Решение № 1439 от 12.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1439 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100500735 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 171721/20.07.2019г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение от 16.11.2022г. по гр.д. № 8075 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 45-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД , че Х. Т. Ш., ЕГН ******* от гр. София, ул. ******* дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* заплащане сумата от 2696,34лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –

22.02.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент 85 в гр. София, ул. *******, абонатен № ******* периода от 01.02.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от 75,78лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 22.02.2018г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г ., сумата от 485,37лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.10.2015г. до 08.02.2018г; сумата от 9,97лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за дяловото разпределение на енергията за периода от 15.10.2015г. до 08.02.2018г, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 12299/2018г., като неоснователни са отхвърлени исковете доставена топлинна енергия в имота в размер на горницата над 2696,34лв. до 5019,95лв. от които 1182,14лв.

1 за периода от 01.05.2014г. до 01.02.2015г. като погасени по давност ; отделно са отхвърлени исковете за сумата от 443,66лв. лихва за забава на главницата за топлинна енергия за периода от 15.10.2015г. до 27.06.2016г., и за сумата от 5,42лв. лихва за забава за плащането на главницата за дялово разпределение , като Х. Т. Ш. е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕОД съдебни разноски от 92,40лв. по заповедно дело и 362,87лв. по исковото дело, Топлофикация София „ЕАД е осъдено да заплати на адв. Д. възнаграждение от 290,15лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5132752/08.08.2019г. по регистъра на СРС от ищеца на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени поради погасяване на задълженията по давност. Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.

Посочило е, че неправилно било приложен института на тригодишната погасителна давност. Началният момент на тази погасителна давност започвал да тече от 15.10.2015г., когато станала изискуема сумата по обобщената фактура от 31.08.2015г. за периода от май 2014г. до април 2015г.

Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за адвокат.

Въззиваемият- ответник по исковете Х. Т. Ш., ЕГН ******* в срока за отговор е оспорила исковете. Посочила е, че решението е правилно.

Вземанията се погасявали с краткия тригодишен погасителен давностен срок и началото му не можело да се обвърже с нищожните поради неравноправие клаузи на чл. 32 и на чл. 33 от ОУ.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2014982/30.05.2018г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* срещу Х.

Т. Ш., ЕГН ******* с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл.

79 и чл. 86 от ЗЗД, че Х. Т. Ш., ЕГН ******* дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* заплащане сумата от 5019,95лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 22.02.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент 85 в гр. София, ул.

*******, абонатен № ******* периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г .; сумата о т 75,78лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 22.02.2018г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г ., сумата от 929,03лв. представляващи

2 обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.10.2015г. до 08.02.2018г; сумата от 15,39лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за дяловото разпределение на енергията за периода от 15.10.2015г. до 08.02.2018г, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 12299/2018г. на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е клиент на топлинна енергия в апартамента, потребил енергия в имота за процесния период, дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът Х. Т. Ш., ЕГН ******* е оспорила исковете . Посочил е, че не е в облигационна връзка с ищеца за доставка на топлинна енергията, а и задълженията, които са станали изискуеми до 01.02.2015г., били погасени по давност. Претендирала е разноски, процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* е подкрепило исковете, посочило е че дяловото разпределение било направено по правилата на действащите нормативни актове.

Съгласно чл. 32 и чл. 33 Общи условия одобрени от ДКЕВР с решение от 03.02.2014г., суми по фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на продавача-както месечните, публикуват се по същия начин и изравнителните сметки, като обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на сумата по изравнителната сметка.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебнотехническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и третото лице –помагач е посочило, че стойност на реално доставена енергия в имота за целия процесен период от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. е в размер на 3878,45лв. За първия отчетен период била 1925,25лв.

С прието по делото заключение по счетоводната експертиза вещото лице е посочило че главницата за първия отчетен период от 1886,97лв. натрупва за процесния период лихва за забава от 445,10лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част,:

3

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл.

36, ал. 3 от ЗЕ. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната 4 енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Ко 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота посочен от ищеца, ответникът е носител на вземане за дялово разпределение на същата. Решението в частта, в която исковете са уважени не е обжалвано и обвързва страните със сила на пресъдено нещо за гоперопосочените обстоятелства.

Спорен въпрос по делото е дали сумите, за които исковете са отхвърлени от СРС поради изтекла погасителна давност, действително са погасени по давност. Такъв мотив СРС е изложил само за главница за топлинна енергия в размер на 1182,14лв. за периода от 01.05.2014г. до 01.02.2015г . , поради което и само за това вземане съдът приема че е сезиран с възизвната жалба.

Исковете за лихви за забава не е отхвърлен от СРС с мотив погасяване на задължението по давност. Мотивите на СРС в частта за лихвата са неравноправие на клаузите по чл. 32 и чл. 33 от ОУ , съответно и неизпадане в забава на плащането на главниците, това е било причината за отхвърлянето от СРС на исковете за обезщетение за забава, съответно и невъзникнало задължение за главница, а не поради погасяване по давност на главница за топлинна енергия или на обезщетението за забава.