава Шеста предвижда служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива. Анализирайки съдържанието на процесния договор за паричен заем съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в него е различен от действителния. Съгласно 3 чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за паричен заем № *** е посочен ГПР от

41,09 % и формално същия не надвишава изискванията поставени в чл.19,ал.4 от ЗПК, но в него би следвало да се включат и разходите по сключения от ищеца договор за гаранция с «Файненшъл България» ЕООД и така да се формира общия разход по кредита.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В договора за паричен заем е предвидено, че заемателят следва да представи в 3-дневен срок от сключването на договора обезпечение на заемодателя, като са предвидени три алтернативни варианта- поръчителство на две физически лица, които да отговарят на определени критерии; банкова гаранция с бенефициер заемодателя или предоставяне на гаранция от дружество, което е одобрено от заемодателя.

Очевидно е, че първите две обезпечения не могат да се предоставят в толкова кратък срок от заемателя, доколкото изискванията за предоставяне на обезпечение са договорени по начин на практика неизпълним за длъжник, ползващ услугите на дружество, предоставящо т.нар. »бързи кредити». Така по естествен път се стига да третия вариант – предоставяне на гаранция от дружество, което е одобрено от заемодателя. При направената служебна проверка в Търговския регистър съдът установи, че одобреното от заемодателя дружество-гарант е собственост на дружеството-заемодател. «Изи Асет Мениджмънт» АД е едноличен собственик на капитала на «Файненшъл България» ЕООД; двете търговски дружества са регистрирани на един и същ адрес на управление, а в договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че 4 заемодателят е овластен да приема плащания в полза на гаранта и че при недостиг на платените суми приоритетно се погасяват задължения към гаранта.

Приложения погасителен план към договора за паричен заем включва и вноската по договора за гаранция, която се плаща на същите падежни дати, както месечната погасителна вноска по договора за заем. Така изброените факти ясно показват, че макар да са сключени два отделни договора - за заемна сума от 2250 лева по договора за паричен заем и за възнаграждение от 2280,96 лева по договора за предоставяне на гаранция, те следва да се разглеждат като едно общо съглашение между свързани лица, по силата на което заемът се обезпечава с предварително посочено от заемодателя лице, което получава възнаграждение, платимо ведно с вноските по заема. Поради тази причина възнаграждението по договора за гаранция следва да се включи в общия разход по кредита, който в посочената в договора величина не отговаря на действителния размер.

Дължимото възнаграждение по договора за гаранция от 2280,96 лева представлява повече от 100% от предоставената сума по договора за заем и заедно с ГЛП ще надминат пет пъти размера на законната лихва , който е максимално установения размер в чл. 19,ал.4 от ЗПК за ГПР по кредитите.

Невключвайки договореното възнаграждение по гаранционната сделка в ГПР заемодателят е използвал заблуждаваща търговска практика, като по този начин потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение относно сключване на договора. Последица от неизпълнението да се посочи действителния размер на ГПР според изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ГПК е обявяването на договора за паричен заем за недействителен на основание чл.

26,ал.1, пр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал.1,т.10 , чл. 19,ал.4 и чл. 22 от ЗПК, при което съгласно чл.23 от ЗПК потребителят ще дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи. При установената взаимовръзка между договора за паричен заем и договора за предоставяне на гаранция и разглеждането им като едно общо съглашение между свързани лица, изводът за недействителност на договора за паричен заем поради противоречие със закона води до прогласяване на недействителността на договора за предоставяне на гаранция. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че потребителят е бил в неравностойно положение, тъй като поставяйки неизпълнимите към него условия за предоставяне на обезпечение, извън това да сключи договор за гаранция с предварително избраното от заемодателя и свързано с него лице, на практика той не е имал правото да избира свободно с кого да сключи договор за 5 поръчителство и да прецени икономическите последици от договора. Това води до значително неравновесие между правата на потребителя, който е икономически по- слабата страна в отношенията и тези на търговеца, което нарушава изискванията за добросъвестност и накърнява добрите нрави. По тези съображения договора за предоставяне на гаранция с № ***/12.07.2023 г. сключен между ищеца и ответника следва да бъде прогласен за недействителен на основание чл. 26,ал. 1, предл. 2 и 3 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19, вр. чл. 146 от ЗЗП. Иска е основателен и следва да бъде уважен. Що се отнася до възраженията на ответника за липса на правен интерес от предявяване на иска и злоупотреба с право, същите са неоснователни. Правен интерес винаги е налице, когато ищецът се домогва да установи със сила на пресъдено съществуването или в случая несъществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договора. Няма и злоупотреба с право, доколкото ищецът упражнява предоставени му от закона процесуални права и сам решава кога и по какъв начин да ги реализира.