Решение № 3525 от 01.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3525 гр. С., 01.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110150553 по описа за 2023 година

Предявени са искове от „Т С“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б срещу следните лица, и двамата с адрес: гр. С., ж.к.

„Л.“, бл. 701, вх. А, ет. 7, ап. 44: Н. В. А., ЕГН: **********; С. В. А., ЛНЧ: **********, роден на ****** г. гражданин на Руска федерация, по чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл.701, вх. А, ет. 7, ап. 44, аб. № ****: сумата от 685,84 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 147,99 лв. за периода 15.09.2020 г. - 28.08.2023 г.; сумата от 33,47 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.09.2023г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 7,23 лв. за периода 15.09.2020 г. - 28.08.2023 г., Ищецът твърди, че ответниците в качеството си на собственици на процесния имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което дължат суми за топлинна енергия и дялово разпределение Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач.

В срока за отговор Н. А. и С. А. оспорват исковете по основание и размер.

Правят възражение за погасителна давност.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По основателността на исковете:

Предмет на делото са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

1

За да бъдат уважени предявените искове за главници, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че ответниците са собственици/вещни ползватели на имота или го обитават на валидно договорно основание с открита на тяхно име партида, както и факти, спиращи и/или прекъсващи давността.

За да бъдат уважени предявените искове за мораторни лихви ищецът следва да докаже съществуването на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответниците в забава и размер на лихвите.

По исковете за цена на доставена топлинна енергия и исковете за мораторна лихва върху посочената главница:

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя.

За установяване на обстоятелството, че през исковия период ответниците са клиенти на топлинна енергия в процесния имот, съответно, че между страните е възникнало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия, по делото са представени следните писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 13.11.2012 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 08.03.2018 г., както и заявление-декларация от 20.12.2012 г. от Н. А. за откриване на партида на топлоснабден имот.

Договорът за ипотека е сключен в изискуемата от закона форма по чл. 167, ал. 1 ЗЗД. С оглед на чл. 586 ГПК при издаването на нотариален акт, с който се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът при условията на обвързана компетентност прави преценка дали праводателят е собственик на имота и дали са налице условията за извършване на сделката. С оглед на това, че законодателят е предоставил компетентност на нотариуса да преценява дали едно лице е собственик на недвижим имот, именно нотариалният акт обективира констатациите на нотариуса от извършената проверка на собствеността, изискуема за учредяване на ипотека съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека представлява официален документ, чиято доказателствена сила не е оборена от ответниците в хода на исковото производство с допустимите в закона доказателствени средства, поради което нотариалният акт се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК, по отношение на обстоятелството, че посочените в него ответници са съсобственици 2 на процесния имот (Решение № 261343 от 19.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7963/2020 г.; (Решение № 261862 от 18.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6826/2019 г.;

Решение № 4110 от 9.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 1129/2020 г.; Решение № 1737 от 4.03.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 1635/2019г.; Решение № 748 от 1.02.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 16069/2017 г.).

Видно от представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека ответниците като собственици на процесния имот са учредили в полза на „С Ж Ек“ АД ипотека върху имота за обезпечаване на вземания на банката по договор за банков кредит с кредитополучател Ю. А.. Ответниците не твърдят, нито установяват, че след придобиване на собствеността върху имота през 2012 г. са се разпоредили с правото на собственост върху имота за исковия период.

От съвкупния анализ на горепосочените писмени доказателства се установява, че на 13.11.2012 г. Н. А. е закупила процесния имот, като през 2018 г. заедно с другия съсобственик С. А. са учредили договорна ипотека върху имота. По делото липсват доказателства, че С. А. е бил в граждански брак с Н. А. към момента на покупката на имота. В нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е посочено, че при неговото подписване ответниците са представили свидетелство за сключен граждански брак от 1977 г. След като ответникът С. А. е с личен номер на чужденец, същият е гражданин на друга държава, в случая на Руската федерация, което обстоятелство не се оспорва в отговора на исковата молба (чл. 16, ал. 4 ЗБДС). Липсват доказателства по делото, че същият притежава и българско гражданство, както и какъв е режимът на личните, съответно на имуществените отношения между съпрузите А.и (чл. 16, ал. 4 ЗБДС, чл. 79 КМЧП). След като в горепосочения нотариален акт е посочено, че ответниците са съсобственици на процесния имот, следва, че всеки от тях притежава равни идеални части от имота (чл. 30, ал. 2 ЗС), което обстоятелство също не се оспорва от ответниците, поради което ответниците дължат равни дялове от процесните задължения, доколкото ипотека върху недвижим имот може да бъде учредена само от собственика на имота, в случая двамата ответници (Определение № 3100 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3904/2023 г., IV г. о.).

С оглед гореизложеното и на посочените норми от ЗЕ ответниците се явяват потребители на топлинна енергия и са задължени въз основа на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, възникнало по силата на закона, да заплащат на ищцовото дружество стойността на доставената топлинна енергия.

От заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), което съдът цени като обективно и компетентно, се установява, че за исковия период е начислена по прогнозни данни топлинна енергия в размер на 372,08 лв., а след извършено изравняване е налице сума за доплащане от потребителя в общ размер на (+) 334,41 лв.

Следователно стойността на реално доставената от ищцовото дружество през исковия период топлинна енергия се равнява на 706,49 лв. Съгласно заключението на СТЕ измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата, в което се намира процесният имот, се извършва с общ топломер за търговски цели, който е преминавал метрологичен контрол с отчисляване на технологични разходи съгласно действащата Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост.

От събраните по делото доказателства се установява, че в тежест на ответниците е възникнало задължение да заплатят в полза на ищеца стойността на 3 доставената в имота им топлинна енергия в претендирания размер от 685,84лв., за която сума няма данни да е погасена чрез плащане, както е посочено и в неоспореното от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено.

Предвид обстоятелството, че се установява, че „Т С” ЕАД има непогасени вземания срещу ответниците за стойността на доставената в имота топлинна енергия, следва да бъде разгледано направеното от тях възражение, че същите са погасени по давност. Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (ТР № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането – в конкретния случай на 12.09.2023 г. Исковият период, за който ищецът претендира цена на доставена топлинна енергия, е 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., поради което в случая са приложими общите условия, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, съгласно която давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Следва да се вземе предвид спирането на давността по време на извънредното положение. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. ДВ, бр.

44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Посоченият закон е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Т. е. за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020г. погасителна давност не е текла.

Погасени по давност са вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., тъй като задължението за м. 05.2020 г. е следвало да бъде изпълнено до 15.07.2020 г. включително и считано от 16.07.2020 г. е започнала да тече погасителна давност, чието изтичане на 23.09.2023 г. с оглед удължаването на давностния срок с още 69 дни е прекъснато с подаването на исковата молба на 12.09.2023 г.