Решение № 3870 от 16.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3870

Хасково, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XI тричленен състав, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Членове:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА и с участието на прокурора НЕВЕНА БОЙКОВА ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАН ГРОЗЕВ канд № 20257260700370 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", [населено място], представлявана от Председателя на Управителния съвет, подадена чрез пълномощника му, с посочен по делото съдебен адрес, против Решение № 229 от 04.12.2024 г., постановено по АНД № 905/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се излагат подробни съображения за постановяване на оспореното решение в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, като вместо него се потвърди Електронния фиш.

В допълнително депозирана чрез процесуалния му представител молба, касаторът излага съображения за липса на смекчаващи и наличие на отегчаващи отговорността на дружеството обстоятелства, поради което наложената на същото имуществена санкция не се явявала непропорционална. Изразява алтернативно претенцията, в случай че настоящият съд намери наложената санкция за несъразмерна, да измени наказанието на основание чл. 63, ал. 3, т. 4 от ЗАНН, като я намали и определи същата в пропорционален, ефективен и възпиращ размер.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява писмено становище за недопустимост на касационната жалба, позовавайки се на разпоредбата на чл. 179, ал. 3д, предложение второ от ЗДвП и наличието на предпоставки за прекратяване процедурата по санкциониране на дружеството както още пред самия АНО, така и пред РС – Хасково. Претендира оспореното решение да бъде обезсилено, като вместо него с определение настоящата инстанция да прекрати производството по делото, като обезсили и Електронния фиш. От друга страна излага доводи за потвърждаване на оспореното решение на районния съд, като алтернативно претендира отхвърляне на касационната жалба. Претендира разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Районен съд – Хасково е отменил оспорения пред него Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на "ТРАКИЯ БУС" ООД, за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500 лева.

За да отмени електронния фиш, въззивният съд е приел, че е нарушена процедурата, при която е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество.

При извършената касационна проверка настоящият съдебен състав намира оспореното решение за правилно като краен резултат.

Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Процесният електронен фиш е издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", която при изпълнение на своите правомощия по чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата е установила заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за което към датата на извършване на нарушението е можело да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган за налагане на административнонаказателна санкция, в размер, определен за съответното нарушение – чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП и чл. 187а, ал. 1, вр. с ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП. В подкрепа на горното са и разпоредбите на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, към която препраща самият чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, и разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, където изрично е посочено, че в информационната система на Агенция "Пътна инфраструктура" се съхраняват и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3–3в.

Обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България са предмет на уреждане в Закона за пътищата.

Според § 16 от Допълнителна разпоредба на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ДВ бр. 43 от 2008 г.), този закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.

Чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, в приложимата към датата на твърдяното нарушение редакция, предвижда смесена система за преминаване по платената пътна мрежа за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:

1. такса за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 (с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3, 5 тона: 1. моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; 2. моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари; 3. моторни превозни средства с повишена проходимост); заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;

2. такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 (всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9); заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Легални определения на понятията "Платена пътна мрежа" и "Тол сегмент" са дадени в § 1, т. 31 и т. 35 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата. По смисъла на същите "Платена пътна мрежа" е система от пътища и техни участъци, за преминаването по които се събира винетна такса или тол такса и които са определени за такива от Министерския съвет по реда на чл. 10, ал. 3, а "Тол сегмент" е обособена част от път или пътен участък от платената пътна мрежа, индивидуализиран с идентификационен номер и посока на движение, за навлизането в който се дължи тол такса съобразно дължината на тол сегмента и определената в тарифата по чл. 10, ал. 6 ставка за съответния път или пътен участък.

Съответно на така регламентираните в Закона за пътищата условия за ползване на платената пътна мрежа, в чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е въведена забрана за собствениците на пътно превозно средство или вписания в свидетелството му за регистрация ползвател, да не допускат движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

В чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е въведена наказуемост за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, с налагане на наказание глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Респективно, ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, му се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП сочи, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3–3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. В ал. 2, т. 3 на същата норма е предвидено, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, която за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е в размер на 2500 лв.

Така предвидената санкция е във фиксиран размер и не държи сметка за характера и тежестта на нарушението.

В член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) е въведено задължение за държавите-членки да установят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по същата директива, които да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Националните разпоредби, приети по същата Директива, установяващи таксуване на ППС на база изминато разстояние в случая се съдържат именно в Закона за пътищата, а конкретните нарушения и налагането на наказания за същите се съдържат в ЗДвП.

Съгласно член 267 от ДФЕС, Съдът на Европейския съюз (СЕС) разполага с изключителна компетентност относно тълкуване на правото на ЕС. В същата разпоредба е установено задължение за национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, за отправяне на преюдициално запитване, в случай че установи противоречие на националното право с правото на ЕС, поради което е необходимо тълкуване на последното. В практиката на СЕС (дело Case 283/81 Srl CILFIT v Ministry of Health (1982)) е възприето, че национална юрисдикция може да не сезира СЕО, когато повдигнатият въпрос е същностно идентичен с въпрос, който вече е бил предмет на преюдициално решение.

Въпросът дали член 9а от Директива 1999/62/ЕО, изменена с Директива 2011/76/ЕС допуска система от наказания, която да предвижда налагане на фиксирана глоба за нарушение на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, е бил предмет на разглеждане от СЕС по съединени дела C-497/15 и C-498/15. С Решение на Съда (десети състав) от 22 март 2017 година по същите е даден отговор, че:

1) Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/EС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Разпечатката съдържа 39 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ebfe09a3-45a7-4bb9-9abe-f701d0c246ed