Определение № 195 от 15.06.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 195 гр. София, 13.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно частно наказателно дело № 20221800600781 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава XXI – чл. 24, ал. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т.

6, вр. чл. 341, ал. 1, пр. 1 НПК за контрол на определение за прекратяване на наказателното производство.

Във въззивната жалба на частния тъжител Д. Б. Б. атакуваното определение, с което е прекратено наказателното производство, се оспорва като неправилно и постановено с нарушение на закона. Претендират се допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК за прекратяване на производството по делото.

Образуваното досъдебно производство, водено срещу неизвестен извършител, е за престъпления по чл. 144, ал. 3 НК и по чл. 216, ал. 1 НК – ДП № 61/2021 г. по описа на РУ-И., пр. пр. № 3/2021 г. по описа на РП-И.. Макар и по двете наказателни дела обстоятелствата на обвинението да описват един и същ конфликт между същите страни, развил се по едно и също време и място, фактическото обвинение по всяко от делата (частното и от общ характер) е за различни фактически състави на престъпления, които се преследват по различен ред. Иска се отмяна на определението на РС-И., постановено по н.ч.х.д. № 327/2021 г., с което е прекратено производството и делото е изпратено на РП-И..

С възражение, депозирано от а. Й. – защитник на подсъдимия Б., 1 жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че изводът на районния съд за прекратяване на производството на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК е правилен, тъй като се касае за идентичен случай по отношение на всички фактически признаци на деянието. Сочи се, че без значение е различната правна квалификация при идентичност на фактологията. С тези аргументи се моли за потвърждаване на определението.

В открито съдебно заседание повереникът на частния тъжител адв. Р. поддържа жалбата с доводите, изложени в нея. Изтъква обстоятелството, че производството по делото продължава неоправдано дълго.

Частният тъжител поддържа становището на повереника си.

Защитникът - а.ов, поддържа искането за потвърждаване определението с аргументите, изложени в депозираното възражение. на

Софийски окръжен съд, като провери данните по делото, съобрази оплакването в жалбата, становищата и доводите на страните и съгласно правомощията си, прие следното:

Въззивната частна жалба е основателна по следните съображения:

Въззивният съд, след проверка на атакуваното протоколно определение на РС-И., постановено по н.ч.х.д. № 327/2021 г., с което е прекратено производството за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, намира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на частното обвинение да обоснове обвинителната теза в процеса.

В съдебната практика и правна теория трайно е изяснено съдържанието на правилото по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК: в кои случаи се приема, че спрямо същото лице, за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Не е спорно, че това правило се прилага единствено с оглед на описаните факти, предмет на приключило (прекратено или решеното с осъдителна, респ. с оправдателна присъда) или висящо наказателно производство, а не с оглед на тяхната правна квалификация. Без значение е основанието, на което е прекратено или решено предишното производство, както и органът, постановил акта, или стадият на наказателното производство, в който е постановен актът.

2

Еднозначно в теорията и в практиката се приема принципното положение, че правилото non bis in idem се прилага не с оглед правото, т.е. правната квалификация на престъплението, което е предмет на обвинението, а с оглед фактите, които обуславят определена правна квалификация. В тази насока са и установените стандарти в практиката на Европейския съд по правата на човека, че единствената отправна точка за сравнение налице ли е същото престъпление са единствено и само фактите по обвинението.

Налице са образувано ДП № 61/2021 г. по описа на РУ-И. за престъпления по чл. 144, ал. 3 НК и по чл. 216, ал. 1 НК и образувано н.ч.х.д.

№ 327/2021 г. по описа на РС-И. за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, което се преследва по частноправен ред.

Сравнението на фактическото обвинение по всяко едно от двете наказателни производства, макар и да се отнасят за събития, произлезли от един и същи конфликт, между същите страни, развил се на едно и също място и по едно и също време, не води до извод за тъждество на описаната в частната тъжба престъпна деятелност с тази, предмет на разследване по ДП № 61/2021 г. по описа на РУ-И., пр. пр. № 3/2021 г. по описа на РП-И..

Описаното поведение сочи на съвкупност от престъпления. Обект на посегателство са две различни групи обществени отношения, които представляват различни непосредствени обекти на престъпления – против личността (принуда по чл. 144, ал. 3 НК) и срещу собствеността (по чл. 216, ал. 1 НК), като тези две престъпления са от общ характер и се преследват по общия ред, докато престъплението по чл. 130, ал. 2 НК е срещу телесната неприкосновеност на личността и се преследва по частен ред, с частна тъжба съгласно чл. 161, ал. 1 НК, инициирано по тъжба на пострадалия, а по общия ред – по обвинителен акт на прокурора.

Фактите по досъдебното производство и по частна тъжба не са идентични, за да бъде позволено прекратяването на частното наказателно дело, а материалите по него – изпратени на РП-И. за приобщаването им по образуваното там ДП № 61/2021 г.

Следва да се отбележи, че не е без значение редът, по който производството е образувано и се е движило – дали той е общ или частен ред.

Тъй като има значение за обхвата от компетентността, която законът 3 предоставя на оправомощените от него органи или лица за започване на наказателно преследване, като е диференцирал и вида на престъпленията – предмет на тези действия.

Правилният критерий за отграничаване на различията или за извеждане на тъждеството на фактическото обвинение по двете производства, е тъждеството или не на засегнатите или застрашени обществени отношения, които са непосредствен обект на посегателство от описаната престъпна деятелност. В конкретния случай са игнорирани правилата, при които е образувано всяко от двете наказателни производство срещу подсъдимия П. М.

Б. (от частен и от общ характер), тъй като е налице липса на конкуренция между двете производства, за да е налице основанието по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.

Обстоятелствата по двете отделни и различни наказателни производства следва да се разглеждат като фактическо обвинение в идеална или в реална съвкупност.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че наказателните производства от общ и частен характер са независими едно от друго, произтичат от различни факти на престъпното поведение, затова нито са взаимно зависими, нито произтичат едно от друго, нито взаимно се предполагат.

Следва да се отбележи, че правилната процесуална дейност на съда по разкриването на обективната истина е предпоставка и за правилното приложение на материалния закон, иначе на практика се получава отказ от правосъдие.

Воден от тези мотиви Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 798 от 01.11.2022 г., постановено в съдебно заседание по н.ч.х.д. № 327/2021 г. по описа на Районен съд – И..

ВРЪЩА делото за продължаване на разглеждането му на Районен съд И. от същия състав.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5