Решение № 3412 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3412 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева в присъствието на прокурора Т. Ив. П. като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20251100514562 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. С. А. срещу Решение № 18222/10.10.2025 г., постановено по гр.д. № 8635/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 83 състав, с което е оставена без уважение молбата на въззивницата за промяна на собственото и фамилното й име от „Н. А.“ на „Н.-С. А.“.

Въззивницата моли да се отмени решението на районния съд и вместо него да се постанови друго, с което да се допусне промяна на собственото и фамилното й име, като вместо „Н. С. А.“ бъде вписана „Н.-С. С. А.“. Моли също на основание чл. 2, ал. 2 от Правилника за издаване на българските лични документи след извършената промяна имената й да се изписват на латиница „N.-S. S. A.“.

Столична община не изразява становище по жалбата.

Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за отхвърляне 1 на жалбата.

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок от молителката в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

С Решение № 18222/10.10.2025 г. по гр.д. № 8635/2025 г. Софийският районен съд, 83 състав, е оставил без уважение молбата на Н. С. А. за промяна на собственото и фамилното й име от „Н. А.“ на „Н.-С. А.“.

За да постанови решението си Първоинстанционният съд е приел, че молбата по чл. 19, ал. 1 ЗГР е допустима, но неоснователна. В мотивите си съдът е посочил, че промяната на име представлява изключение, допустимо само при наличие на предвидените в закона предпоставки, като субективното желание на лицето само по себе си не съставлява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР.

СРС е приел, че молителката не е доказала по несъмнен начин твърденията си относно извършената в Кралство Швеция промяна на собственото име, сключването и прекратяването на граждански брак, както и обстоятелството, че е известна в обществото с имената Н.-С. А.. Според съда представените документи не установяват идентичност между лицето, вписано в шведските регистри, и молителката, нито твърдяната връзка с посочените деца.

Съдът е приел още, че не са представени доказателства за наличие на разминаване между имената в българските и шведските официални документи, а свидетелските показания на майката на молителката не са кредитирани поради тяхната непоследователност и нелогичност.

По отношение на исканата промяна на фамилното име първоинстанционният съд се е позовал на практиката на ВКС, съгласно която преценката за наличие на важни обстоятелства е ограничена от императивните правила на чл. 13 и чл. 14 ЗГР и не може да обоснове допускане на фамилно име в противоречие със закона.

В обобщение СРС е достигнал до извод, че по делото не са установени 2 важни обстоятелства, налагащи исканата промяна на собственото и фамилното име, поради което е оставил молбата без уважение.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересованото лице, когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и когато важни обстоятелства налагат това.

Съгласно Решение № 145 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 628/2011 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, ако едно лице е известно с различни имена в две държави и това му създава административни пречки и трудности при идентифицирането на самоличността, то тези обстоятелства трябва да се определят като важни.

Въззивницата е родена на **** г. в гр. Дейр аз-Зор, Сирия, и е записана при раждането си с имената Н. С. А..

От приетите по делото писмени доказателства -извадка от регистъра на населението, издадена от Шведската данъчна администрация (Skatteverket) на 21.08.2025 г., удостоверение за идентичност на лице с различни имена, удостоверение за семейно положение, копие от шведски документ за самоличност - лична карта, издадена на **** г., валидна до **** г. и копие от шведско свидетелство за управление на МПС, издадено на **** г., се установява, че въззивницата е вписана в Кралство Швеция с имената „N. S.

A.“.

От удостоверението за идентичност на лице с различни имена, издадено на 14.10.2025 г. от Данъчната администрация на Швеция в гр. Малмьо, се установява, че предишното фамилно име на въззивницата е „Al-S.“, а настоящото – „A.“ от 16.09.2019 г., както и че предишното й собствено име е „N. S.“, а настоящото – „N. S.“ от същата дата. Установява се още, че въззивницата е с гражданско състояние „разведена“ от 18.07.2024 г., като и след прекратяване на брака продължава да е вписана с фамилното име „A.“.

Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че не е установена идентичност между молителката и лицето, вписано в представените шведски документи. От събраните доказателства се установява съвпадение по дата на раждане, гражданство, предходни имена, семейно положение и последователност на вписванията в официалните регистри, поради което следва да се приеме, че документите касаят именно въззивницата.

3

Макар в представената извадка от регистъра на населението да не е посочено конкретното основание за вписване на имената „Н. С.“, от останалите официални документи по делото - копие от шведска лична карта и шведско свидетелство за управление на МПС - се установява, че въззивницата се легитимира пред властите на Кралство Швеция с имената „Н. С. А.“, с които е индивидуализирана и в официалните регистри и обществения живот в държавата по пребиваването й.

По отношение на искането за промяна на собственото име настоящият състав приема, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. От доказателствата по делото се установява, че въззивницата трайно пребивава в Кралство Швеция и в официалните регистри на тази държава е вписана със собственото име „N. S.“, с което се легитимира пред държавните органи и се индивидуализира в обществения живот.

Искането за промяна на собственото име не се основава единствено на лично предпочитание, а на трайно формирана гражданска и социална идентичност, официално отразена в чуждестранни държавни регистри и документи. Носенето на различни собствени имена в Република България и в Кралство Швеция създава затруднения при идентифицирането и легитимацията на въззивницата пред административни органи и трети лица, поради което са налице важни обстоятелства, налагащи допускане на исканата промяна. Именно такава хипотеза е налице и в настоящия случай.

Относно фамилното име на въззивницата настоящият съдебен състав намира следното:

От извадката от регистъра на населението, издадена от Шведската данъчна служба в гр. Малмьо, както и от удостоверението за идентичност на лице с различни имена, се установява, че от 16.09.2019 г. въззивницата е вписана с фамилното име „A.“, а към настоящия момент е с гражданско състояние „разведена“.

Данните по делото кореспондират с твърденията на въззивницата, че фамилното име „A.“ е придобито при сключване на граждански брак в Кралство Швеция, като и след прекратяването на брака на 18.07.2024 г. тя продължава да е вписана с това фамилно име в официалните регистри на посочената държава.

В този смисъл следва да се отчете, че съгласно чл. 14, ал. 2 ЗГР, вр. чл.

4

12 СК, българското право допуска промяна на фамилното име при сключване на граждански брак, а разпоредбата на чл. 53 СК предвижда възможност съпругът и след развода да запази брачното си фамилно име. Следователно исканото фамилно име не е произволно избрано, а има установен правен и социален произход.

В случая въззивницата трайно използва фамилното име „A.“ в държавата по обичайното си местопребиваване, с него е вписана в официалните регистри и се идентифицира пред държавни органи и институции. Съществуващото несъответствие между имената, под които е регистрирана в Република България и в Кралство Швеция, създава реални административни и лични затруднения при легитимацията й и в гражданския оборот.

От изисканите справки не се установява исканата промяна да цели заобикаляне на закона, укриване на самоличност или избягване на наказателна, административна или гражданска отговорност. Липсват данни въззивницата да е осъждана, срещу нея да се водят наказателни производства или да са й налагани принудителни административни мерки по ЗБЛД.

Ето защо въззивният съд приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а молбата за промяна на собственото и фамилното име уважена.

По искането за изписване на имената на латиница:

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Правилника за издаване на българските лични документи по искане на българските граждани имената им могат да бъдат изписани на латиница по начин, различен от английската транслитерация, като промяна в следващ документ може да се извърши след представяне на официални документи, съдържащи исканото изписване, или след представяне на съдебно решение.

В случая от представените официални документи, издадени от компетентните органи на Кралство Швеция, се установява, че въззивницата е вписана с имената „N. S. A.“, поради което искането имената й да бъдат изписвани по този начин на латиница се явява основателно. Следва да се отчете и обстоятелството, че въззивницата трайно пребивава в чужбина и се легитимира пред чуждестранни административни органи и институции с имената „N. S. A.“, поради което допускането на исканото изписване на 5 латиница съответства на необходимостта от единство и последователност при индивидуализацията й в международния граждански оборот.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 18222/10.10.2025 г., постановено по гр.д. № 8635/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 83 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР промяна на собственото име на Н. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, от „Н.“ н а „Н.-С.“, както и промяна на фамилното име от „А.“ на „А.“, като след промяната пълното име на лицето да бъде „Н.-С. С. А.“.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 2, ал. 2 от Правилника за издаване на българските лични документи името на Н. С. А., ЕГН **********, да се изписва на латиница като „N.-S. S. A.“.

СЪОБЩЕНИЯ за промяната да се изпратят на служба ГРАО – София и на бюрото за съдимост при Софийския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 3412 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА