Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4002 от 30.12.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6193/2021
Вид
Решение № 4002
Подписан
30.12.2022
В сила
08.09.2023
Състав
Евгени Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 48 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4002 гр. София, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгени Г.ев като разгледа докладваното от Евгени Г.ев Гражданско дело № 20211100106193 по описа за 2021 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[1] М. И. е заявила в искова молба от 14.05.2021 г., че на 12.06.2018 г. е участвала в ПТП, предизвикано от А.Г.. От това ПТП М. И. е получила счупване на долния край на дясната лъчева кост. От увреждането М. И. е претърпяла болки, страдания и неудобства.

[2] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на А.Г. е била застрахована при ответника ЗД „Б.И.“ АД (Б.И.). На 12.09.2019 г. М. И. е поискала от Б.И. да изплати обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.

Б.И. не го е направил.

[3] М. И. оценява на 30 000,00 лева неимуществените вреди, които е 1 претърпяла от ПТП. Затова тя моли съда да осъди Б.И. да заплати 30 000,00 лева обезщетение за неимуществените вреди плюс законната лихва от 02.10.2020 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6).

2. По писмения отговор на ответника

[4] Б.И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. А.Г. не е причинил ПТП;

2. М. И. не е претърпяла от ПТП твърдените увреждания;

3. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова Б.И. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 37-38).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. Обстоятелства, които съдът установява

[5] Не се спори, че М. И. е била родена на ***** г. На 12.06.2018 г. около 17:00 часа Г. Л. е управлявал лек автомобил „Ауди А4“ по третокласен път Саранци-Чеканчево в посока към с. Саранци. Той се е движел с около 40 км/ч. На предната дясна седалка в автомобила е пътувала М. И.. Тя е била без предпазен колан, защото е била бременна (показанията на свидетеля Л., л. 80гръб – л. 82; стр. 13 от допълнителното заключение на вещото лице доц. Х., л.

111-125; протокола за разпит на Г. Л. на досъдебното производство, л. 43-44 съдът го цени като частен свидетелстващ документ).

[6] По това време от с. Саранци за с. Макоцево А.Г. е управлявал лек автомобил Ауди 80. Той се е движел в посока от с. Саранци към с. Макоцево (стр. 13 от допълнителното заключение на вещото лице доц. Х., л. 111-125; протоколите за разпит на Д.С. и А.Г. на досъдебното производство, л. 39-42 от досъдебното производство – съдът ги цени като частни свидетелстващи 2 документи).

[7] Двата пътя са образували У-образно кръстовище, което не е било урегулирано с пътни знаци (стр. 13 от допълнителното заключение на вещото лице доц. Х., л. 111-125; писмото от Община Горна Малина, л. 108 от досъдебното производство). Когато двата автомобила са приближили кръстовището, лекият автомобил „Ауди А4“ е бил от дясната страна на автомобила „Ауди 80“. Г. Л. е завил наляво, за да се включи в пътя СаранциМакоцево. Тогава лекият автомобил „Ауди 80“ е завил наляво, навлязал е в лентата за движение на автомобила „Ауди А4“ и едновременно с това е предприел спиране. Така двата автомобила са се ударили в лентата за движение на лекия автомобил „Ауди А4“. За лекия автомобил „Ауди А4“ ударът е бил в предната му лява част, а за лекия автомобил „Ауди 80“ в предната му дясна част (стр. 13-14 от допълнителното заключение на вещото лице доц. Х., л. 111-125; схемата на ПТП, л. 117-118; протокола за следствен експеримент, л. 60-62 от досъдебното производство).

[8] В резултат на ПТП М. И. е получила счупване на долния край на дясна лъчева кост (стр. 3 от заключението на вещото лице д-р С., л. 73-76; листовете за преглед, л. 15-16). Не се спори, че гражданската отговорност на А.Г. е била застрахована при ответника (вж. и справката от Гаранционен фонд, л. 21).

[9] Счупването е било наместено и ръката на М. И. е била гипсирана в областта на дясната гривнена става и предмишница (стр. 3 от заключението на вещото лице д-р С., л. 73-76; листовете за преглед, л. 15-16). М. И. се е възстановила за около четири месеца. През този период тя е търпяла интензивни болки през първите две седмици след гипсирането и четири седмици след премахването на гипса (стр. 3 от заключението на вещото лице д-р К. С., л. 73-75). През първите два месеца тя не е можела да се грижи самостоятелно за себе си, а след това и за своето бебе (показанията на свидетеля Л., л. 82). Към настоящия момент М. И. все още изпитва болка при движение на ръката си (стр. 4 от заключението на вещото лице д-р С., л. 7376).

3

[10] Увреждането на М. И. е по-леко от това, предмет на обезщетяване на решение на САС 67-2022-4-ти с-в по гр. д. 1043/2021 г., защото при него се е наложило поставяне на метална остеосинтеза, а след това е била направена пластика на раната в областта на дланта. При скала от едно до пет, където едно е най-лекото подобно счупване, а пет е най-тежкото, счупването на М. И. би било оценено на две, а по цитираното решение на САС на четири (показанията на вещото лице д-р С., стр. 6 от протокола от с. з. на 25.02.2022 г., л. 78-82).

[11] На 02.10.2020 г. М. И. е предявила претенция пред Б.И. (л. 17-19).

Не се спори, че Б.И. не е заплатил обезщетение.

[12] М. И. е била представлявана безплатно от адвокат (л. 110). Тя е била освободена от заплащането на държавна такса над 200 лева до 1 200,00 лева (определението, л. 30). М. И. е заплатила: 200,00 лева държавна такса ( л.

33-34); 550,00 лева за вещи лица (л. 89). Б.И. е заплатил: 200,00 лева за вещи лица (л. 108-109); 2 000,00 лева на адвокат, който е регистриран по ЗДДС ( л.

47-48).

2. Обстоятелства, по които се спори

[13] Спори се как точно е реализирано ПТП, както и допустимо ли е това да се установи само с гласни доказателствени средства. Липсват законови ограничения относно доказването на настъпването на ПТП. Затова съдът приема, че настъпването на ПТП може да се доказва с всички доказателствени средства, допустими от закона.

[14] Изключение би могло да бъде налице, когато констативният протокол за ПТП е съставен от служител на МВР, който е очевидец на ПТП и в протокола той е описал механизма на ПТП, който е наблюдавал. Тогава в тази му част протоколът би бил официален свидетелстващ документ и свидетелски показания не биха били допустими за опровергаване на 4 съдържанието му. Настоящият случай обаче, не е такъв.

[15] В случая механизмът на ПТП се установява от показанията на свидетеля Л., протокола за следствен експеримент на досъдебното производство, протоколите за разпит на свидетели на досъдебното производство и от заключението на вещото лице доц. Х., който е съобразил останалите събрани доказателства. Съдът не извлича противоречива информация от описаните доказателствени средства.

[16] Действително, Г. Л. е заплатил 1 000,00 лева на А.Г. за причинените щети по автомобила „Ауди 80“. Дори това да се приеме за признание, че Г. Л. е причинил ПТП, съдът цени това признание:

- с оглед на всички събрани по делото доказателства, а те категорично го опровергават;

- обстоятелствата, при които Г. Л. е предложил и заплатил 1 000,00 лева на А.Г. – настъпило ПТП, от което е била увредена жената, с която Г. Л. е живеел на съпружески начала, и, от която е очаквал дете. Ето защо съдът прима, че ПТП е настъпило по начина, описан в пар. 6-7 по-горе.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[17] М. И. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 409 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди.

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 409 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди

[18] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица 5 имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

[19] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. М. И. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на М. И.;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при Б.И.;

4. вследствие на уврежданията неимуществени/имуществени вреди;

М.

И. да е претърпяла

5. Б.И. да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

[20] Съдът установи, че М. И. е участвала в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО, от което е претърпяла увреждания. Съдът приема, че виновен за настъпването на застрахователното събитие е бил А.Г., защото: съгласно чл. 48 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна.

[21] Съдът установи, че лекият автомобил „Ауди А4“ е бил от дясната страна на лекия автомобил „Ауди 80“, но въпреки това А.Г. не е пропуснал автомобила „Ауди А4“, а дори е навлязъл в неговата лента за движение. Ето защо съдът приема А.Г. е причинил ПТП.

[22] От уврежданията М. И. е претърпяла болки, страдания и неудобства, а Б.И. не е заплатил обезщетение за тези вреди. Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

6

[23] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП-12.06.2018 г.